С влизането в еврозоната и в Шенген фирмите ви ще са изложени още по-силно на конкуренция, казва главният икономист на Асоциацията на работодателите в Хърватия
– Господин Стоич, как се случи така, че Хърватия прие еврото на 1 януари 2023 г. – точно в момента, в който световната и европейската икономика бяха в цикъл на висока инфлация? Нямаше ли възможност да се отложи преминаването към новата валута с година-две?
– Хърватия започна процеса по присъединяване към еврозоната още през 2017 г. Ние минахме успешно фискалната консолидация още преди пандемията. Уредихме бюджетния дефицит и публичния дълг, вместихме показателите си в рамките на Маастрихтските критерии и нямаше как да спрем процеса само защото е дошла пандемията или е започнала войната в Украйна. Беше логично да приключим през 2022 г. и ние приключихме.
България също щеше да влезе тогава в еврозоната, но мисля, че вие получихте тези забележки в банковия сектор и това ви забави донякъде.
Трябва да ви кажа, че когато отлагате нещо с бюрокрацията на ЕС, рискувате след това да получите още повече забележки в бъдеще. Така че приемането на Хърватия в еврозоната си беше една рискова награда.
– А какво беше точното въздействие на преминаването към новата валута върху инфлационните процеси? Питам ви, защото у нас противниците на еврото непрекъснато даваха примери с колко е поскъпнало едно или друго в Хърватия точно през 2023 г.
– Този въпрос ви помага да си отговорите на предишния. Ефектът от приемането на еврото върху цените беше приблизително 0,4 процентни пункта, т.е. под един процент.
През първите три или четири месеца след приемането на еврото следяхме много отблизо и задълбочено месечната динамика на цените и инфлацията беше по-висока от средната за еврозоната. Това само по себе си доказва, че приемането на еврото не е основната причина за покачването на цените. Инфлацията в един момент беше двуцифрена, а смяната на валутата добавяше само 0,4 процентни пункта.
Знам, че е много трудно да се обясни това на по-широка аудитория, защото и аз виждах, че цените се покачват. Но в същото време знам много добре, че в Хърватия има ниска производителност на труда. И когато добавите силния ръст на заплатите особено в публичния сектор, нещата в един момент експлодират.
Веднага след като получихме положително становище от Еврогрупата, че Хърватия ще се присъедини към еврозоната, нашето правителство започна да увеличава разходите за заплати в публичния сектор. А частният сектор само последва примера, защото липсата на кадри провокира вдигането на заплатите, и то такова, което значително надхвърля ръста на производителността на труда. В такъв случай неминуемо получавате още по-висока инфлация, просто няма друг начин.
– Вие май ми казвате, че хърватската икономика има същия структурен проблем като българската.
– Много източноевропейски икономики, включително Хърватия, а и България, имат относително ниска производителност на труда. Не можем да се сравняваме с германските компании, особено с по-големите и силните. Те са в състояние значително да увеличат производството си и да създадат по-висока добавена стойност. Могат много по-лесно да олекотят инфлационния натиск просто защото са по-гъвкави.
– И на този фон вашето правителство реши да сложи таван на цените на хранителни стоки от първа необходимост. Вярно ли е, че производителите точно на тези храни са започнали да влагат по-евтини суровини в тях, за да издържат на ограничението?
– Горе-долу така се получи, но това, което казвате, има далеч по-страшни последици. Това е една много краткосрочна тактика от страна на правителството с нещастен край за местното производство на храни. Защото, за да могат да поддържат цените на дребно и в същото време да продължат да работят с тази ниска производителност, тяхното производство скоро става нерентабилно. Цените на суровините се покачват, а цените на вашия продукт си стоят едни и същи и вие не можете да сте печеливш. Маржовете ви ерозират.
В същото време много по-силни компании от големи европейски икономики използват тази възможност, за да изнасят излишъците си от храни под пазарната им цена, а това убива още повече местното производство.
В това, което казвате за суровините, имаше и много анекдотични истории. Например много шум се вдигна в Хърватия защо най-големият местен производител на шоколад е намалил какаото в продуктите си. Не знам, не ям шоколад и не разбирам. Също така не знам дали е добре, или зле цените на даден продукт да се колебаят нагоре-надолу. Май е добре за политиците, които могат да кажат: “Ето, ние спряхме ръста на цените”.
Но трябва да знаете, че всеки бизнес ще се опита да компенсира отнякъде другаде онова, което губи. Ето, ние имаме четири големи производителя на шоколад, което е твърде много за такава малка държава. Два от тях вече втора година показват отрицателни финансови резултати.
Таванът има и други последици. Например най-голямата френска група компании за млечни продукти – Lactalis, беше решила Хърватия да бъде техен център за навлизане на пазарите на бивша Югославия и на Румъния. Но като видяха как в един момент печалбите им ерозират, преразгледаха инвестициите си и ги намалиха значително.
– През 2021-2023 г. обаче много силно се покачваха и енергийните цени. Хърватия зависима ли е от енергиен внос?
