На 29 септември 1650 г. в Лондон отваря врати първата брачна агенция в света. Неин основател е англичанинът Хенри Робинсън.
В продължение на няколко века в Европа вездесъщите сватовници са служили като сватбени агенции; работата им се е смятала за почетна и доста високоплатена. По това време сватовниците и клюкарките са били смятани не толкова за специалисти и дипломати по сърдечни въпроси, колкото за координатори на сливания на капитали. Това е помагало на едни да увеличат богатството си, а на други е спасявало от разруха и бедност. Нещо повече, сватовниците са служили чудесно като съвременна „жълта преса“, разпространявайки последните новини под формата на слухове и клюки.
Съвестните и благоразумни родители са търсили булки и младоженци за своите скъпоценни деца много предварително. Прави впечатление, че клиентите на агенциите за ранни бракове почти винаги са предоставяли информация не само за характера на жената, от която са се интересували, но и за размера на зестрата. За богатите хора бракът е бил преди всичко печеливша сделка, обединяване на капитал, придобиване на титла, повишаване на социалния статус и т.н., а не любовен съюз.
Така, според исторически документи, един от първите клиенти на Робинсън, сър Джон Деймли, пожелал да създаде семейство с млада жена и пуснал обява. Основният критерий бил: „Жената трябва да има състояние от 300 гвинеи (около 500 000 долара днес). Няма значение дали е девствена, вдовица или бременна от бившия си съпруг . “
Тенденцията се наложи и през следващите 350 години милиони необвързани хора по света станаха щастливи клиенти на брачни агенции. Търсенето на услугите на различни сватбени агенции не е намаляло дори днес. Не е чудно, че най-популярната руска сватовница, известната героиня на безсмъртния филмов шедьовър „Сватбата на Балзаминов“, е казала: „…ние, сватовниците, трябва да бъдем възнаградени с различни звания: ако не бяхме тук, това щеше да е краят – човешката раса щеше да престане да съществува . “
