Папа Лъв XIV ще събере кардиналите от целия свят зад затворени врати в петък, за да обсъдят новите насоки относно това кога войната е оправдана. Това е ход, който вероятно ще засили още повече напрежението с администрацията на американския президент Доналд Тръмп, съобщава „Политико“.
Темата вече предизвика спор между Белия дом и Ватикана в контекста на конфликта с Иран.
Когато папата заяви, че учениците на Христос никога не са били на страната на онези, които „някога са размахвали меча, а днес хвърлят бомби“, вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс отвърна, че Лъв XIV трябва да бъде внимателен по отношение на своята теология, като се има предвид отдавна установената от църквата теория за справедливата война.
Вместо просто да подхожда предпазливо към вековната доктрина за справедливата война, чиито корени се простират до св. Августин през V век и св. Тома Аквински през XIII век, Лъв счита, че църквата трябва да преосмисли дали тази традиционна рамка все още е валидна в епохата на дроновете, кибервойната и ядрените оръжия.
В категоричен папски документ от миналия месец, известен като енциклика, Лъв заяви че теорията, която твърде често е била използвана за оправдание на всякакъв вид война, вече е остаряла. Няколко дни по-късно той каза пред журналисти: „Понятието за справедлива война вече не важи… Теорията е била разработена през векове, когато никой не е могъл да си представи оръжията, с които разполагаме днес, нито способността на човечеството за унищожение.“
Висши духовници очакваха, че събранието на кардиналите може да се насочи към по-строги определения за това кога войната е оправдана в самоотбрана, особено актуално по отношение на Иран и да наложи по-големи изисквания за преговори преди потенциални конфликти.
Архиепископ Тимоти Броглио, глава на Американската архиепархия за военните служби, който смята че войната на САЩ с Иран не отговаря на условията за справедлива война, заяви че променящият се характер на войната изисква ново преразглеждане на доктрината.
Заради катастрофалните сблъсъци, които сме преживели, както и поради потенциалната опасност, която съществува, мисля че папата иска да се възползва от възможността да приложи всички съвременни съображения, които в наши дни, по съвсем реален начин, са променили същността на войната“, заяви Броглио.
Монсеньор Винченцо Паглиа, почетен председател на Папската академия за живота и един от най-изтъкнатите преговарящи за мир в Католическата църква, заяви, че папата „натиска педала на газта“ в един процес, започнат от предишните папи, като го описа като „първата голяма стъпка на Лъв XIV„.
Папа Бенедикт XVI потвърди задължението за самоотбрана, докато папа Франциск все по-често поставяше под въпрос дали съвременната война все още може да отговаря на традиционните критерии за справедлива война.
„Вярвам, че папите развиват богословската доктрина за мира. Църквата не е музей. Тя е жив организъм“, каза Паглиа.
Извънредното заседание на кардиналите в петък дава на папа Лъв възможност да направи нещо повече от това просто да потвърди собствената си позиция или да отправи поредния призив за мир. Според анализатори, то му позволява по-скоро да мобилизира колективния авторитет на Кардиналския колегиум в подкрепа на позицията си и да превърне това, което досега е било негово лично учение, в зараждащ се консенсус на Църквата.
Франческо Сиски, директор на базирания в Рим аналитичен център „Институт Апия“, заяви, че всяка декларация, приета на срещата, ще има по-голяма тежест.
Макар Сиски да очаква широко съгласие сред кардиналите, той отбеляза, че малка част от духовенството продължава да предоставя теологично оправдание на поддръжниците на войната.
„Ситуацията е объркана. Ако Джей Ди Ванс и технологичният милиардер Питър Тийл твърдят, че войната срещу Иран е справедлива, може би това се дължи на факта, че има свещеници, които им придават достоверност“, каза той.
Макар някои католически активисти за мир да призовават за пълно отказване от доктрината за справедливата война, висши духовници твърдят, че крайната цел на папа Лъв може да е да стесни приложението ѝ, така че само най-строгите случаи на самоотбрана да отговарят на нейните морални изисквания.
Броглио смята, че тя би могла да се развие така, че да се прави по-ясно разграничение между отбранителни войни и превантивни военни действия.
„Бих разгледал ситуацията в място като Украйна, която е била атакувана, като значително различна от превантивния подход към място като Иран“, каза той.
Глобалният състав на групата, включващ епископи от региони, преживели хронично насилие, може да внесе нюанси, които да обогатят дискусията, каза Броглио.
Той очаква най-непосредственото послание от срещата да се отнася по-малко до пренаписването на теологията, отколкото до промяната в начина, по който правителствата подхождат към конфликтите.
„Посланието, което ще излезе от консисторията, може да бъде призив за преговори преди, а не след конфликта“, каза Броглио.
През април папата критикува външната и имиграционната политика на Тръмп, а американският президент обвини главата на римокатолическата църква, че е „слаб“ по отношение на борбата с престъпността и „ужасен по отношение на външната политика“.
Папа Лъв от своя страна отговори, че не се страхува от Тръмп и ще продължи да е срещу войната.
