Индустриалецът, който пръв въвежда маркетинга, никога не е имал дом в София, нито пък вила. Американци купуват 4 млн. тона олио от него
На 31 май 1936 г. един кабриолет пътува от Казанлък за София. В него са индустриалецът химик д-р Никола Чилов, брат му Константин (известен лекар), Евгения (Жени) Багарова, майка на комедийния артист Енчо Багаров, с когото Георги Парцалев започва извънтеатралната си сатирична кариера по участия, и Христина Морфова. Връщат се от Празника на розата в Казанлък. Отбили са се и при цар Борис в къщата му в село Баня. Кабриолета кара личният шофьор на Чилов Стоян Петков, който има 25 г. стаж зад волана. В друга кола зад тях са индустриалецът Рачев и жена му. Оперната прима е с венец от рози около врата, изправя се в колата и пее “Близкая мая могила”, а след нея и “Мила родино”. Движат се с около 70 километра в час и подминават Пирдоп.
На около 1,5 км от града на остър завой колата се обръща и пропада в 6-метрово дере. Христина Морфова, затисната от автомобила, загива на място. Евгения Багарова умира след два дни агония. Химикът д-р Никола Чилов е със счупена дясна ръка, счупен крак и ребра, проболи вътрешните му органи. Всички ранени са откарани от колата на индустриалците Рачеви в Александровската болница. За тях се грижи Александър Станишев, един от най-известните лекари (по-късно съден от Народния съд). Той прави няколко операции на Никола Чилов.
При една от тях химикът казва: “Докторе, режи, прави и струвай, но запази главата ми.
Умът ми трябва да е бистър”
Въпреки всички усилия Никола Чилов умира на 16 юни в резултат на следоперативна емболия.
Така нелепо завършва животът на индустриалеца, основал химическата промишленост у нас, благодетеля и мецената, и първия, който прилага на практика маркетинга при реализация на производството. Тази чуждица по това време нищо не говори на мнозина индустриалци и затова те са доста недоверчиви. По-късно, а и благодарение на Чилов, ще разберат, че това е цяла наука.
Малко преди смъртта си той изповядва пред русофила проф. Асен Златаров: “Професоре, аз не искам пари за влог в банки или чужди валути: те са за мене средство за нов градеж на промишленото дело – тука е моята страст и жизнена цел.”
А началото е в родопското село Славейно, на 15-ина километра от Смолян. Някога то е било Карлуково, и наричано Родопското Оборище, определяно като “люлка на борбите за национално и църковно освобождение.” И до днес селото се гордее с това, че от него са произлезли над 100 лекари, някои надхвърлили с новаторството си и границите на България. Толкова са и сегашните му жители.
Там през 1885 г. идва на бял свят Никола, първородният син на Чило и Гита Николови. Баща му е абаджия и шивач. След него се раждат още 7 деца, от тях четирима братя, като най-малкият е Константин, по-късно основател на клиничната медицина и на първата болнична лаборатория у нас. Техният дядо по майчина линия Никола Шопов е зъболекар.
Никола учи в родното си село и трикласното училище в Чепеларе и след завършването му, едва 15-годишен, става учител в родопското село Петково. После учи в Свищовската търговска гимназия, която е единствената финансова по онова време у нас. След година заминава да довърши образованието си в Солунската мъжка гимназия, но когато е 18-годишен, т.нар. Солунски атентатори, организирани от Йордан Попйорданов, прадядо на артиста Чочо Попйорданов, и Павел Шатев организират взривовете на Отоман банк и на френския кораб “Гуадалкивир”.
Започват репресии срещу българите и Никола Чилов се връща в Свищов, за да довърши образованието си. После започва работа в Пловдивския търговски клон на Генералната банка, но стремежът към знания го кара да продължи образованието си в Химическия факултет на Берлинския университет, а след това продължава обучението си в Ерланген по държавни и финансови науки. На 24 г. е, когато завършва.
Докато следва в Германия, отива при Екзарх Йосиф в Цариград, за да го моли за финансова помощ за завършване на висше. Екзархът е известен и с подпомагането на даровити младежи и откликва на молбата му.
После Чилов работи две години в Екзархията в цариградския квартал “Ортакьой” като счетоводител.
След краха на българския национален идеал в балканските войни
Екзархията се мести в София, Никола Чилов я напуска
и става председател на управителния съвет на Анонимното дружество за производство на туткал и химически торове – гара Костинброд.
То е основано през 1911 г. с участието на индустриалеца Димитър Савов, баща на възстановителя на Демократическата партия след 1989 г. Стефан Савов, и търговеца и акционер Тодор Пиперевски и Никола Чилов, като от тримата той има най-големият дял. Съдружниците теглят кредит от 200 000 тогавашни лева от Българската генерална банка в София и банка “Андреевич и сие” в Белград, като повечето пари са от сръбската банка, и построяват малка фабрика. Първоначално тя произвежда само туткал и костно брашно, което служи за основа на фосфорните торове. Капиталът през 1914 година е увеличен на 300 000 лева, а през 1918 – на 600 000.
Тогава Никола Чилов се жени за Мара, дъщеря на заможния цариградски търговец Константин Селджобалиев, касиер и на Българската екзархия.
През 1926 г. обаче Българската генерална банка настоява за ликвидация на предприятието, заради искането на сърбите да си получат незабавно паричния дял. Тогава Никола Чилов откупува 75 на сто от акциите, изплаща заема и става мажоритарен собственик. Променя и името.
