- Министър Вълчев: Дискутира се това решение, както и над 2% прием в специализираните гимназии
- 11 000 ходят на състезания, а местата са 1300
- Подготвя се и промяна на начина, по който се учи математиката
Не само в специализираните математически училища, но и в останалите да има паралелки със засилено изучаване на математика и природни науки след 5-и клас.
Това искат в петиция във фейсбук над 400 родители, обединени в гражданската група “Математика за всички деца”.
Те обясняват, че държавният план-прием в математическите гимназии е 1300 места в цялата страна.
В София местата са само 200
Децата в 4-и клас, които се явяват на математическите състезания, които водят до прием в гимназиите, само в София са близо 4000, а в цялата страна са около 11 000. 50% от математическия талант е в София, а има само две гимназии – Националната природо-математическа гимназия и Софийската математическа гимназия с общо 8 паралелки. 450 деца остават извън приема, макар че са много добри. Същото положение е във Варна, Пловдив и Бургас, обясни Тодор Тодоров, доктор по математика и баща на петокласник в Първа частна математическа гимназия – училището, което отглежда шампиони за световни олимпиади и обучава красиви умове.
В петицията родителите припомнят, че на матурата по математика в 4-и клас
20% от децата имат резултат под 50 точки,
докато в 7-и клас този процент е вече 65%.
“Децата не успяват да развият математическите си способности още по време на основното си образование и това оказва съществено влияние впоследствие върху технологичния и икономическия напредък на страната. Основното ни искане е да променим образователната система в полза на децата и тяхното по-добро бъдеще”, пишат още те.
Изследване на Института по пазарна икономика формулира
тревожно “счупване” между 5-и и 7-и клас,
тъй като резултатите на българските четвъртокласници в тестовете TIMSS (по математика и природни науки) са добри, а вече при 15-годишните на тестовете PISA има сериозен спад.
До момента според наредба на МОН приемът в математическите и природо-математическите гимназии в 5-и клас може да е само до 2%.
“В ход е процедурата за промяна на наредба 10 за организация на дейностите в училищното образование.” Това се казва в отговор на министъра но образованието Красимир Вълчев до депутатката Елисавета Белобрадова, която го пита за необходимостта от разширено изучаване на математика.
Увеличаването на броя на местата над 2% за прием на ученици в 5-и клас в профилирани гимназии с профил “Математически” ще бъде анализирано и разгледано при предстоящото изменение.
Учениците от прогимназиалния етап се обучават по един и същи рамков учебен план, който е еднакъв за всички ученици, като в гимназиите с профил “Математически” и “Природни науки” засиленото изучаване на математика е заложено в часовете за разширена и допълнителна подготовка.
При интерес на учениците
всяко училище може да заложи на разширено изучаване на математика в избираемите или факултативните учебни часове,
казва министърът.
И допълва, че се търсят възможности за стимулиране на училищата, които предлагат математически профил. Ще се поощряват и тези, осъществили обучение по математика като профилиращ предмет в профили, в които предметът не е сред основните, както и учениците, които полагат матура по математика.
Обмисля се въвеждането на извънкласни занимания – математически клубове и школи, където учениците могат да задълбочават знанията си и да се подготвят за олимпиади и състезания, както и
въвеждането на задължителна матура по математика
От думите на министъра става ясно, че се обсъжда олекотяване на учебното съдържание по математика, преосмисляне на ролята ѝ в учебния план и разширено изучаване на предмета от 5-и до 7-и клас за ученици, които имат интерес и които не са се класирали за математически гимназии
Министърът обяви като свой приоритет и разработването на мерки за насърчаване на изучаването на математика от учениците.
(Виж разпределението на часовете по класове в момента в таблицата)
Друг проблем е, че
няма достатъчно добре подготвени учители,
които да преподават в паралелките с разширено изучаване на математика. Хората с опит всъщност са в същинските математически гимназии.
“Има 20 преподаватели по математика, на които се крепят най-добрите резултати. Някои от тях обаче са в предпенсионна възраст, други – в пенсия. Затова една от програмите, които ще направим, е да възпроизведем тези школи. 20 души трябва да подготвят още 20-30”, обясни неотдавна министър Вълчев.
В понеделник в парламента ще има кръгла маса по темата за обучението по математика, на която са поканени и родителите. Ще повдигнем всички теми, категоричен е Тодор Тодоров.
Асен Александров, председател на сдружението на директорите
в средното образование:
Идеята е отлична – ще дръпнат и тези, които не са блестящи
Идеята е отлична. Математическите гимназии, особено в големите градове, могат да приемат малка част от децата, които имат много голям интерес и възможности по математика. В София на практика само 1-2% от децата, които биха искали, успяват да влязат в такива математически паралелки в СМГ и НПМГ.
