Нека не пренебрегваме благодарността, както към Бога, така и към ближния, призова в неделната си проповед в Търговище отец Анатоли Тодоров. Пред миряните в храм „Св. Успение Богородично“ той говори за благодарността като тема важна за християните. Тема, която по светите храмове Божии не се пренебрегва, а се спомня и изпълнява.
В деня, когато честваме паметта на преподобния Макарий Велики и на свети Марк Ефески, отец Анатоли разказа накратко изложение от евангелист Лука за срещата му с десет прокажени мъже, страдащи от тежка, а често пъти и нелечима болест, които срещат своето изцеление, благодарение на силната си вяра в Господа.
За повечето от нас този текст звучи изключително познато, защото той се съдържа в последованието на благодарствения молебен, отбеляза свещеникът. И припомни, че в църквата във възрожденския квартал на Търговище тази практика от около две години вече се осъществява осъзнато и целенасочено. „Вместо да правим курбани, които са предимно благославяне на храна и за удовлетворение на нашите стомаси, ние започнахме да правим по-често благодарствените молебени, които имат за цел да принесат за Бога дължимото според неговите дарове, с които Той се е обърнал към нас“, посочи пред миряните отец Анатоли.
По негови думи темата за благодарността е много важна, която християните по светите храмове Божии не пренебрегваме, а напротив – спомняме си за нея. Защото благодарността е нещо, което самият Бог в днешния евангелски разказ е потърсил.
„Срещата на Господ с тези десетима души била среща трогателна, изпълнена с настойчива молба – Бог да се смили над тяхната болест и над това, че поради нея те са били прогонени от човешкото общение и са живеели в пустинните места, извън местата, където има хора, за да не принесат своята зараза и по този начин животът им бил изключително самотен, нещастен и потресен от очакването на смъртта, която всъщност докарва тази болест“ – разказа свещеникът.
И продължи с думите: „Виждайки своя светъл лъч надежда, десетимата болни мъже завикали към Господа, измолвайки неговата милост. И когато Господ се приближил до тях и те до него, всички получили заповед да отидат и да се покажат на свещениците, които да удостоверят оздравяването на съответния опасен за обществото от своята болест човек.“
Те още не били излекувани, когато тръгнали на път към свещениците. Което свидетелства, че те повярвали в думата Христова и тръгнали с увереността, че вече ще бъдат здрави. Преди да стигнат до мястото на свидетелството, до общението, до разговора със свещениците, те забелязали, че до един се очистили. Но от тези десет мъже се върнал само един, който почувствал в сърцето си невероятна любов към Бога. И от това сърце извирала благодарност. Намерил Бога и паднал на лицето си пред Господните нозе, като му благодареше.
Тогава Господ забелязал справедливо: „Нали десет се очистиха, къде са деветте?“ Но виждайки благодарността на този чужд на евреите човек, Му казал: „Иди си, чедо, с мир. Твоята вяра те спаси“, посочи отец Анатоли.
Пред присъстващите в храма, той каза, че и останалите също ги е спасила тяхната вяра, но ги спасила от болестта, а този човек е бил спасен и за Божието царство и Божието благовестие.
Според свещеника в нашето съвремие, както и в древността е имало и има много неблагодарни хора, които във време на изпитание, някакво нещастие или болест, започват да роптаят против Бога и да му напомням как Той е помагал, а сега – защо го няма? Как така болести и страдания стигат до нас, а ние винаги Му се молим? И тогава в четвърти век, свети Йоан Златоуст справедливо забелязал следното: „Недей да роптаеш, че не си получил това което си просил, а побързай да благодариш на Бога за онова, че не си наказан според своите грехове.
„Дори в моменти на тежко отчаяние или скръб, човек трябва да си спомни, колко е грешен пред Бога и да не хули и да не роптае. А като праведния Йов да благослови името Господне. И макар Йов да не е съзирал в себе си вината, то нека ние я съзрем, защото я имаме. И така да принесем на Бога слава и благодарност за всичките му благодеяния към нас“ – каза още отец Тодоров.
В заключение той призова да не пренебрегваме благодарността, както към Бога, така и към нашия ближен, чрез който се спасяваме. Защото Господ казва, че трябва да възлюбим на първо място него, като Бог съдържител, като наш небесен баща и на второ място да възлюбим ближния като себе си – тоест без любов към ближния и жертвено служение на неговите нужди, ако са основателни и трезви, ние няма да можем да влезем в Божието царство.
