Вече над 55% от предлаганите артикули са за превенция и грижа за поддържане на здравето и красотата
Българската аптека преживява метаморфоза и от склад за хапчета неусетно се е превърнала в модерен здравен хъб. Изместването на фокуса е продиктувано от променящите се нужди и очаквания на хората, които влизаме там.
Вече не може да бъдем еднозначно наречени пациенти, които търсят лекарства. Повече от половината купуват витамини, хранителни добавки, продукти за майката и бебето, козметика, приспособления за процедури, устройства за контрол на диабет, астма или хипертония или мобилни иновации за проследяване на здравни параметри. И още, и още неща за профилактика, грижа за поддържане на здравето и продукти за разкрасяване. Ключовата дума, която днес оформя имиджа на аптеката, е “превенция”, измествайки някога доминиращите асоциации с лечение и болест. Ако преди години над 70% от продуктите са били лекарствени, днес над 55% от предлаганите артикули са посветени на превенцията и грижата за поддържане на здравето и красотата, стана ясно на конференция в София, фокусирана върху фармацевтичната грижа и дистрибуция в България. Тази трансформация е свързана с отчетлив пазарен ръст – фармацевтичният пазар продължава да расте с двуцифрен темп, за да достигне 6,35 млрд. лв. към май 2025 г., съобщи Спартак Софийков от IQVIA.
Клиентът вече търси в аптеката здравен съвет и консултация от фармацевт, а за част от обектите знае, че може да поиска бързо ориентировъчно тестване за липиди, кръвна захар, помощ при използването на различни здравни устройства. Някои експерти смятат за възможно и прилагането на модели отвън, които допускат в аптеките да може да се поставят ваксини по желание – като наприме тази за сезонния грип.
Трансформацията променя и изискванията към фармацевтите. Тяхната еволюция е от продавач до консултант и демонстратор и обучител за правилна работа с устройства.
Въпреки високата им квалификация потенциалът на фармацевтите често е ограничаван от остарялата нормативна рамка. Чл.-кор. проф. Георги Момеков описва парадоксалното положение така: все едно световният шампион на 100 метра Юсеин Болт да се състезава в дисциплина спортно ходене. Въпреки ясната посока на развитие към разширяване на функциите българският фармацевтичен сектор е силно регулиран, което спъва адаптацията му към порасналите изискания.
Представители на съсловието коментираха, че много логични за модерната аптека дейности са забранени. “Например аптеката не може да продава чай, тъй като това се счита за храна, а законът забранява отпускането на храни.”
Аптеката на бъдещето все пак си проправя път между членове и алинеи и се развива в ключови направления: грижи и услуги, мултидостъп, технологии и цифровизация. Дигитализацията играе ролята на мост, като улеснява пазаруването и достъпа до информация.
Над 1 милион българи посещават онлайн каналите на големи аптеки. Логично е, че много бързо набира популярност услугата “Кликни и вземи”, която позволява по-голям избор и пести време. Фармацевтите открояват като особено важен достъпа до информация за жителите на малките населени места, откъдето идват 15% от посещенията и 10% от онлайн поръчките. Въпреки това преобладаващо хората все още са предпазливи – 77% предпочитат да посетят физическата аптека, за да получат консултация на живо.
Групите клиенти са различни основно в зависимост от големината на населеното място.
“Две от поколенията са изключително физически ориентирани; две са мостът между поколенията – номадите, които са се научили на дигитализация колкото да могат да се справят – не им е отвътре, но все пак виждат ползите; и две поколения, от които второто се създава, живеят единствено във виртуалното и в дигиталното.”
Следващи коментирани стъпки за развитието на аптеката са в посока мултифункционална зона. От една страна, за консултации, пряка помощ и комуникация с пациентите на живо или през каналите, които те предпочитат. От друга – за предлагането на удобни форми на доставка – до дома, до работното място или до автомат.
Работещ пример за улесняване на клиентите е вече утвърдената от големи вериги услуга: онлайн проверка за наличност на продукт – ползват я най-малко 5000 души на ден. Това спестява понякога часове обиколки из града и създава “привързаност” към определена група аптеки.
Наред с това мобилното приложение “Намери своето лекарство” в България се е превърнала в един от добрите примери за Европа. Приложението помага на пациентите да получат до 24 часа достоверна информация за лекарствен продукт, който не намират.
На пръв поглед България изглежда като фармацевтичен рай – страната ни е на едно от челните места в Европа по брой аптеки на глава от населението. Това създава впечатление за отлично покритие, но реалността е съвсем различна. В 30-ина малки селища няма дори една аптека. Пазарът е фрагментиран и като цяло, но националните вериги аптеки, независимо че представляват само 22% от локациите, генерират почти половината – 47 процента, от стойността на пазара на лекарства с рецепта.
