Европейският парламент прие нови правила, улесняващи достъпа до нови растения, които са устойчиви на изменението на климата и на вредители, осигуряват по-високи добиви и изискват по-малко пестициди. Това съобщиха от пресцентъра на ЕП.
Изменените правила за новите геномни техники (НГТ) бяха предварително договорени между Парламента и Съвета през декември 2025 г.
Новите правила на ЕС представляват преход към регулиране въз основа на това как изглежда растението в крайния си вид от генетична гледна точка, а не според начина, по който е отгледано. Растенията, изменени чрез НГТ, се разделят в две категории, като от тях произтичат различни правни задължения.
• НГТ-1 – Тази категория се отнася за растения, които биха могли да се появят чрез конвенционални методи на селекция. След като бъде проверено, че отговарят на критериите за статут на НГТ-1, те ще бъдат третирани като традиционни растения. Растенията, създадени за устойчивост на хербициди или за производство на инсектицидни вещества, не могат да бъдат третирани като растения, получени чрез НГТ-1.
• NGT-2 – Тази категория се отнася за растения, които са претърпели по-мащабни или сложни генетични модификации. Те влизат в обхвата на действащите строги правила за ГМО и ще подлежат на оценка на риска. За пускането им на пазара в ЕС е необходимо разрешение.
Правилата ще се прилагат както за растенията с произход от Европа, така и за внесените. Няколко продукта, произведени от растения, получени чрез НГТ, вече се предлагат на пазара или са в напреднал стадий на разработване извън ЕС. Примерите включват пшеница с ниско съдържание на глутен, устойчиви на патогени картофи и устойчива на суша царевица.
Проследимост, етикетиране и възможности за неучастие на държавите членки
Пълната проследимост и етикетиране ще останат задължителни за растенията, получени чрез НГТ-2, а държавите от ЕС могат да ограничат или забранят отглеждането на растенията, дори ако те са разрешени за отглеждане в ЕС. Сортовете растения, съдържащи или получени от растение, получено чрез НГТ-1, ще бъдат включени в публична база данни на ЕС, а всички торбички за семена и репродуктивни материали трябва да бъдат обозначени като НГТ-1, за да се даде възможност на земеделските стопани да направят информиран избор.
Регламентът предвижда задължително наблюдение на устойчивостта на растенията, получени чрез НГТ, което ще позволи по-нататъшно подобряване на техните характеристики (напр. устойчивост на климата и на вредители).
Биологични растения
НГТ няма да бъдат разрешени в биологичното производство, но технически неизбежното наличие на растения, получени чрез НГТ-1, няма да представлява несъответствие. Комисията ще прецени дали този регламент създава административна, икономическа или практическа тежест за биопроизводителите, включително що се отнася до тяхното собствено възприятие и до това на потребителите.
Права върху интелектуалната собственост и патенти
Ще бъде възможно да се патентоват НГТ, но не и за онези агрономични характеристики или секвенции, които се срещат в природата или се произвеждат по биологичен начин. Членовете на ЕП въведоха предпазни мерки за предотвратяване на пазарна концентрация и за това НГТ да бъдат финансово приемливи и достъпни за земеделските стопани, като те запазват правото си да съхраняват и презасаждат семена.
Цитат
Докладчикът Йесика Полфиард (ЕНП, Швеция) заяви: „Това е историческа победа за европейските земеделски стопани и за бъдещето на Европа. Одобрявайки използването на НГТ, избрахме иновациите, конкурентоспособността и продоволствената сигурност. Европейските земеделски стопани отдавна призовават за достъп до тези съвременни инструменти за селекция, за да могат да разработват култури, които са по-устойчиви и по-независими от пестициди. Като предоставя тези безопасни и научно обосновани технологии за селекция, Парламентът подпомага европейските земеделски стопани, гарантира продоволствената ни сигурност и изгражда по-конкурентоспособна и иновативна Европа.“
Пресконференцията с участието на докладчика, насрочена за 15:00 ч. българско време, може да бъде проследена тук.
Следващи стъпки
Регламентът ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в Официален вестник на ЕС и ще започне да се прилага две години по-късно.
