„В България има Закон за еврото и там ясно са разписани всички санкции и права. Няма никаква причина, ако е установено необосновано увеличение на цената, което е довело до надценки от 130%, да се предприемат съответните мерки и да се понесат санкциите.“ Това каза Лидия Шулева, бивш вицепремиер и министър на труда и социалната политика, в „120 минути“ по bTV.
По думите ѝ трябва да се види дали става въпрос за единичен случай, или е практика.
Относно „справедливата цена“ Шулева заяви, че има сериозен конфликт между потребител и производител. Тя даде и пример.
„Ако един български производител на оранжерийни краставици иска да ги продава, той казва – моята цена е висока, защото имам големи разходи за гориво и електричество. В същото време идва гръцки производител и казва – при нас времето е топло, аз нямам такива разходи за отопление и моята цена е 2 евро. Да приемем, че имаме 20% надценка на търговеца – едната цена става 2,40 евро, а другата – 4,80 евро. Коя е справедливата цена в случая и как ще бъде определена?“, попита Лидия Шулева.
Според нея, ако искаме да се защити българският производител, няма да стане чрез въвеждането на справедлива цена.
По думите ѝ основният въпрос е какви мерки могат да бъдат взети за насърчаване на българското производство.
Кога дългът е инвестиция и кога е плащане на стари сметки?
„Всичко това зависи от структурата на разходите. Имахме много добра традиция години наред, че разходите не трябва да бъдат повече от 40%. Миналата година завършихме на 41,7%, а бяха предвидени над 45% за 2026 г. Тези разходи са благодарение на сериозното увеличение на заплатите в публичния сектор“, обясни бившият социален министър.
„Ако държавната администрация е около 100 000, публичният сектор е окол 650 000. Там държим първите места по среден разход на система както в МВР, така и в съдебната система“, поясни Лидия Шулева.
„Един дефицит трябва да се финансира отнякъде и няма никаква друга възможност, ако нямаме приходи. Можем да го финансираме единствено и само с дълг“, допълни тя.
ЕЦБ вдигна основния лихвен процент – как ще се отрази на кредитите у нас?
„Парите поскъпват и те поскъпват заради инфлацията. Повишаването на лихвените проценти е другата възможност да се овладее инфлацията“, каза Шулева.
„Когато ресурсът е евтин, тогава кредитирането е масирано. Тези 0,25% увеличение могат да се отразят върху кредитирането за фирмите. По отношение на ипотечните кредити на този етап няма да се отрази, защото българската банкова система е много ликвидна. Там лихвеният процент е вързан с вътрешен индекси, базиран на депозитите, а такива има достатъчно много в страната“, обясни Лидия Шулева.
Влизането в еврозоната дава възможност да се предлагат ипотеки с фиксиран лихвен процент за максималния възможен срок.
„В момента това започна с по-кратки срокове – 5 и 10 години. Но ще се даде възможност за ипотеки с 30-годишен фиксиран лихвен процент. Банките започнаха да реагират и това нещо постепенно ще се появи“, поясни бившият социален министър.
