Безсънните нощи за медицината си струват, насладата е благодарността на пациентите, казва д-р Ния Чакърова
И да специализирам в чужбина, пак ще се върна – за да внедря иновация в родната медицина, заяви пред вестник „24 часа“ д-р Любомир Гайдарски
- Тя ще специализира ендокринология и болести на обмяната, той мечтае да е неврохирург и университетски преподавател
- За лекар се учи цял живот, не само в университета, смятат пълните отличници на випуск 2024
- Теоретичното обучение е на много високо европейско ниво, добре е да има повече практика в клиничните дисциплини
- Заплащането на специализантите, а и на специалистите не съвпада с усилията и стреса
577 млади лекари, завършили Медицинския факултет на Медицинския университет в София, положиха Хипократова клетва на церемония в зала 1 на НДК на 26 февруари. От тях 224 са българи.
Пълните отличници на випуск 2024 г. са д-р Ния Чакърова и д-р Любомир Гайдарски. Ректорът на Медицинския университет – София, проф. д-р Бойчо Ланджов им връчи наградата „Златен Хипократ“, плакет и премия от завещанието на д-р Андрей Георгиев.
Българските абсолвенти с отличен успех са 131, като 59 от тях имат отлични резултати и от следването, и от държавния изпит.
За трета поредна година расте броят на младите лекари, които избират България пред реализация в чужбина. Това сочат резултатите от анкета сред 224-мата българи от випуск 2024 на МУ – София.
74,3% от завършващите планират да работят в България. Така още този месец 160 млади лекари ще влязат в болничните заведения у нас.
86,2% искат да практикуват в болнични заведения и само 7,7% – като лични лекари. На научна кариера биха се отдали само 2,9%.
От желаещите да напуснат страната 80,7% са се ориентирали към европейски държави. Към САЩ са се насочили 5,3% – намалели са с 3,5% в сравнение с предходния випуск.
Педиатрията е на първо място като най-желана специалност (10%). Ръстът е с 3,3% в сравнение с предишния випуск. На второ място е кардиология (9,3%), на трето – хирургия (8,7%). Следват образна диагностика (5,6%) и ендокринология (5,6%). Акушерство и гинекология ще практикуват 5% от завършващите, а гастроентерология – 4,3%. Значително е намалял интересът към анестезиология и реанимация. Сега едва 3% от завършващите са се ориентирали към тази специалност. Останалите специалности набират по около 2%.
Онкологията и спешната медицина продължават да са най-малко предпочитаните от младите лекари сфери за работа – с по 1,8%.
Сред желаещите да останат и да работят в страната са и тазгодишните носители на „Златен Хипократ“.
– Д-р Ния Чакърова, д-р Любомир Гайдарски, вие двамата сте пълните отличници, “златните Хипократи” на випуск 2024 г. на Медицинския университет в София. Защо избрахте да следвате медицина?
Ния: За мен е сбъдната мечта. Като дете винаги казвах, че стана ли голяма, ще съм лекар. Получи се. Когато трябваше да взема осъзнато решение, ме мотивира фактът, че колкото е по-трудно дадено начинание, толкова е по-амбициращо. Смятам, че удовлетворението от добре свършената работа, от подобрението в здравето на пациентите например е много голямо.
Имам лекари в семейството, но родителите ми не се занимават с това
Близките ми казаха, че изборът си е изцяло мой и не се намесиха. Аз усещам, че това е моето призвание. Редно е да следвам мечтите си.
Любомир: За мен медицината е най-изискващата, най-предизвикателната, но и най-висшата наука и най-доброто поприще. От най-ранно детство ме е водило любопитството към устройството на човешкото тяло. Както и желанието и стремежът да помагам на околните. Затова избрах медицина – тя не е просто занаят, специалност или изкуство, а призвание. Не ние избираме медицината, а тя нас.
– Лесен ли бе пътят ви до “Златния Хипократ”?
Ния: Не. Зад тази награда стоят упоритост, много усилия, безсънни нощи, всеотдайност. Никога не ми е била самоцел. За мен нищо не е на всяка цена. Аз съм твърде самокритична и взискателна. Подготвяйки се за всеки изпит по време на следването, съм се готвила на такова ниво, че изпитващите да ме оценяват за отличен.
Любомир: Няма нищо лесно на този свят. Нищо даром не идва. Трябва да се борим за всичко. Всяко нещо иска жертви. Медицината е специалност, изискваща сериозни жертви и компромиси – от нас самите и личното ни време. Човек трябва да се посвети изцяло на образованието си, за да постигне резултат. Но трябва и да помни, че със завършването на университета обучението не приключва. Продължава в нашата специалност. Нужно е специалистите да опресняват своите знания, да задълбочават както практическите си, така и теоретичните си умения, защото, когато при лекар дойде пациент – той му поверява най-ценното – живота си.
