Зрителите вече не ме интересуват, казва режисьорът, който си отиде нелепо след падане във вторник
– По кината върви най-новият ви филм “Извън пътя”. Имате ли информация колко зрители са го гледали досега, г-н Волев?
– Зрителите в България престанаха да ме интересуват. Те имаха значение, когато имаше киносалони и държавна културна политика. Вкусът на съвременния зрител е паднал главоломно, опростачването е почти 100 процента. Мъждукат само 2-3 процента смислени хора. Всичко друго се е опростачило до безумие.
Джвакат пуканки, смучат кола и гледат възможно най-тъпите холивудски боклуци. Това е картинката. И в този смисъл такава публика аз не желая да гледа филма ми.
От публиката на прожекциите, на които съм присъствал, интелигентна и чувствителна публика, съм изключително доволен. Повечето от тях твърдят, че това е най-добрият ми филм. Вълнува ги повече от “Да обичаш на инат” и “Маргарит и Маргарита” и го поставят наравно с “Господин за един ден” като общочовечност, като човешка тематика. Това е чисто любовен филм, в него няма никакви социални и политически елементи.
– След тв сериала “Огледалото на дявола” през 2001 г. мълчахте цели 16 години и изведнъж се появявате с любовен филм. Защо толкова голяма пауза? И защо любовен филм?
– Нямах какво да кажа силно и ясно. Дори отказах една субсидия от Националния филмов център, защото сценарият, който написах, не ми хареса. И отказах да го снимам. Аз съм единственият идиот, способен на такова нещо.
– Как се казваше сценарият, който не се превърна във филм?
– “Скъпа Дженифър”… не си спомням, защото смених десетина заглавия. Операторът Радослав Спасов не можа да повярва, че съм се отказал да заснема сценария. Но аз съм способен на това, защото осъзнах, че опасността да ме е срам беше голяма. Явно не съм имал какво да кажа…
А защо любовен? Защото това ми дойде отвътре. Аз не си поставям цели, не си поставям задачи, нямам планове. Оставям се на интуицията да ме води.
– Във филма Деян Донков прави една доста тънка и деликатна прилика със самия вас. Вие ли го накарахте да играе така, или той сам избра тази линия?
– О, аз го накарах, разбира се, аз ръководя нещата! Режисьорът ръководи всичко, поне в моята практика. И сценаристът, но в случая аз съм и едното, и другото. Деян не се срамува да признае, че ме е копирал. Не се притеснява, защото го прави творчески, а не плагиатски.
– Доволен ли сте от избора си на Деян за главната роля?
– Много! И от Аня Пенчева съм доволен, и от Сали Ибрахим…
– Защо избрахте Аня Пенчева за ролята на съпругата?
– Нямаше по-подходяща актриса за тази роля. Имаше няколко съображения – възраст, талант, артистичност, външен вид… Аз не мога да взема актриса на възраст, която не е подходяща. Може да има и по-добри актриси от нея, но да не пасват на годините на героинята. В киното външният вид е от изключително значение. Има безкрайно талантливи актриси, които не стават за кино поради липса на съответен външен вид за определени роли. Диапазонът им е стеснен.
– Вие имате 6 игрални, 1 тв сериал и 9 документални филма. В 4 сте актьор…
– Много малко хора говорят за актьорските ми изяви. Загърбват ги, пък те за мене са си сериозни.
– В сериала “Селцето” според мен бяхте много убедителен в ролята на Асо.
– Да, в “Селцето” имам много сериозна роля. Освен това съм играл и с лауреат на “Оскар” – Армин Мюлер-Щал. Беше в един немско-френски филм, за който учих три месеца да свиря на цигулка.
– И научихте ли се перфектно да имитирате, че свирите?
– Научих се перфектно да избудалкам зрителя, че свиря. Преподаваше ми една немкиня – много добра учителка.
– Изброих горните цифри, за да ви попитам не са ли малко те за борбен творец и работохолик като вас?
– Предпочитам качеството пред количеството. Това е причината. Никога не съм смятал, че бройката е нещо, с което трябва да се гордея. Напротив, гордея се, че съм направил само пет или шест филма.
– Кой от вашите филми ви донесе най-голямо творческо удовлетворение?
– Нито един! Все още предстои да създам филма, който да ми донесе истинско творческо удовлетворение.
Аз съм недоволен от себе си.
За филмите на Николай Волев четете в съботния брой на “24 часа”.
