Организацията и извършването на превенция и профилактика обсъдиха лекари и представители на „Продължаваме промяната“ (ПП) на дискусия „Здравеопазването: възстановяване на доверието и нов обществен договор“, организирана от партията. Във форума участваха представители на съсловните организации на лекарите по дентална медицина, на фармацевтите, на професионалистите по здравни грижи, на сдружението на общопрактикуващите лекари, на Националната мрежа за децата и др.
Един от основните проблеми в здравеопазването е качеството и достъпът до здравна услуга, като достъпът не изчерпва темата за качеството, каза Петя Георгиева от Института за пазарна икономика. България е на първо място в ЕС по брой болнични легла спрямо населението. Причината за това е мрежа, функционираща дълго време, като не са предприети мерки тя да бъде ограничена и се развива в посока запазване или нарастване на броя на леглата, добави Георгиева. Сходни по размер здравни мрежи има в Германия и в Австрия, но в Швеция, Дания, Нидерландия залагат на много по-малко болнични легла спрямо населението си. Данните за България показват, че 53% от публичните разходи са за болници, което нарежда страната ни в средата на класацията сред останалите европейски държави. Броят на болниците е сравнително постоянен през последните 15 г. – около 340, броят на болничните легла се повишава от 48 хиляди през 2011 г. до над 56 хиляди сега, посочи тя и добави, че се очаква още да се повишава. По данни на Националната здравноинформационна система хоспитализациите през миналата година са 2,6 млн., като се отчитат пациенти, които неколкократно са хоспитализирани. В три болници има пациенти, преминали през тях 51 пъти. От тези 2,6 млн. хоспитализации половината са били по спешност. Клиничните пътеки, по които най-често са били хоспитализирани пациенти, са за рехабилитация и неинсулинозависим захарен диабет. България бележи в пъти по-голям брой хоспитализации по 10 клинични пътеки в сравнение с останалите европейски държави, допълни Георгиева. Данни от проекта „Индекс на болниците“ показват, че в половината от 72 общински болници не е имало нито едно раждане за цяла година, а в някои е имало до десет раждания на година. Според Георгиева трябва да има подход за гарантиране на достъпа на хората до определен вид медицински услуги, тъй като в момента има четири хиляди населени места без осигурен достъп до болнично лечение.
Няма медицинско обяснение за хоспитализации, които са в пъти по-високи от тези в останалите европейски държави, каза Васил Пандов, член на Изпълнителния съвет на ПП. Виждаме липса на регулация, както и това, че нито здравната, нито аптечната карта се използват за регулация, добави той.
Не се измерва качеството в здравеопазването, а осигуряването му не е възможно само чрез еднократния акт на болнично лечение, каза доц. Михаил Околийски от Националния център за обществено здраве и анализи. По думите му осигуряването на устойчив резултат от лечението чрез долекуване, трябва да се случва в извънболнични сектори, но към момента долекуването не е добре указано и не е подкрепено финансово. Той добави, че интересът на голяма част от болничните мениджъри не е излекуването на пациентите, а оказването на еднократен акт на интервенция, който може да е високоспециализиран, но непроследен във времето и това да доведе до рехоспитализация и допълнителни разходи. Нужно е стратегическо планиране в сферата на здравеопазването, как да се подкрепят работещите в извънболничния сектор, как да се осигури независимост на практиките на акушерките и другите здравни специалисти, посочи той. За доплащането от страна на пациентите доц. Околийски каза, че катастрофалните разходи за здравеопазване, които в България са най-високи в ЕС, водят до обедняване на най-бедните хора.
Надежда Рангелова, представител на фондация „За доброто“, посочи, че неправилното финансиране на част от клиничните пътеки води до изкривяване на крайните данни. Превенцията по-скоро може да окаже добър ефект, който да намали натовареността на здравната система, смята тя.
Няма структура, която да поеме отговорността и грижата за пациентите между две хоспитализации, които се нуждаят от химиотерапия, каза доц. Боряна Аврамова, началник на Клиниката по детска онкехематология в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“. По думите й никой не обгрижва пациентите с онкологични заболявания, когато настъпят усложнения, а за палиативните грижи доц. Аврамова посочи, че клиничната пътека е крайно недофинансирана, осигуряваща кратък престой на пациента в лечебното заведение. Има страшно много частни болници, които не са съвсем частни, след като работят със същия ресурс като държавните, но пък имат изключителни привилегии, добави тя и призова за въвеждане на правила за разкриване на нови болници.
Имаме достатъчно колеги, които да обърнат внимание на пациентите, да окажат и палиативни грижи, каза Диана Георгиева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Когато пациент след инсулт бъде изписан, отива вкъщи или в хоспис, но медицинските сестри, ако имат право на собствени амбулаторни практики, могат да го наблюдават и да се грижат за болния, а при промяна в състоянието му да уведомят личния му лекар, посочи още тя. Георгиева допълни, че медицинските сестри нямат намерение да изземват функциите на лекарите и настоя да могат да участват в преговорите с НЗОК, а не само да бъдат поканени на преговорите между лекарския съюз и Здравната каса. По думите й проучване, извършено сред медицинските сестри, е показало, че сред тях има огромно желание да се опитат да работят за себе си и да разкрият амбулаторни практики. И сега съществуват тези амбулатории, но пациентите плащат за грижите, а идеята ни е да не плащат, тъй като са здравноосигурени, посочи още тя.
Докато се откриват нови болници, ще има и свръххоспитализации, каза д-р Гергана Николова от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Когато се открие нова болница, не се роят автоматично лекари и медицински сестри, добави тя. По думите й в извънболничната помощ няма достатъчно финансиране и докато не се премахнат регулацията и административните окови, ще има свръххоспитализации. Когато на пациента не можем да му помогнем заради това, че държавата не ни дава тази възможност, ще има свръххоспитализации, каза още тя.