– Какво искате да специализирате? И защо? Какви лекари мечтаете да сте?
Любомир: Аз съм избрал като клинична реализация неврохирургията. Също бих желал да продължа и академичния си път, който започнaх още в трети курс като демонстратор в катедра по анатомия под ръководството на проф. Ланджов.
Искам да продължа и научния си труд,
който започнах. Интересите ми се свеждат до анатомия, невроанатомия и невродегенеративни заболявания.
Ния: Аз се насочих към ендокринология и болести на обмяната. Срещата със специалността бе любов от пръв поглед. За това допринесоха и преподавателите ми. Те запалиха в мен любопитството и желанието да имам повече познания в областта. Изискваха много от нас и успоредно ни даваха много. Една актуална специалност. Занимава се с проблемите на съвремието и търпи изключително развитие. Изисква интердисциплинарен подход и голям обем от знания.
– Какво трябва да се промени в обучението – повече практика например, по-лесна специализация, връзката и примерът на преподавателите, менторите?
Ния: Със сигурност нивото на теоретичната ни подготовка по време на следването е безспорно много високо. Преподавателите ни са наистина прекрасни. Предават ни опита си с желание. Двупосочен процес е – иска се желание от страна и на студентите. Смятам, че една идея повече може да се наблегне на практическите занятия. Те помагат за навлизане в детайлите на специалността. В хирургичните специалности безспорно студентът по медицина трябва да работи с ръцете си, за да усети нещата в реалност.
Любомир: Напълно съгласен съм с д-р Чакърова. Имах възможността по време на следването си да посетя редица европейски конгреси, конференции и курсове. Мога да кажа, че действително нашият Медицински университет в София предлага добро образование, и то на европейско ниво. Теоретично нещата са най-добре представени. Практически има какво да се подобри, особено в клиничните дисциплини. Нашият випуск бе белязан от COVID пандемията. Практическото обучение почти бе преустановено по обясними причини. Тогава в трети курс започнах работа в COVID отделение. Там най-сериозно изградих практическите си умения. От всяко нещо можем да извлечем поука и полза.
– Къде се виждате след 10 години? В България или в чужбина?
Ния: като успешен ендокринолог с амбулаторна практика. Но и с работа в клинична среда. Дай Боже и с щастливо семейство, защото освен за професионалния, трябва да мислим и за личния си живот. На този етап
България предлага оптимални условия за развитие
И семейството и приятелите ми са тук. Специалността ми е развита на много високо ниво тук. Ще мога тук да се усъвършенствам.
Любомир: Ако всичко се нареди, виждам се като специалист неврохирург. Също и като университетски преподавател. Вярвам, че днешната медицина е медицина на доказателствата. Тя и науката са неразривно свързани. Човек трябва да се развива и в двете. Искам да се реализирам тук. Смятам, че у нас мога да постигна и академична, и клинична кариера. Дори да специализирам в чужбина, ще се върна. Бих искал да внедря някоя иновация в българската медицина.
– Какво бихте казали на учениците в гимназията, които още не са избрали какво да кандидатстват? Бихте ли ги насочили към медицината?
Любомир: Да следват сърцето си, да не спират да се борят за мечтите си. Ако медицината ги е избрала, ако им е призвание, предстои им трънлив път. Препятствия и безсънни нощи. Но според мен си заслужава – възнаграждението идва в очите на излекувания пациент.
Ния: Съгласната съм с колегата. Всички лишения и усилия си струват. Накрая удовлетворението на пациентите и техните близки, благодарността им носят голяма наслада и удовлетвореност на нас. Но това не е професия за всеки. Учениците трябва добре да помислят, преди да изберат университет. Трябва да са наясно, че пътят в медицината е тежък, но всичко си струва. Съветвам ги да не се колебаят, ако имат вътрешното усещане, че медицината е бъдещето им. Понякога се искат малко смелост и безразсъдство – да се скача смело.
– Вярвате ли в Хипократовата клетва?
Ния: Да, във всяка една от думите ѝ има много голям смисъл. Това, в което сме се заклели, трябва да ни съпътства във всеки наш ден.
Любомир: Да, категорично съм съгласен с тези думи. Всеки лекар трябва да помни едно важно правило от нея – “Първо не вреди”.
– Аз мисля, че всички хора на земята, без значение дали са лекари, или не, трябва да полагат подобна клетва “Не вреди”.
Ния и Любомир: Напълно сме съгласни.
