„Остайница“ е история, която впечатлява западния свят, въпреки своята балканска същност, каза във Велико Търново писателката Рене Карабаш.
Тази история за заклетите девици, които поради вендетите в изолирани части на Албания дават клетви и стават мъже, е в основата на сюжета, но това, което припознават читателите е личната и семейната история за семейните отношения. Невинаги в едно семейство отношенията са светли, но точно в тези отношения се оформяме като хора, понякога с рани, посочи тя.
Моите герои говорят с дълбините на същността си, а ние като хора имаме колективна душа, имайки колективна душа, имаме и колективни травми, каза също писателката. Според Рене Карабаш съвременната литература може да лекува травмите, но по-същественото е, че може да променя хора и нации.
Като пример, тя посочи, че от 2018 година, когато е издадена книгата, досега има множество отзиви от читатели по целия свят. От Полша е имало незабавни отзиви, където заради забраната на абортите, правата на жените не са уважени. Предстоят преводи в Турция и Унгария, в Южна Корея, Китай, Индия и Шри Ланка, навсякъде книгата се приема различно и има силата да променя, посочи писателката.
Романът „Остайница“ на Рене Карабаш е в краткия списък за наградата „Международен Букър“ – едно от най-престижните отличия за преводна литература. Писателката разказа, че е приела номинацията със сълзи и радост, но все повече осъзнава отговорността от тази номинация. „Вниманието към мен се увеличи драстично не само в България, но и по целия свят, което означава, че очакванията към мен са все по-големи“, коментира тя.
Карабаш каза за БТА, че работи върху следващия си роман от четири години. Една от линиите в него е свързана с факта, че жени не могат да стъпят на полуостров Атон, но героинята на романа ще съумее да го направи.
По първия роман „Остайница“ се подготвя филм, режисьор е Костадин Бонев. Лентата е копродукция между България, Италия, Албания, Румъния и Германия. Писателката пише и пиеса върху романа, която ще бъде поставена на театралната сцена от режисьора Стайко Мурджев.
За експеримента с езика в книгата Карабаш обясни, че всяка книга има свой глас. Тя сподели, че е писала книгата в едно почти медитативно състояние в продължение на два месеца. „Ако чуеш гласовете на героите, трябва да ги оставиш да те водят, понякога дърпат историята в друга посока“, каза авторката. Тя допълни, че когато пише, оставя около 10 процента от ума си да движи историята, всичко останало е емоция и лични преживявания, което я прави въздействаща.
Представянето на книгата „Остайница“ във Велико Търново беше част от програмата на единадесетото издание на форума „Фоайе на книгата с автограф“, организирана от Регионалната библиотека „П.Р. Славейков“. Водещ на срещата беше кореспондентът на БТА във Велико Търново Николай Венков, който припомни стихотворение на Рене Карабаш от първата ѝ стихосбирка „Хълбоци и пеперуди“, посветено на Велико Търново – градът, в който писателката е учила във Великотърновския университет. Читалнята на библиотеката беше препълнена с читатели, пред които Карабаш призна, че това е нейният любим град.
