Тържествена света литургия и молебен за новата 2026 година бяха отслужени днес в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“.
„Нека помним, че нашето свидетелство е винаги общностно, съборно, църковно. Нека да се стремим винаги да живеем като една-единна църковна общност, да култивираме и развиваме в себе си истинско църковно съзнание – съзнанието за това, че сме неразделни и неразлъчни членове на едното Христово тяло, че сме части от един Богочовешки организъм, от едно благодатно общество в Светия дух, в което всеки допринася според силите и талантите си“, каза в словото си патриарх Даниил.
„Защото, само когато живеем в съборното единство на светата православна църква, в единомислие и сплотеност, в смирено съзнание за високата отговорност, която носим като православни християни, само тогава можем да бъдем достойни благовестници и проповедници на Божието слово сред всички онези човеци, които все още не са достигнали до познание на Христовата истина. Нашата отговорност е наистина голяма, но и освещаващата и спасяваща благодат, която получаваме в Светата църква, е действително неизчерпаема“, каза още патриархът.
„Понякога тази божествена светлина изглежда отсъства от нашия живот – затъмнена от греховните дела на човеците, от цялата грозна сила на злото. Струва ни се, че Бог ни е изоставил. Че е оттеглил своето благоволение и благодатната си помощ от своето най-любимо творение – човека. Понякога превесът на силите на мрака е толкова голям, че ние неволно се запитваме къде е Бог и защо не се намесва в богоборческите дела на човеците, носещи толкова много омраза, разрушение, смърт. Дела, които затъмняват Божия образ, който е вложен в нас, и преграждат пътя ни към уподобяването на Бога, към което сме призвани“, посочи патриархът.
„Като християни ние най-добре знаем, че това противопоставяне не е от днес. Знаем неговия произход, корени, първопричини. И водим тази борба, на първо място, в самите себе си, защото всеки от нас може да потвърди, заедно с апостола, че „желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили“ (Рим. 7:18). Но нима, именно като християни, ние не сме призовани постоянно да свидетелстваме за силата на светлината, за нейната неугасимост – за това, че „светлината в мрака свети, и мракът я не обзе“ (Иоан 1:5). И да свидетелстваме не само с думи, а и с делата си за силата Божия, за Божията благодат, която „се в немощ напълно проявява“ (2 Кор. 12:9). За онази светлина, която наистина не може да бъде обзета от мрака, тъй като тя извира от самия източник и извор на светлината и живота, с когото мракът няма и никога не е имал никакъв дял“, каза патриархът.
Той припомни, че през 2026 година отбелязваме 1080 години от успението на свети Иван Рилски: „През настоящата 2026 година се изпълват 1080 години от успението на преподобния наш отец Йоан Рилски Чудотворец – небесния покровител и закрилник на нашия народ. Да имаме такъв велик ходатай пред Бога представлява голямо Божие благословение за всички нас. Свети Йоан Рилски е Божий дар за нашия народ. Животът му е неугасващ пример на нестяжателство, покаяние, неуморна борба с греховните страсти, постнически подвиг, молитвена вглъбеност и неподатливост пред изкушенията на този свят. Освен закрилник на нашето земно отечество, той е и наш пътеводител, молитвеник и вдъхновител по пътя ни към царството небесно“.
Патриархът съслужи с Мелнишкия епископ Герасим – главен секретар на Светия синод, и Браницкия епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, ставрофорен иконом Костадин Гаврилов, протойерей Антоний Милушев, протойерей Димитър Кутлев и проподяконите Иван Петков и Деян Коруновски.
Както писа БТА, на 1 януари честваме празника Обрезание Господне и паметта на свети Василий Велики. Родилият се във Витлеем Христос според еврейския закон е трябвало като всяко дете от мъжки пол да бъде обрязан на осмия ден от раждането, когато се давало и името на детето. Това събитие почитаме в първия ден на годината като празник на Господ Иисус. Празникът е установен още в първите векове от живота на Църквата и имал за цел да се противопостави на онези еретици, които твърдели, че Иисус Христос имал не истинско, а призрачно тяло.
Още от втората половина на четвърти век на този ден заедно с Обрезание Господне се чествала и паметта на свети Василий Велики, починал на 1 януари през 379 г. Той е сред великите учители на Църквата. Роден е и израснал в Кесария Кападокийска. Многоученият Василий владеел почти всички науки на своето време. И най-важното, той усвоил божествената теория на евангелието, която приложил на практика в строгия си подвижнически живот. След обучение в Атина, Василий решил да води монашески живот. Посетил центровете на подвижничеството в Египет, Палестина, Сирия и Месопотамия. Когато се завърнал, станал монах и през 362 г. бил ръкоположен за дякон и презвитер, а в 370 г. бил избран за епископ на Кесария. С умение и смелост Василий водил много битки за православната вяра. Успешно се борил и срещу арианската ерес.
/ДД
