Необходимо е да се засили координацията между научни, административни и политически институции, за да бъдат опазени биологичното разнообразие и устойчивото развитие в Черноморския регион, казаха участниците в панела „Синята икономика и устойчивото развитие“ на дискусията в рамките на форума Green Transtion forum 5.0.
В него взеха участие проф. д-р Валентина Тодорова, директор, Институт по океанология „Проф. Фритьоф Нансен“ – БАН, д-р Лене Бул-Мортенсен, старши изследовател, Норвежки институт по морски изследвания (IMR), проф. Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт, проф. д-р Таня Маринова Генерален директор, Национален институт по метеорология и хидрология (НИМХ), Елица Петрова-Павлова, директор на Института по рибни ресурси, Мирослав Цветков от Военноморската академия във Варна и Явор Димитров, директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна.
Еолина Милова, модератор на панела, посочи, че синята икономика не може да се развива за сметка на екосистемата, която поддържа живота по крайбрежието и от която зависят множество общности.
„Решенията трябва да са основани на наука, на данни и на координация между заинтересованите страни“, каза тя.
„Черно море е част от глобалния океан и не можем да мислим провинциално“, каза проф. Христо Пимпирев в своето слово.
Той подчерта значението на морето за климатичната система на планетата: „Не можем да кажем: ние сме в югоизточния край на Европа и не ни интересува. Черно море е част от глобалната водна система. Това, което става в Южния океан, влияе и тук. Температурата на Черно море се е повишила с близо 2 градуса – това води до изчезване на видове“, каза още той.
Проф. д-р Валентина Тодорова посочи, че България е с просрочено докладване до Европейската комисия за периода 2016 – 2021 г. Това възпрепятства оценката на екологичния статус, каза още тя. Проф. Тодорова отбеляза още, че туризмът и рибарството са пряко зависими от чистотата на водата, като допълни, че туристите искат да плуват в чиста вода и да почиват на чисти плажове.
„Нашите изследвания трябва да достигат до широката общественост и институциите. Това е особено важно в контекста на климатичните промени и адаптацията към тях“, каза проф. д-р Таня Маринова.
Елица Петрова-Павлова изложи начини за събиране на данни за създаване на по-ясна картина в черноморския регион: „Присъствието на наблюдател на борда на риболовните кораби осигурява ценна информация в реално време, включително за прилова. Това позволява по-точна оценка на въздействието и разработването на ефективни мерки“, каза тя.
Елица Петрова-Павлова добави, че аквакултурите са от ключово значение за крайбрежните общности, но отбеляза, че все още се сблъскваме с ограничени технологии и липса на достатъчно данни.
В своето изказване д-р Лене Бул-Мортенсен сподели добри практики за морско пространствено планиране, които са прилагани в Норвегия, но могат да намерят приложение и в България: „Вече 20 години в Норвегия прилагаме държавна програма за морски карти. Основен принцип е: „Не можеш да управляваш това, което не познаваш“, каза тя.
Явор Димитров, посочи че предизвикателството е да се постигне синергия между целите на директивите за водите и за морската стратегия, а също и че съществуващите защитени зони покриват едва около 7% от българските териториални води.
Мирослав Цветков от Висшето военноморско училище във Варна акцентира върху практиката на работа между различни институции в контекста на изучаването на българското черноморие:„Военноморското училище е основател на Морското научно общество, в което към момента участват 20 институции от различни части на България – не само от крайбрежието, но и от столицата“, каза той.
В края на панела участващите се съгласиха за необходимостта подобни теми да бъдат обсъждани на по-задълбочено ниво на подобни бъдещи събития.
