Напусна ни един от най-великите бранители в историята на футбола. Символ на клубната вярност и еталон за капитан. Пожертвал здравето си в името на отбора. И последният истински свободен защитник.
Миналата година Франко Барези претърпя операция за отстраняване на белодробен карцином, а тази зима стана един от факлоносците на олимпийските игри в Милано. Това беше последната му публична изява.
Признание за капитана дойде от друга легенда на „Милан“ – Паоло Малдини: „Днес изпитвам същото чувство, което изпитвах, когато по някаква причина не можа да излезеш на терена с нас: какво ще правим без нашия капитан? Ти ме научи да се боря до последния дъх, показа ми значението на лоялността към клубната фланелка и какво означава да си истински лидер. Правеше го с примера си всеки ден: малко думи, но безброй действия.
Ти ме защитаваше като дете, напътстваше ме като млад мъж и ме вдъхновяваше като възрастен. Ти беше най-силният футболист, с когото някога съм имал честта да играя. Ще ни липсваш, капитане. Но светлината на твоята звезда завинаги ще осветява пътя ни“.
Барези = величие
Играе за „Милан“ от 1972 до 1997 г. (единственият клуб в кариерата му), превръщайки се в еталон за либеро. Диего Марадона го нарече най-великия защитник в историята. Рууд Гулит се оплака, че италианецът е невъзможно да бъде победен: „Той винаги знае какво ще направи нападателят – преди самият нападател да го направи“. Марсел Десаи дори смяташе Барези за последния „наистина велик либеро“.
Италианецът винаги наричаше Франц Бекенбауер свой идол. В Италия дори беше наречен „Кайзер Франко“ по прозвището на германеца. Барези го прие за чест, но призна, че подобни сравнения го смущават.
Франко е една от най-великите легенди в историята на „Милан“, капитанът. Номер 6 е негов завинаги. Императорът на защитата на един от най-великите отбори има кариера, изпълнена с големи трофеи:
– световен шампион 1982 г.
– 2 купи на шампионите, една шампионска лига
– 6 пъти шампион на серия „А“.
Също така стана вицешампион на световното първенство през 1994 г., има бронз от Мондиале 1990 и Евро 1988.
Пример за неговото величие е финалът на Световното първенство през 1994 г. Той беше контузен (скъсан менискус), но се възстанови за рекордно кратко време за финала. Саки веднага го постави в стартовия състав. Барези направи феноменално представяне срещу Бебето и Ромарио, въпреки че не беше напълно подготвен физически – и трябваше да разчита на четенето си на играта повече от обикновено. Той имаше еталонно представяне, едно от най-добрите за когото и да е защитник в историята.
„Милан“ се сбогува с невероятна фигура:
„Всички плачем за смъртта на Франко Барези. Той завинаги ще остане неразделна и фундаментална част от нашето ДНК – точно както фланелката му с номер 6 (извадена от употреба – б. а.). Съболезнованията на „Милан“ към семейството на Франко Барези се споделят от всеки фен на „росонерите“, защото в този труден час тази загуба стана лична за всеки от нас.
Не е лесно да се изрази загубата на нашите сърца, на нашите души. Но целият „Милан“, всички наши фенове сега трябва да се стремят да подражават на Франко Барези. Да бъдат също толкова силни. Всички ние заедно ценим спомена за Франко, знаейки, че той винаги ни наблюдава, помага на „росонерите“ в трудни моменти. Винаги.
Защото Барези е вечен.“
*Либеро (от италиански: libero – свободен), наричано още чистач (на англ. – sweeper), е защитник без строго фиксиран персонален съперник, който действа зад основната отбранителна линия.
Основните му функции са да подсигурява съотборниците си, да пресича дълги подавания и да започва атаки. Позицията става изключително популярна през втората половина на ХХ век с италианското катеначо. Някои от най-известните футболисти в тази роля са Франц Бекенбауер, Франко Барези и Гаетано Ширеа.
В съвременния футбол тази позиция се счита за остаряла. Тактическите промени налагат защитните линии да играят по-изнесено напред, а функциите на либерото по изнасяне на топката и подсигуряване се изпълняват от централните бранители и от вратаря.