– Слава богу, никога не сме били зависими от руски петрол и газ, защото Хърватия винаги е купувала газ и петрол от средиземноморския пазар. Инвестирахме сериозно в терминал за втечнен природен газ на остров Крък. Имаме късмет с това.
Заедно със Словения споделяме и една атомна електроцентрала, която се намира на тяхна територия, но и ние имаме дял в нея, защото сме инвестирали навремето.
– Значи не ви пука особено и от последните санкции, наложени от САЩ на “Лукойл” и “Роснефт”, така ли?
– “Роснефт” и “Лукойл” нямат почти нищо в Хърватия. Само мрежа за търговия на дребно, но с незначителен пазарен дял, може би 1 или 2%. Нямат рафинерия, така че наистина не ни засягат тези санкции.
– А как се отрази приемането на еврото в тези условия върху туризма? Ние винаги сме завиждали на Хърватия, защото не можем да се мерим с нейните 12-15 млн. чужди туристи всяка година.
– Преди пандемията бяхме стигнали 100 милиона нощувки, след това те се сринаха и чак сега отново преминаха тази граница. Приходите растат всяка година, но това е естествено, защото има инфлация. Ако коригираме приходите спрямо инфлацията, всъщност те вече трета година намаляват.
Ние имаме средна заетост от 9 процента на леглата в хотелите, а това е най-ниският показател в цялото Средиземноморие.
– А как реагира хърватското общество на силната инфлация, съвпаднала с приемането на еврото? Не са ли държавата, пък и предприемачите малко в дълг да обяснят случващото се на хората?
– За голямо съжаление, у нас правителството предпочита само да обвинява търговците на дребно и да вдига заплатите. Хърватия на практика удвои разходите за заплати в публичния сектор за последните пет години. Като дял от БВП тези разходи са 14% и това поставя страната ни на второ място в ЕС след Дания, която все пак е по-богата страна и с по-добро качество на обществените услуги.
Създадохме огромна бъркотия в системата на заплатите в публичния сектор. Той изсмуква кадрите от частния и го принуждава и той да вдига заплатите много над производителността на труда и икономическата реалност.
Около половината от нашия производствен сектор е претърпял сериозно влошаване на печалбите си, а в някои сектори дори съкращават работни места, отворени миналата година.
Другото негативно нещо е, че ние почти удвоихме минималната работна заплата. Ние имаме такава система на колективното трудово договаряне, че то покрива почти 70% от икономиката. Което означава, че след като правителството повиши минималната работна заплата, всички заплати по колективните трудови договори, които са обвързани с нея, се повишават автоматично.
А производителността на труда, пак повтарям, остава същата. И някои компании с ниски маржове на печалбата не могат да си позволят да вдигат заплатите. Трябва да съкращават работни места, да намаляват поръчки, за да оцелеят.
В Хърватия например една от топ 5 компаниите износители е фирма, която произвежда кожени седалки за авиацията и за големи автомобилопроизводители. Тя е хърватска компания с годишен оборот 300 милиона евро. Днес оборотът ѝ се е свил до 50 милиона евро. Тези драматични интервенции в разходите за труд просто убиват някои компании.
– Ако трябва да кажете три препоръки към правителството и бизнеса на България на база на опита на Хърватия при преминаването към еврото, кои ще са те?
– Бих казал – но това се отнася и до самата Хърватия, че правителството трябва да насърчава по всякакъв начин компаниите да инвестират в производителност. Защото в нашия регион се работи с много ниска производителност на труда и с въвеждането на еврото и особено след влизането ви в Шенген вашите предприятия са много по-силно изложени на жестока конкуренция. Ако не инвестираме в производителността, е само въпрос на време кога нашите местни предприятия ще умрат или ще бъдат поети от по-силни компании от чужбина.
Другият ми съвет е, че трябва да се обърне внимание на разходите за заплати в публичния сектор. Защото разрастването им дава грешен сигнал на цялата икономика каква е цената на труда и това по свой начин също убива конкурентоспособността.
И не на последно място – инвестирайте в образователната система, в нови умения и в научноизследователска и развойна дейност. Това са единствените истински фактори, които променят играта за всяка икономика.
Вижте например страните, които се присъединиха към ЕС с първата вълна: Чехия, Полша, Словения. По отношение на производителността те все още са под средното за ЕС ниво. Но нямаше да могат дори да го приближат, ако не бяха заложили на образованието и научноизследователската и развойна дейност. С други думи – да се правят иновации. Иначе никоя от нашите държави няма шанс.
CV
Завършил е специалността „Финанси“ в Загребския университет и има редица следдипломни квалификации от университети в Европа и САЩ
Бил е главен стратег на PBZ Croatia Osiguranje и е ръководил звеното за икономически изследвания на групата в Addiko Bank
Между 2014 и 2018 г. е удостояван с награди за точност на прогнозите от Focus Economics Analyst Forecast и Consensus Economics за Хърватия, Сърбия и Словения
Председател на Клуба на главните икономисти към Хърватската банкова асоциация
От декември 2022 г. е главен икономист на Асоциацията на работодателите в Хърватия
В България гостува по покана на Сдружението за модерна търговия, в което членуват всички големи търговски вериги у нас, за да участва във форума More than trade