Росица Пандова от сдружение „Култура без граници“ посочи, че в системата трябва да се изгради мултидисциплинарна грижа за всеки пациент чрез индивидуален план. Гарантираният достъп до рехабилитация ще намери решение чрез разширяването на домашната грижа или чрез телемедицина, добави тя. В цялата страна трябва да има експертни центрове, които да помагат на родителите на децата, засегнати от диабет, добави Пандова и каза, че такъв център има само във Варна. Има нужда и от модернизиране на базата от медицински изделия, каза Пандова и посочи внедряването на затворената система за автоматично подаване на инсулин за пациенти с диабет.
Проблемите са много, но ние от 2017 г. се опитваме да кажем, че за да се реши един от тях, трябва да имаме визия как да стигнем до решението, каза Мария Брестничка от Националната мрежа за децата. В последните години има осем смени на здравен министър, отне три години, за да убедим държавата, че трябва да има анализ, въз основа на който да се строи Националната детска болница. Все още не се знае с какъв статут ще бъде тази болница, как ще се финансира и др., каза тя. Ако си говорим за реформа, важно е да имаме обща идея и да си отговорим на въпроса как едно дете ще е в центъра на грижата, допълни Брестничка. По думите й все още не е ясно как съществуващите клиники за деца ще се преместят в бъдещата детска болница. За палиативните грижи за деца все още няма стандарт, посочи тя.
Павлина Герина от Алианса на българските акушерки посочи, че има собствена практика, но средствата, които е получила от Здравната каса, са минимални. В момента акушерските практики са 6-7 в цялата страна. Основният проблем в областта на майчиното здравеопазване е следродилната депресия, каза тя и посочи, че в амбулаторната й практика майките трябва да заплащат посещенията си.
Ние сме регулирана професия, като регулацията се изразява в отговорностите на изпълнителите на медицинска помощ, има отговорности и за лечебните заведения, но кой контролира този процес, попита д-р Борислав Миланов, председател на Българския зъболекарски съюз, като допълни, че това е риторичен въпрос. Докато има партийност в подхода при решаването на проблемите по региони и разделянето на кметовете на „наши“ и „ваши“, не се вижда проблемът и никой не говори за закриване на болници, а за тяхното преструктуриране, каза той. По думите му в основата е отговорността на този, който е отговорен за политиката на здравеопазването – Министерството на здравеопазването и Министерският съвет. По темата за доплащането от страна на пациентите д-р Миланов посочи, че това е работещ механизъм и пациентът има възможност да избере метода и материала, с които да му бъде извършена услугата.
Участниците в дискусията обсъдиха и темата за скринингови програми, имунизации и превенция.
Смъртността от рак не намалява, ранното откриване на болестта е слабо, а една от най-сериозните критики е, че България остава без организирани програми за масов скрининг за рак на маточната шийка, на дебелото черво, на гърда, каза Жени Адърска, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. Отношението към превенцията на рака е работа на държавата и тя трябва да има стройна политика, заложена като рамка в Националния антираков план. Защо този план вече четвърта година стои на трупчета, попита Адърска. По думите й, ако няма воля за държавна политика, нищо няма да бъде постигнато.
Ваксинирането срещу рак на маточната шийка преди години започна много добре, докато не се появи съобщение за починало дете и тогава отнеха правата на лекаря, а Министерството на здравеопазването не излезе с ясна позиция, каза д-р Гергана Николова. Когато се случи нещо след ваксина, държавата трябва да застане зад лекарите, а ние в този момент сме сами, добави тя. За последната година успяхме да повишим с над сто процента броя на ваксинираните, а в дългосрочен план това е начинът да изкореним рака, причиняван от човешкия папилома вирус, посочи тя.
Само 2,5% от средствата за здравеопазване са предназначени за психиатрична грижа, каза Юлия Георгиева, основател на „Розовата къща“ – инициатива, помагаща на хора със зависимости. По отношение на зависимостите Георгиева посочи, че превенцията сама по себе си не е спасителен пояс, а центровете, които работят за превенция, не отговарят на елементарни стандарти, тъй като стандарти няма. Нужна е превенция на зависимостите, работа с хора със зависимости и намаляване на вредите от зависимостите, добави тя. Искахме в национални програми да бъде включен изключително ефективен антидот срещу опиати, който се впръсква в носа и може да спаси живот, но това не се случи, каза Георгиева. В момента знаем за официални над 100 смъртни случая заради употреба на фентанил, добави тя. По думите й друг важен аспект в борбата с наркотиците, върху който трябва да се работи, е липсата на възможности за лечение на деца със зависимости. Сумата, която трябва да платят родителите за частни терапевтични общности, е около пет хиляди лева на месец, посочи Георгиева. Проучване, извършено от „Розовата къща“ в София сред 470 употребяващи наркотици, показва, че 17,5% от тях в момента живеят на улицата, 29,6% са били без дом за повече от месец, 12,7% са позитивни за ХИВ инфекция, като от тях 17,1% са от групата на инжектиращите наркотици. Разпространението на хепатит С е 89,1% сред инжекционно употребяващите наркотици. Всеки четвърти от всички участници в проучването е започнал да употребява наркотици около 15-годишна възраст, каза още Георгиева. Имаме нужда от интегрирана здравно-социална система. Това не е социален проблем, допълни тя.
Хипотезата ми е, че има много сериозно влияние на индустрията да не се създават програми за лечение на зависимости, каза доц. Околийски. Хората, които играят хазарт, често употребяват наркотични вещества, добави той. Липсва въвеждането на здравно образование, което да бъде сребърният куршум за намаляване на рисковите фактори за употреба на тютюневи изделия, алкохол и др., посочи той.
