Анимация за възрастни, озвучена от рок титани. Или рок с анимация от бъдещето. Или как анимацията става рок реалност. Космически кораб. Сърф в окена. Сафари в Сахара… По всички възможни ширини и красоти на природата. За два часа SatchVai Band на Джо Сатриани и Стив Вай успя да преведе изпълнената до краен предел зала 1 на НДК на своеобразно околосветско пътешествие – единствено и само чрез силата на рока.
Всяко препятствие или вълна, всяка дюна или хълм имаха своето визуално покритие, преминаващо от хард към по-мелодичен рок, в зависимост от конкретната музикална тема. „Това показва, че рокът е музика за всички и не е нужно да познаваш тази музика, за да я преживяваш, и да можеш да я оцениш“, коментираха пред БТА зрители след края на шоуто. То е част от турне, наречено Surfing with the Hydra (Сърфиране с хидра).
В SatchVai Band са още Марко Мендоса – бас, Кени Ароноф – барабани, и Пийт Торн – китара.
„Всеки път, когато свирим заедно, си спомням как като тийнейджъри живеехме и дишахме музика. Това шоу ще бъде празник на всичко, което обичаме в китарата“, казва Сатриани. „Джо е любимият ми китарист за джемове. Това е шанс да споделим магията, която създаваме, с феновете на живо“, отбелязва Вай. Програмата на концерта бе доказателство за думите и на двете легенди.
Те изпълниха вариации на предимно свои композиции, създадени през годините и всяка от тях разказа история без текст. При Сатриани Surfing with the Alien е като супергеройски екшън, Always with Me, Always with You – любов и носталгия, Flying in a Blue Dream – чувство за полет и свобода. Вай пише For the Love of God след 10-дневен пост, за да улови „духовно състояние“, а Tender Surrender отнася към блуса и джаза, преплетени с неговата лична естетика. Zeus in Chains, Little Pretty, Sahara, Teeth of the Hydra, Satch Boogie, If I Could Fly, Crowd Chant, Born to Be Wild също бяха част от вечерта.
ХИДРАТА НА СТИВ ВАЙ
Хидрата (The Hydra) на Стив Вай не е митично същество, а реален музикален инструмент, създаден по негова идея, оприличаван като чудовище от бъдещето. Това е мултигрифова китара с три грифа, която съчетава няколко инструмента в едно тяло. Вай я нарича „най-сложната и амбициозна китара, създавана някога“.
Създадена е по негова лична поръчка за изпълнение на пиесата Teeth of the Hydra, от албума Inviolate (2022). Дизайнът е вдъхновен от научната фантастика и митологията. Има три основни секции – 12-струнна арфова китара (harp guitar) – без прагчета, за акомпанимент или харп ефекти, 7-струнна електрическа китара – основен гриф, с фретове и тремоло, и 4-струнна бас секция – fretless (без прагчета). Включва също MIDI контролери, сензори, програмируеми тонове, декоративни медни елементи, осветление, вградени ефекти. Звучи като три инструмента, управлявани едновременно.
Вай свири на трите части едновременно, използвайки двете си ръце, китките, пръстите, лакътя, докато стъпва на MIDI контролери с крака. „Това беше моята най-голяма музикална и физическа акробатика. Идеята беше да създам инструмент, който изглежда невъзможен за свирене – и да го накарам да звучи музикално”, казва музикантът.
При гостуването си у нас през 2000 г. той споделя: „Китарата е най-великият инструмент на света, тя доминира във всички жанрове, а в рока тя е силата, вкусът и същността на музиката. Човек се превръща в това, което свири. Аз не следвам определена религия, а свой път“.
УЧИТЕЛЯТ НА ВИРТУОЗИТЕ
За да наричат Стив Вай бог на китарата, това в немалка степен се дължи на един от неговите ментори – Джо Сатриани. Той пък е наричан от Вай „учител по душа“. През неговата школа са минали също Кърк Хамет от Metallica, Алекс Сколник от Testament, Лари Лалонд от Primus, Чарли Хънтър.
Самият Сатриани започва да свири на китара на 14-годишна възраст, като с удивителна бързина усвоява инструмента до съвършенство. В края на 70-те години се премества в Бъркли, Калифорния. Повратната точка в кариерата му настъпва през 1987 г. с издаването на платинения албум Surfing with the Alien, който го превръща в звезда буквално за една нощ. През 1989 г. Мик Джагър го кани лично да участва в турнетата му в Австралия и Япония. През 1994 г., след като Сатриани замества Ричи Блекмор в европейското турне на Deep Purple, получава покана да стане постоянен член на групата. От средата на 90-те участва в проекта G3 – със Стив Вай и Тони Макалпайн.
Въпреки статуса си на легенда, Сатриани е известен със своята скромност, щедрост и внимание към феновете и учениците си. Често казва: „Не се опитвам да впечатля никого, опитвам се да изразя нещо“. При гостуването си в София през 2002 г., на въпрос дали мисли за своето име в енциклопедиите, отговаря: „Не, никога. Мисля, че самоанализирането е вредно. Гордостта и суетата вредят на артистичността. Хубаво е, че музиката се променя, че се развива, всяко поколение има своя ритъм и своите нови герои“.
Както писа БТА, концертът в България на 22 юли 2025 г. е част от летния тур Surfing with the Hydra, започнал на 13 юни и продължаващ около месец и половина. Джо Сатриани и Стив Вай се познават от младежките си години. Оттогава пътищата им са преплетени чрез общи турнета, проекти и споделена страст към електрическата китара. Създаването на Satchvai Band бележи кулминацията на тяхната музикална дружба, посочват организаторите от „София мюзик ентръпрайсис“. През 2024 г. двамата представят първия си съвместен сингъл – The Sea of Emotion, Pt. 1.
