Парламентът започна второто четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. В момента председателят на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание Делян Добрев (ГЕРБ-СДС) представя доклада на комисията за второ гласуване. По-рано днес депутатите решиха разискванията по проектобюджета да бъдат утре, а днес да бъде прочетен само докладът на водещата комисия.
В пленарната зала е министърът на финансите Теменужка Петкова.
Проектобюджетът на държавата за 2025 г. не предвижда вдигане на данъци и е с 3% дефицит от БВП. Приходите, помощите и даренията по държавния бюджет са планирани в размер на 55 168 380 900 лева, разходите са 30 803 920 300 лева. Бюджетните взаимоотношения (трансфери)-нето са в размер на 29 476 565 700 лева.
За 2025 г. вноската в общия бюджет на Европейския съюз се предвижда да е в размер на 2 020 542 300 лева.
Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на дефицит от 7 132 647 400 лева и съответно операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо са в същия размер.
Размерът на новия дълг, който може да поеме държавата тази година, възлиза на 18,9 млpд. лева, като се предвижда държавният дълг да достигне 61,7 млрд. лева или 26,6 на сто от БВП.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в бюджета за миналата година в размер на 4,5 млрд. лв.
Бюджетът предлага нов акцизен календар за тютюна и тютюневите изделия, като ставките ще нарастват по-бързо от първоначално предвиденото, както и мерки за усъвършенстване на фискалния контрол чрез надграждане на информационната система и оптимизиране на анализа на риска.
В разчетите е взето предвид увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2025 г. – от 933 лв. на 1077 лв. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за земеделските стопани се повишава от 1 април 2025 г. на 1077 лв. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 1 април 2025 г. на 4130 лв.
Пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли по т.нар. „швейцарско правило“. За целта са предвидени допълнителни средства в размер на 1,033 млрд. лв.
В проектобюджета за 2025 г. е разчетено увеличение на разходите за персонал с 5% за структурите, за които не са предвидени други увеличения в изпълнение на приети нормативни актове и действащи политики.
Предвидено е увеличение на разходите за персонал в сектор „Отбрана и сигурност”, съобразно приетите механизми със Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Националната служба за охрана и Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и действащи политики в сектора, считано от 1 януари 2025 г.
През 2025 г. е запазена политиката за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в средното образование със 125% от средната брутна работна заплата за 2024 г., като ефектът в разходите е увеличение от 499 млн. лв.
Заложено е продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти, като планираният ресурс за 2025 г. е в размер до 1 650 млн. лв.
Проектобюджетът за второ четене предвижда да се създадат държавни магазини за продажба на български стоки. Предложението, внесено от депутати от „ДПС-Ново начало“ между първо и второ четене, беше одобрено от Комисията по бюджет и финанси миналата седмица. Предлага се търговското дружество да е с капитал 10 млн. лева, като собственик на капитала да бъде Министерството на земеделието и храните.
Отхвърлени от бюджетната комисия са редица предложения, сред които на „Продължаваме промяната-Демократична България“ за двойно увеличение на таксите и данъците за хазарта у нас и за двойно увеличение на данъчните облекчения за работещи родители с деца.
Подкрепа в ресорната комисия не получи и предложението за запазване на прага за регистрация по ДДС на настоящото ниво от 166 000 лева. Проектът за бюджета за 2025 година предвижда прагът за регистрация по ДДС да бъде върнат на 100 000 лева.
Внесените от депутати от „Възраждане“ близо 38 000 предложения не бяха допуснати за разглеждане от бюджетната комисия. В доклада за второ четене под всяко от тези предложения е записано, че комисията е приела решение да не ги обсъжда по същество, тъй като същите представляват видима злоупотреба с право, подменят внесения законопроект и засягат правомощието на Министерския съвет по Конституция.
