Работна група ще проверява преместени ли са измервателните станции в паркови зони, за да не ловят фините прахови частици, и кой го е направил
От 2021 г. до момента Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух не е отчитала нито веднъж превишение на средногодишните норми на фини прахови частици на национално ниво.
В това увериха зам.-министърът на околната среда и водите Ренета Колева, и.д. изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околната среда Росалина Инджиева и експерти от агенцията.
“През 2023 г. положителната тенденция се запазва, като само в 1 пункт за мониторинг на качеството на атмосферния въздух не е постигнато пълно съответствие”, уточни Колева.
По думите ѝ в случаите, когато в даден район общата маса на емисии превишава нормите,
кметовете на общините разработват и изпълняват съответните програми
за намаляване на нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми. А при липса на подобрение отговорните институции можело да налагат санкции.
Наскоро неправителствени организации алармираха, че данните за качеството на въздуха се манипулират и не били точни. Основание за техните твърдения беше, че в някои общини станциите за вземане на проби са преместени от уличното платно навътре в паркови зони, където, естествено, няма толкова много прахови частици.
И Колева, и Инджиева обясниха, че няма възможност за манипулиране на данните. За компрометираните места, за които се твърди, че са преместени станциите, са изпратени писма към общините. Ще бъде сформирана работна група, която да прегледа местата, на които са разположени, и дали това отговаря на изискванията на закона.
Инджиева каза, че националната система за измерване на фини прахови частици се състои от
48 стационарни пункта, като от тях 30 са автоматични,
4 за горски мониторинг, има 5 оптични системи и 9 пункта с ръчно взимане на проби.
“Броят на пунктовете отговаря на изискванията на европейското и българското законодателство”, категорична бе Инджиева.
30 от 48-те стационарни пункта ще бъдат подменени, а останалите ще бъдат изцяло нови, за да може системата да бъде модернизирана, обновена и надградена, каза още тя.
Фините прахови частици във въздуха намаляват, отчетоха още от МОСВ. Причините за това, на първо място, са промяната на нагласите на гражданите по отношение начина на отопление, намаляването на дървата, изхвърлянето на печките и котлите на твърдо гориво и подобряване на регистрацията на МПС-та.
“Данните от последното преброяване на населението сочат, че
47,7% от жилищата се отопляват с електричество, 36,3% – с дърва,
13,3% – с топлинна енергия от централен източник парно, 4,8% – с въглища, 4,1% – с пелети, 2,5% от домакинствата са на природен газ от централен източник”, каза Колева.
През 2010 г. ЕК започна две наказателни процедури срещу България – за превишаване на нормите за съдържание на фини прахови частици във въздуха и за липсата на транспониране на европейска директива в областта.
България обаче не е осъдена
“Не се стигна дотам, защото през март 2023 г. Съдът на Европейския съюз постанови решение, с което искът на ЕК за налагане на парична санкция на България е отхвърлен като недопустим.
Това не ни успокоява, а ни мотивира да предприемем по-засилен контрол на мерките за подобряване на качеството на атмосферния въздух на територията на цялата страна”, категорична бе Колева.
