Не бива санирането да прилича на популярната преди време игра, която се наричаше тука има, тука нема.
Няма спор, че реновирането на сградите е полезно и има нужда от него, защото спестява разходи за енергия и прави сградите по-устойчиви. Но как да се продължи след 4 години въртележка на правителства и мнозинства, на бюджетни политики, съответно на подходи към правилата, по които се санира?
Едва ли по логиката: пускат се едни пари – било от бюджета, било чрез европейско финансиране, и после който свари, ще санира.
Най-добре е да има дългосрочна стратегия. Защото за цялостното обновяване на стария жилищен фонд в България са нужни десетки милиарди. Ясно е, че държавата не е в състояние да ги осигури. Значи има нужда от ясен план – с какви пари ще участва държавата, с какви собствениците на жилища.
И съответно да има стимули – ако си санираш блока, може да има отстъпка от данъците например. Ако не го направиш, тогава да следват санкции. Със сигурност този принцип ще е по-ефективен от раздаването на пари на калпак, които няма да стигнат за всички.
Материала по темата прочетете тук.