Капиталът нараства на 3 милиона лева, а през 1936 – на 10 милиона
Чилов привлича на работа руския химик Владимир Беляевский.
Това става най-голямата и печеливша в химическата индустрия на Балканския полуостров с над 600 работници. Заводите на Чилов са едни от първите и в Европа, в които е въведено най-модерното за времето си технологично оборудване и се прилага безотпадното производство.
След непрекъснатите иновации те вече произвеждат рафинирани растителни масла, сапуни за пране, глицерин, парфюмерийни изделия, изкуствени торове, брикети за отопление от слънчогледови отпадъци. Изнася туткал и костно брашно за Англия, Япония и Египет, а САЩ купуват над 4 000 000 тона рафинирано слънчогледово масло от заводите на Чилов. Италия и Финландия се снабдяват от заводите в Костинброд с изкуствени торове и глицерин. Дания и Швеция – със слънчогледови пресовани трици и шрот за храна на животните.
Това прави впечатление на Григор Василев, който през 1930-1931 г. е министър на земеделието в третото правителство на Андрей Ляпчев. Той казва на Чилов, че в името на старото им приятелство трябва да отстъпи от цената и всичкото количество ще купи Българската земеделска банка, за да се направи опит за използването му и в България. Чилов се съгласява, банката изкупува цялото годишно производство, но българските селскостопански производители са недоверчиви и пресованите трици и шротът за храна на животните тогава така и не се налагат. И пак са продадени в чужбина.
Банкерът Атанас Буров обаче казва за Чилов: “Има хора, родени за дърдорковци, но има и такива като д-р Никола Чилов от Родопите – за делови мъже. Този човек печелеше всяка година милиони.”
В България са популярни
олиото “Нива”, пастата за зъби и пудрата “Идеал”, сапуните “Петел”
Като немски възпитаник той пръв прилага у нас всеки похват, който може да донесе печалби на бизнеса. Днес това наричаме маркетинг. Едно от старите му определения е, че това е проучване на пазара с оглед търсенето и предлагането на стоки. Чилов финансира първите пазарни проучвания у нас и организира рекламни кампании. Той дава награди за най-сполучлива реклама за неговите продукти. Една от тях печели поетът Николай Марангозов, далеч по-известен с книгата си “На повратки в село”. Рекламата му съвсем не звучи поетично: “Петел” пере най-добре.” Рекламният слоган на марката “Идеал” пък печели Елисавета Багряна за следното четиристишие:
“За красотата на света
Бог жената дал,
за красотата на жената –
пудра “Идеал”.
Чилов пръв прави реклама и във вътрешните корици на книгите.
След 9 септември 1944 г. председателят на Съюзната контролна комисия маршал Бирюзов заедно с двама генерали посещава заводите в Костинброд, за които са слушали много. Той намира съпругата и децата му в една къща до фабриката и остава безкрайно учуден, че семейство Чилови, за които са чували само добри неща, живеят в двора на фабриката си.
По време на национализацията Мара Чилова декларира, че нямат дом в София, нито вила в Чамкория или на морето и това е единствената собственост на семейството.
Крупен производител на олио
През целия си живот големият индустриалец следва два принципа. Единият е, че никой бизнесмен не може да е добре, ако хората покрай него са зле. Вторият е, че развитието на модерна индустрия ще се осъществи, когато се постигне възходът не само на на България, но и на хората, които живеят в нея. Това, смятал той, може да стане само чрез печеливши производства.
Дотогава олиото се е правело от нискомаслени сортове в малки домашни работилнички. Чилов обаче купува семена от високомаслени сортове, раздава ги безплатно на земеделските стопани и после изкупува слънчогледа им на най-добрата цена. Внася и най-новите и високопроизводителни машини за преработка. От малките семейни работилнички пък изкупува кюспето, остатъчния продукт, и го преработва за храна на животните.
Пръв от големите индустриалци у нас той отделя голямо внимание на развойната дейност. В неговите заводи след внимателен подбор работят технолози и химици с най-добра подготовка. Осигурява им не само високи заплати, но и безплатни жилища. Една част от неговите специалисти са от чужбина, които са намерили по-добро заплащане в България.
Издържа брат си с условие: без политика!
Тя започва с това, че изцяло издържа следването на брат си Константин в Германия. Поставя му обаче две условия – да забрави за политиката и … жените. Когато се дипломира, при посрещането му казва: “Сега целият свят е пред тебе. Тръгвай да го превземаш.”
Индустриалецът, за когото парите не са самоцел, прави и няколко големи жеста на благотворителност. Заплатите в неговите заводи за времето си са най-големите у нас. През 1932 година дарява 10 000 лв за построяване на паметник край Устово за освободителите на Родопите от 21-и Средногорски полк. След три години изгражда водопровод в родното си село. Редовно дарява суми за учителите, но с условието те да са старателни, дава пари и за помощна учебна литература.
Общо за 20 г. той дарява над милион лева за благотворителни и културни учреждения, на бедни ученици и студенти.
През 1942 година, 6 години след смъртта му, съпругата му Мара дарява 40 млн. лева за изграждане на почивен дом за работниците в местността “Хайдушки поляни” край Славейно.
Той е един от радетелите за създаването и сред основателите на Родопското културно дружество, поставило си за цел издигането на хората от Родопите. През 30-те години на миналия век още от основаването му е заместник-председател на Съюза на българските индустриалци и председател на Българо-американската камара заради оживените му търговски контакти със САЩ.
