ОБРАЗОВАТЕЛНОТО ДЕЛО – СЪДБА НА ЕДНА ЗНАЧИМА ЛИЧНОСТ

0
1429

(90 години от рождението на Йордан Парушев)

На 27 декември т.г. се навършват 90 години от рождението на Йордан Великов Парушев. Документалният му личен фонд, дарен от него приживе, както и издаденият през 2012 г. сборник с очерци и спомени на дейци на просветата и културата „Йордан Парушев (1929-1999) – Живот, дейност, съдба”,  се съхраняват в Държавен архив – Добрич. Страниците на документите и на сборника са своеобразни реликви, които дават възможност на читателя да се докосне до образа на човек, „посветил живота си на изграждането на човешки личности”.

Биографичните данни за Йордан Парушев, представени във фонда, и от Веселин Бончев в сборника, описват трудовия му път в областта на просветата и културата през втората половината на миналия век: учител и директор на основни училища в с. Победа и с. Краище, Толбухинско (Добричко), училищен инспектор в Генерал Тошево, инспектор и ръководител на Отдел „Просвета” при Градски народен съвет – Толбухин (Добрич), директор на Втора политехническа (Математическа) гимназия, секретар на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет, отговарящ за образованието и културата, един от създателите и директор на Езикова гимназия – Толбухин. Като ръководител „проявява непримиримост към допусната небрежност, пасивност и некомпетентност”, навсякъде и всякога се отличава с „мъдрост, знания и достойнство”.

В сборника са споделени спомени и впечатления за личностните и професионални качества на Йордан Парушев – човекът, отдал всичко от себе си за „духовното извисяване на своите съграждани”. Рада Въртунинска го определя като „организатор от най-висока класа – обективен, толерантен, отнасящ се с доверие към кадрите, които ръководи. Не ги ограничава да вземат самостоятелни решения”. Журналистът и Почетен гражданин на Добрич Йордан Дачев обобщава: „Цялата му професионална и обществена дейност е заредена със самонатоварване, принципност и честност”. През погледа на учителките Калина Иванова, Севда Драгоева, Митка Димитрова той е „духовна величина” – като педагог и директор „превръща Езиковата гимназия в център на науката и високата култура в града… по отношение на образованието е с поглед десетина години напред в бъдещето… утвърждава демократичния стил на ръководство, проявява строгост и търсене на отговорност за немарливо отношение към ученето и при нарушаване на правилата, стимулира добрите изяви и високи постижения на учениците”.

Наред с професионалната си дейност, Йордан Парушев членува в научни и обществени организации – във Висшия учебен съвет при Министерството на народната просвета, Съюза на научните работници в България, Окръжния съвет за култура – Толбухин, и др. Участва в редица педагогически четения, научни сесии, конференции по педагогически и исторически въпроси. Автор е на повече от петдесет научни студии и статии на педагогическа, краеведска и историческа тематика.

Документалният му фонд съдържа негови работни бележки (голяма част от печатни издания и документи от Народна библиотека „Кирил и Методий”, Централен държавен архив – София), за: учебното дело в страната, в частност – в Добрич и Добричко, в края на ХІХ и началото на ХХ век; учителите Тахтунови, Иванка Попова, Веселина Близнакова; поп Паскал, Димитър Минчев; създаването и дейността на Учителско дружество „Развитие” – Добрич; родословието на Пейо Буюклията; опълченци от Добруджа; първия руски управител на града след Освобождението от османско владичество; читалищното, библиотечното дело; театралната самодейност, музикалните дружества и др. Видно място по значимост заема експозето от защитата на дисертационния му труд на тема „Учителското движение и обществено-политическото и просветно развитие на Толбухинския край до Първата световна война” за присъждане на научна степен „кандидат на педагогическите науки (1977 г.). Плод на творческата му работа са студиите, статиите, докладите, словата му за: просветната реформа от 1891 г. в историята на българското образование; Българската община в Хаджиоглу Пазарджик до Освобождението от османско владичество; преустройството на образованието; претоварването на учениците; връзката на образованието с бъдещите професии; интересите на учениците; формирането на личността и др.

За приноса му в образователното дело е удостоен със званието „Заслужил учител” (1987 г.) и от събитието са запазени повече от тридесет поздравителни телеграми от: Георги Струмски, проф. Илчо Димитров, Евгений Сачев, Захари Медникаров, Йордан Дафов и др.

В личния му фонд фотографските материали илюстрират учебното дело в Добрич и Добричко преди 1940 г., проекти на паметници от 70-те години на ХХ век и др.

Двадесет години са изминали от кончината на Йордан Парушев, но името му остава написано с главни букви в съзнанието на неговите ученици, колеги, близки и приятели. Такава отдаденост на просветата и науката не може и не бива да бъде забравена.

Маргарита СЪБЕВА, ст. експерт в Държавен архив – Добрич