– Има ли нещо, което бихте променили в системата на здравеопазването, ако един ден станете министри на здравеопазването?
Любомир: Доста неща. Първо, финансирането от здравната каса.
Университетските и големите водещи болници събират най-добрите специалисти и апаратура
Така се получава кадровият проблем в малките населени места. Всички новозавършващи лекари искат да специализират естествено във водещите клиники. Искат да постигнат най-високо обучение.
И да звучи банално, трябва да говорим и за заплащането. Младите хора са посветили години от живота си, полагат Хипократова клетва и ежедневно в ръцете им се поверява човешки живот. Лекарите носят огромна отговорност. Не става въпрос за техническа повреда на техника, а за живота и здравето на пациентите. Нормално е лекарите да очакват и да искат да имат адекватно заплащане за нормален живот и за създаване на семейство.
Ния: Не съм мислила по въпроса. По-лесно е човек да седи отстрани и да дава съвети. Не съм си се представяла като здравен министър. Когато се заеме ръководен пост, всеки политик иска да даде най-доброто от себе си, но на практика невинаги е възможно. Д-р Гайдарски е прав, че трябва да се работи по условията за специализация, така да бъдат разпределени местата, че да има баланс между столицата и малките населени места. Можем да почерпим опит от Западна Европа. Например
във Франция всички студенти полагат национален изпит и на база на резултатите се класират за специализации
Може би това е справедлив начин. Темата със заплащането също не мога да не спомена. Заплащането на специализантите, а и на специалистите не съвпада с усилията и стреса, на който сме подложени. Ние сами сме си избрали професията, не се оплаквам, но е изключително благородна и отговорна. Понякога оставам с чувството, че пациентите не го осъзнават и оставаме недооценени.
– Като млади хора, пред които животът тепърва се разкрива, има ли нещо, от което ви е страх?
Любомир: Не бях мислил. Всеки ден се появяват нови препятствия, заплахи, трудности. Човек трябва да бъде смел, да вярва в себе си. И най-вече да върши онова, което го прави щастлив.
– Ния: Мен ме плаши неизвестността. Живеем в много динамичен свят. Правим си едни планове, впоследствие се наместват много фактори и не е по нашите сили да се противопоставим. Представям си как животът ми се стича по един начин. Но той е превратен. Точно неизвестността ме плаши, но в крайна сметка така е с всичко – никога нищо не се знае. Живее се в настоящето. Бъдещето само ще покаже какво ще се случи.
– Ако можехте да се транспортирате назад във времето, да поговорите със себе си от миналото, какво бихте се посъветвали?
Ния: Със сигурност щях отново да направя същия избор, ако можех да се върна назад. Съветът ми към себе си би бил да бъда по-спокойна. Да не се натоварвам толкова, да не съм взискателна към себе си и самокритична. Да обръщам повече внимание на себе си, на личния си живот. Друго не бих променила.
Любомир: Интересен въпрос. Нищо не бих променил. Бих тръгнал по същия път. Ако можех, щях да кажа на старото си Аз да бъде по-уверено и напористо. Повече да вярва в себе си. Да си дава от време на време и почивка. Нещата се случват по един или друг начин. Не бива да се ядосваме за нещата, които не зависят от нас. Трябва да търсим позитив във всяка ситуация.
– Сега, след като една мечта ви се сбъдва, коя е следващата?
Ния: Моята мечта продължава де е в медицината. Мечтата ми е реализацията ми. И разбира се, щастлив и спокоен живот.
Любомир: Същото бих казал. Мечтая да стана университетски преподавател. И да специализирам неврохирургия.
– Сега фокусът е насочен към вас, златните хипократи. Какво бихте казали на нашите читатели?
Любомир: Бих изказал благодарности към родителите си за всичко, на което са ме научили. Че са ме възпитали по този начин и че ме подкрепиха за всичко. Благодаря на преподавателите и менторите си, че повярваха в мен.
Ния: И аз използвам възможността да благодаря на семейството си. Те са с мен от първия ден, бяха до мен и в хубавите, и в лошите моменти. Както на преподавателите си – срещнах прекрасни учители, които ми подадоха ръка. Няма как да не се нуждаем от напътствията на хората, преминали по нашия път и разбиращи най-добре през какво минаваме ние в момента.
Д-р Ния Чакърова е на 25 г. Родом от Перник. Завършила е езиковата гимназия „Симеон Радев“ в Перник.
Д-р Любомир Гайдарски е на 25 г. и е от гр. Дупница. Завършил е Професионалната гимназия по хранително-вкусови и химически технологии. Д-р Гайдарски е носител на наградата „Студент на годината“ на МУ – София, в категория „Здравеопазване“ за 2024 г.
