Времето е подходящо за планински туризъм, но липсата на подготовка крие сериозни рискове. В Сливенския балкан най-честите случаи, при които се налага намесата на Планинската спасителна служба, са свързани с травми и изгубени хора. Това каза пред БТА Николай Сотиров, началник на сливенския отряд на Планинската спасителна служба (ПСС).
Сливенският отряд е изграден изцяло от доброволци. Това прави организацията на всяка спасителна акция по-трудна, каза Сотиров. „Всеки от нас има основна работа, а в момента много от колегите са в отпуск. Но при сигнал винаги се събираме. Няма акция, в която да не успеем да реагираме адекватно. Всяка ситуация е различна и изисква индивидуален подход“, каза началникът на отряда.
Той добави, че някои акции продължават по няколко часа, други – по няколко дни. Има и фалшиви сигнали. „Тази година имахме случай с три деца с велосипеди, за които беше подаден сигнал, че са изгубени. Оказа се, че са близо до пътя, просто не са успели да се ориентират“, разказа Сотиров.
Той подчерта, че подготовката за преход зависи от сезона, но има няколко основни правила, които винаги трябва да се спазват. „Най-важното – никога не тръгвайте сами, а ако все пак тръгнете сами, задължително уведомете близки или приятели къде ще бъдете и по какъв маршрут ще се движите. Освен това е необходимо да сте оборудвани според сезона“, отбеляза той. През летните месеци основната опасност идва от високите температури и дехидратацията. „Има участъци в планината без реки или извори, затова задължително носете вода. Дехидратацията може да доведе до изтощение, топлинен или слънчев удар“, предупреждава Сотиров. Той напомни на туристите винаги да информират близките си за маршрута си; да носят зареден телефон и, ако е възможно, външна батерия; да използват мобилното приложение на ПСС, което позволява лесна локализация при инцидент; да носят шапка, слънцезащитен крем и достатъчно вода; да не палят огън в планината извън позволените места, особено в условия на суша и високи температури.
Препоръчително е да си направят и планинска застраховка. „Струва между 30 и 50 лева на година, но при инцидент покрива част от разходите на БЧК, които се правят по спасяването – гориво, екипировка, поддръжка на автомобили“, обясни Сотиров.
Въпреки това, по негови думи, в по-малките градове застрахователната култура е слабо развита. „За последните 10 години само в два случая сме спасявали хора, които имат планинска застраховка“, добави той.
