Историята на установяване на местоположението на меридиана, от който започва обратното броене на дължината, тоест нулата (означена като нула градуса), е доста древна, тъй като изчисляването на местоположението на картата и самата картография се връщат в древни времена.
Въпреки това, периодът на Великите географски открития, разширяването на хоризонтите за мореплавателите и нарастващото значение на морските комуникации и морската търговия в икономиките на много страни по света, както и все по-осъзнатата необходимост от унифициране на картографската система, доведе до факта, че решението за местоположението на основния меридиан беше поставено на международна дискусия.
Днес знаем, че основният меридиан е Гринуичкият меридиан, тоест меридианът, минаващ през Гринуичката обсерватория в Обединеното кралство. Определянето му като нула не включва никакви важни географски изчисления и не е било необходимо при избора му.
Тази линия, за разлика от линията на екватора, е произволна, но позволява еднаквост в картографията и изчисленията на местоположението. В допълнение, установяването на един основен меридиан допринесе за установяването на еднаквост при определяне на времето, тъй като тази линия стана конвенционалната точка на началната фаза на въртене на Земята.
Конвенцията за началния меридиан преди 1884 г. доведе до факта, че много държави установиха свой собствен начален меридиан на своите карти, който често минаваше през главната обсерватория на тези страни.
Морските карти бяха първите, които стигнаха до система за еднаквост, тъй като липсата й доведе до определени трудности и допълнителни времеви разходи. По този начин получаването на информация за местоположението от кораб на друга държава изисква проверка със собствените му карти и прехвърляне на собствената му координатна система в друга или обратното в случай, че и двата кораба използват различни основни меридиани. Подобни трудности възникнаха при определянето на времето, което, като се има предвид развитието на железопътната система, която ускори процесите на движение в пространството, само увеличи объркването.
По един или друг начин, преди приемането на Международното споразумение за установяване на Гринуичкия меридиан като нулев меридиан на 13 ОКТОМВРИ 1884 г., дълго време на картите на различни страни можеше да се намерят основни меридиани, преминаващи на напълно различни места. Такива места са остров Родос (в произведенията на Хипарх), остров Фуертевентура на Канарските острови, остров Феро, Кадис, Гринуич, Лисабон, Париж, Копенхаген и др.
Що се отнася до Гринуичкия меридиан, той за първи път е установен като нулев меридиан през 1851 г. Двадесет години по-късно в Антверпен се състоя Международният географски конгрес, който предложи меридианът на Гринуич да се използва като нула на всички морски карти.
Всички следващи международни географски конгреси и геодезически конференции продължават на своите заседания да обсъждат въпроса за началния меридиан на морските и географските карти.
През 1884 г. на Вашингтонската конференция, останала в историята като Меридианската конференция, беше решено меридианът на Гринуич да бъде нулев на всички карти и да се препоръча на всички държави да следват това. В допълнение, едно от най-важните решения на конференцията беше препоръката за използване на времето по Гринуич като универсално време. За начало на средния слънчев (световен или универсален) ден се приема моментът на средната полунощ на главния меридиан, а продължителността им се изчислява от 0 до 24 часа.
Тези и други решения на Вашингтонската конференция са формализирани под формата на резолюция, приета на 13 октомври 1884 г.