Би могло да се осигури по-добро обучение на децата по математика и в другите училища в града, като изпитите и състезанията, които се използват за подбор в математическите гимназии, да важат и за такива училища. Трябва да има 2 или 3 паралелки, за да има реален подбор. Така ще могат да се приемат и външни деца.
И сега законът позволява да се използва разширено изучаване в избираемата подготовка, но проблемът е, че много от родителите не отчитат желанията на децата и непременно искат да ги запишат. Ако в такава паралелка попаднат деца, които нямат интерес и възможности, дърпат средното ниво надолу. С такива паралелки и тези деца, които не са гениални по предмета, ще повишат знанията си. Тези, които пък не са попаднали в заветните класове, също ще са доволни. Трети пък точно в тази възраст може да развият способностите си.
Ивайло Ушагелов, директор на НПМГ:
Развива рано логическото мислене
Математика е добре да се учи – развива отрано логическото мислене, което е необходимо не само за самата математика, но и за всички други предмети. Важна е за всички природни науки като физика, химия, биология. Та дори и за историята е важна, защото там има логика в събитията и процесите, които се извършват.
Децата наследяват, ако родителите им мразят науката с числата
Тези с лоши умения в предучилищна възраст не се справят и на 8 г.
Ако смятането наум ви кара да изпадате в паника, това може да е лоша новина за децата ви. Проучване показва, че наследниците на родители, които мразят и изпитват трудности с математиката, се справят с тази дисциплина дори по-зле от тях.
До 30% от хората изпитват в някаква степен фобия от науката за числата, което може да доведе до изпотяване на дланите, повишено кръвно налягане и дори стомашно разстройство и замайване.
Изследователи са проучили случаите на тревога,
предизвикана от пресмятането, при 126 родители, след което са наблюдавали уменията на децата им. Установили, че тези на възраст от 3 до 5 години са по-зле с математиката, ако родителите им са изпитвали по-големи нива на дискомфорт с нея. А децата с лоши математически умения в предучилищния етап не се справят добре и на осемгодишна възраст.
Това показва, че тревожността на родителите им може да ги накара да се затрудняват с дисциплината с години. Освен това подрастващите се занимават с много по-малко полезни игри за смятане у дома, когато родителите им искат да го избегнат.
Нещо повече, авторите на проучването твърдят, че дори когато родителите се опитват да играят с числа с децата си, те могат да им предадат своите отрицателни чувства по отношение на математиката. “Една проста, но мощна стъпка, която родителите могат да предприемат, е да говорят по-положително за математиката и да признаят, че не е необходим специален талант за нейното изучаване и разбиране. Дори ако те се затрудняват с тази дисциплина, проявяването на интерес, ентусиазъм и насърчаване може да има голямо значение за децата им”, съветва д-р Кинга Морсани, главен автор на проучването от британския университет “Лъфбъроу”.
Специалистката насърчава родителите да повишат собствената си увереност в математиката чрез подобряване на уменията си с допълнителни уроци или онлайн занимания.
“Възрастните могат да възприемат нагласата за растеж и самоусъвършенстване, при която се признава, че допускането на грешки в пресмятането е не само нормално, но и важна част от процеса на учене”, добавя д-р Морсани.
В проучването, публикувано в списанието Experimental Child Psychology, родителите са били питани за тревожността им по математика, когато децата им са били на 3 години. Те трябвало да оценяват доколко са съгласни с три твърдения, сред които “Избягвам ситуации, свързани с математиката” и “Чувствам се тревожен, когато извършвам дейности, свързани с математиката”. Последното било “Не бих се страхувал от нея, ако работата ми изискваше повече математика”.
Децата на родителите, за които е установено, че имат тревожност въз основа на този въпросник, не са по-тревожни по отношение на математиката на 8-годишна възраст. Но те се справят по-зле с тест, включващ броене и прости суми, когато са на възраст от 3 до 5 години.
Това е така, независимо колко образовани са били майките и бащите им,
което изследователите са взели предвид.
Децата, които са имали по-слаби математически умения, преди да тръгнат на училище, като цяло са се справили по-зле с математиката на осемгодишна възраст при тест, включващ задачи за събиране, изваждане и умножение наум.
Предишни проучвания също са стигали до заключението, че хората, които в детството си са имали проблеми с пресмятането, са склонни да ги изпитват и като възрастни и в резултат на това не се справят добре с вземането на финансови решения.
Данните от тези експерименти показали още, че хората без математически способности могат да се справят по-зле в образованието и кариерата си и има опасност да печелят по-малко пари.
