- Тутанкамон е фараон от 18-та династия на египетските фараони, управлявал от 1347-1337 г. пр.н.е. д. Той стана един от най-известните фараони и истински символ на древната египетска цивилизация, благодарение на откриването на гробницата му, единствената египетска царска гробница, която почти не беше ограбена.
Гробницата на Тутанкамон се намира в Долината на царете и това е единствената гробница, достигнала до учените в оригиналния си вид, въпреки че е отваряна два пъти от крадци на гробници. Открита е през 1922 г. от двама англичани – египтологът Хауърд Картър и археологът любител лорд Карнарвън. В гробницата са запазени множество декорации, както и саркофаг от чисто злато с мумифицираното тяло на фараона.
На 4 ноември 1922 г. входът на гробницата е разчистен. Печатите на вратите се оказаха непокътнати, което даде сериозни надежди за възможността да се направи най-голямото археологическо откритие на века. Картър и Карнарвън станаха първите хора от три хилядолетия, слезли в гробницата. След продължителни разкопки, на 16 февруари 1923 г. Картър слезе в „Златната камера“ – гробната камера на гробницата, където се намираше самият саркофаг на фараона.
Сред приборите и другите предмети, погребани с фараона, бяха открити много образци на изкуството, носещи отпечатъка на влиянието на изкуството от периода Амарна. Собственикът на откритото съкровище, тогава практически неизвестен млад владетел на Египет, веднага стана обект на повишено внимание и феноменалното откритие не само направи името му добре известно, но и предизвика нов прилив на подновен интерес към всички следи от египетската цивилизация в съвременния свят.
Лорд Джордж Карнарвън, който финансира разкопките, почина на 5 април 1923 г. в хотел Continental в Кайро от пневмония, но почти веднага около смъртта му се появиха измами. През следващите години пресата подхранва слухове за „проклятието на фараоните“, за което се твърди, че е довело до смъртта на откривателите на гробницата, преброявайки до 22 „жертви на проклятието“, 13 от които са присъствали директно при отварянето на гробницата.
Фактите обаче сочат, че доказателствата за „проклятието“ са коригирани, за да се постигне вестникарска сензация: по-голямата част от участниците в експедицията на Картър достигнаха старост, а средната им продължителност на живота е 74,4 години.
Една от популярните теории, опитващи се да анализират смъртта на членовете на експедицията, я свързва с гъбички или други микроорганизми, намиращи се в гробницата, което обяснява по-специално факта, че астматичният лорд Карнарвън е починал първи.
