Само в 24chasa.bg и каналите ни в социалните мрежи
В неделя, 14 юни, на сайта „24 часа“ и в каналите ни в социалните мрежи е интрото – премиера на „Машина на времето“ – кратки и любопитни видеа за 35-те преживени години.
В първия епизод „Джензито Вики събра куфара към морето“ и така 12 епизода. Гледайте ги всяка неделя – кратки и изключително динамични.
27-годишната репортерка Виктория Костова е водеща, а авторите на сериала са Калина Влайкова и Юри Велев. Видеозаснемане: Георги Кюрпанов и Николай Литов. Монтажът е на Георги Кюрпанов и Борис Светозаров. Режисьор и редактор е Калина Влайкова, дублаж – Винсент Тановски.
Кой от тях как задвижва „Машината на времето“:
Юри Велев, 59 г., поколението X:
90-те: Да станеш милионер за една нощ
През 90-те години беше хубаво да си на 25 г. България стана страна на чудесата. Всичко бе възможно – да станеш милионер за една нощ или да останеш без спестяванията си пак за една нощ. Да смениш старата лада с червено Ферари, или да откриеш, че никога повече няма да видиш старата си лада, защото са я откраднали. Можеше дори с много мъки да отидеш на плаж в Гърция и после да се хвалиш на всички.
Аз помня как през 1996 г. цените скачаха с часове и изведнъж левовете, с които си тръгнал да изкараш седмица на море, ти стигат за една порция цаца, видях на живо как протестиращите щурмуваха парламента през януари 1997 и после вълна от полицаи помете хората в центъра на София.
Изведнъж пред очите ни започнаха да стават неща, които бяхме гледали само по филмите – гангстерски престрелки, бизнес възходи, пищни купони в стил „Великия Гетсби“. А българите се разбягаха – по крайни политически страсти, по нови работни места или направо към чужбина.
Нулевите години дойдоха с царя, който стана министър председател, министри юпита и икономически растеж. След замайването дойде изтрезняване. Започнахме да осъзнаваме какво искаме и къде ни е мястото и станахме член на Европейския съюз. Нулевите години се усещаха като развиделяване след буря. България взе да изглежда като място, където с труд и порядъчност можеш и да градиш бъдеще и кариера.
И ето ни 35 години след първия брой на „24 часа“ в една по-подредена България, доближила се до онази Европа от 90-те, но пък светът е станал хаотичен, както казва Иван Кръстев, като България от 90-те.
Калина Влайкова, на границата между поколение X и милениали:
Поехме риск, но ще пипнете и усетите над 3 десетилетия
„Бъдещето е реално. Миналото е измислица“.
Шокиращо съждение, нали? Чух го в любим сериал и дълго разсъждавах какво е искал да каже лирическият герой. Първоначално ми прозвуча като глупост и неистина. Как ще е измислица миналото, като вече се е случило!
Обаче е вярно. Миналото не може да се види и пипне. Обременено е от спомени, емоции, лични преживявания. Скучно е за слушане, ако не си бил там, на място и на момента. Седи в някакви архиви, но кой посяга към тях? Всеки се вълнува от това, което непосредствено му предстои.
Затова задачата на „24 часа“ да отпразнува 35-ия си рожден ден с „Машина на времето“ беше рискована. Защото идеята на тази видео поредица е да отправи покана към младежите от поколението Z за една разходка именно в миналото – из всичко случило се през изминалите три и половина десетилетия, което вече не може да се види, пипне, усети.
Поставихме си амбициозната задача да го „видите“ и „пипнете“, мили джензита. През мобилния телефон в джоба си. През последното пътуване до морето или на концерт в чужбина. През парите в джоба си и храната в хладилника. През първото ви гласуване и първия протест. И, разбира се, най-вече през чудесната наша водеща и ваша връстница – Вики.
„24 часа“ е правилният „човек“, който да ви поведе на тази разходка. Защото видя, пипна, усети и разказа тези 35 години. И знае точно как да я направи интересна – така, че и миналото да стане реално, също като бъдещето.
А аз, като един граничен X към милениал ви гарантирам – това помага да се чувстваме по-добре в настоящето.
Виктория Костова, 27-годишна, репортер в „24 часа“:
2007 г.: Ура! Учителска стачка
Поколението Z не е било родено, когато се е родил вестник „24 часа“, нито сме преживели икономическата криза и хиперинфлацията, масовите граждански протести през 1997 г., Световното първенство по футбол през 1994 г…
Един от най-ясните ми спомени обаче е влизането на България в Европейския съюз – момент, който приех със страх. Тогава съм била във втори клас. Най-много ме уплаши това, че може да сменят парите ни в евро. Как така евро? Ами как ще се оправям в лафката на училището? Как ще знам колко евро да дам и колко да ми върнат? Всички тези въпроси превъртах в детския си мозък и не разбирах защо трябва да влизаме в Европейския съюз, още по-малко защо ни трябва нова валута. Плаках с глас… спомням си как баба ме успокояваше, че всичко ще си бъде същото и няма от какво да се страхувам.
Хубав спомен обаче е дългата лятна ваканция, която имахме през 2007-а. Тъкмо започнах трети клас и изведнъж – още почивни дни! С огромна радост приех, че учителите ще протестират, без да осъзнавам какви са причините. В семейството ми има двама учители и знам, че те получаваха много, много ниски заплати. За да печелят малко повече, и двамата работиха допълнително – в павилион за бързо хранене и във фирма за безалкохолни напитки. Тогава обаче тръгнаха с колегите си за София и разказваха, че има стотици хиляди, които протестират. Това бе най-масовата и продължителна стачка в историята на българското образование. Продължи 40 дни и искаме не искаме, учениците се върнахме в клас в началото на ноември.
За поколението Z думата „манифестиране“ например има съвсем различен смисъл. Вече не се свързва с една от най-емблематичните и обичани празнични традиции на 24 май. А е начин, според който може да сбъдваме желанията си.
Това е поколение, което е израснало с интернет, смартфони и глобални социални мрежи. То приема свободата на словото, изборите, интернет и свободното пътуване като нещо съвсем естествено.
