Археолозите започват проучване на обекта, след като Гранична полиция залавя 4-ма търсачи на съкровища
Спасително теренно археологическо проучване откри неизвестно досега светилище край доспатските села Бръщен и Барутин. То е от римската епоха, функционирало е активно в периода от III до първата половина на V век. Такова до момента не е проучвано на територията на област Смолян, съобщи археологът д-р Николай Бояджиев.
Част от храма на светилището попада в Гърция,
но част от него се е срутила в границите на българската държава. Разкопките са проведени в прилежащото му свещено пространство и обхващат площ от 70 кв. метра. Самата сграда попада на територията на южните ни съседи.
„При срутването каменен надпис се е счупил на две – едната половина е при нас, другата – при тях. Разкопките ни са били само на наша територия, не можем да правим нищо на гръцка земя. На мен не ми е известен археологически обект у нас, който в буквалния смисъл на думата да е върху земи на две държави“, уточни археологът.
Още преди да започнат проучванията, смолянските археолози информирали колегите си от музея в Драма. Те също са огледали мястото, но все още не са започнали разкопки. От тяхна страна въпросът се движи от археоложката Василики Палиуди, която е и докторант в ЮЗУ в Благоевград.
Установени са ритуални действия, жертвоприношения и предмети, принасяни като дарове на боговете. Сред по-интересните находки са фрагменти от оброчни плочки, части от посветителен надпис, бронзови монети и др. Предстои лабораторна обработка, консервация и реставрация на откритите предмети, както и консултации с водещи специалисти в областта на епиграфиката, антропологията и археозоологията.
Проучването на екип от смолянския исторически музей „Стою Шишков“ под ръководството на д-р Николай Бояджиев е извършено с помощта на Министерството на културата от фонда за аварийни проучвания.
Светилището, което е в землището на Бръщен, но с по-лесен достъп от Барутин, става известно след сигнал от миналата година на Гранично полицейско управление – Доспат. Те заловиха на място иманяри при
изкопни дейности за издирване на антики между 204-а и 205-а гранична пирамида
Граничните ни власти бързо уведомяват Регионалния исторически музей и на мястото идват археолози от музея. Те регистрират наличието на неизвестен дотогава археологически обект, силно засегнат от иманярска дейност и попадащ на територията на две съвременни държави – Гърция и България. Веднага са уведомени нашето Министерство на културата и гръцките археолози.
Спасителното теренно археологическо проучване е извършено от пролетта насам тази година. При акцията на граничарите на 24 май 2025 г. бяха иззети два металотърсача и открити 5 римски монети.
Задържаните са от Разлог, Огняново и Гоце Делчев. Срещу тях е образувано бързо производство,
а на всеки от тях бе наложена гаранция от 3000 лв.
Граничният патрул заварил тримата мъже до дълбок над 2 метра изкоп, докато четвъртият активно копаел с лопата. На мястото в по-малък изкоп на около 3 метра от основния граничарите са открили и иззели монетите. Назначена е експертиза за установяване на произхода и културно-историческата им стойност. Извършени са и претърсвания в домовете на заподозрените.
„При работата на обекта освен тази иманярска интервенция открихме следи и от друга, която е била преди 10-ина години. Във времето назад е възможно да е имало и други, но не знаем какво е намерено и изнесено от археологическия обект“, казва д-р Бояджиев.
Намерените 3 парчета от надписа, който е на гръцки език, са изпратени в Софийския университет и предстои да бъдат разчетени от главен асистент Николай Шаранков. След това ще можем да установим кое божество са почитали. На място са открити керамика и други останки, които тепърва ще датираме.
Най-вероятно светилището е функционирало до V век и е разрушено от християните
Засега не се откриват следи от църква отгоре, казва д-р Бояджиев. Обектът е добре консервиран и ще бъде наблюдаван от граничните власти и археолозите от Смолян за посегателства. Според него бъдещето на археологическия обект и изясняването на цялата картина зависи от съвместната работа с гръцки археолози. Предстои среща с представители на музея в Драма и евентуално кандидатстване с общ проект за проучването и социализирането на археологическия обект.
Това не е единственият значителен архитектурен обект в района. Между двете села, но по-близо до Барутин има цял археологически комплекс, показващ съществуване на християнство 4 века по-рано от въвеждането му в България от Борис I, който обаче е почти разрушен.
Обектът съдържал тракийско култово място, тракийски плосък некропол, старохристиянска гробница и базилика, рударски пещи и средновековен некропол от XII-XVII век. Според откривателя му, покойния археолог от Смолян Никола Дамянов, обектът, известен като „Долна Бартина“, илюстрира наследяването на култови места от местното население от езически към раннохристиянски и оттам през средновековния живот.
С това откритие в края на 80-те години на XX век археолозите потвърждават житейските сведения, че епископ Никита от Ремесиана в края на IV век покръстил войнствените траки от племето беси в тези земи. Никита е известен с това, че създава азбука на траките и превежда Библията на тракийски език. Счита се, че „Библия бесика“ е написана за покръстването на бесите – или в Ремесиана, или в „планински манастир в земята на бесите“. Проучените гробове край Барутин
показвали как в продължение на век и половина се променя погребалният обред
от езически към християнски. Основание за това дават археологически материали и спазването на античния, от гръцко време обичай „Харонов обол“. Това е практиката да се поставя монета в устата на мъртвия – такса за лодкаря Харон, който превозва душите на умрелите през адските реки Стикс, Лета и Ахерон.
С тези монети най-точно са датирани отделните погребения и целите некрополи. Цикличността в погребенията в „Долна Бартина“ доказва и друго твърдение на Дамянов, което взривява научния свят през 80-те и 90-те години на XX век – скрито изповядване на християнската религия зад фасадата на исляма. При разкопки на старите гробища в Борино, Беден, Забърдо, Загражден и други родопски селища той разкрива как старите християнски гробове постепенно се примесват с погребения с мюсюлмански ритуал.
