Пред нови парламентарни избори сме. Да хвърлим един бърз поглед на резултатите от изборите за последните четири парламента. Да направим един по-сериозен анализ на изводи и поука: “Защо избирателите твърдо не одобряват предизборните платформи на политическите партии?“
На парламентарните избори през 2021 година са гласували 42,19 %, от тях „не одобрявам никого„ – 85 909 гласа. На парламентарните избори през 2022 година – 39,41% гласували, от тях 108 842 души „не одобрявам никого“. На парламентарните избори през 2023 година, гласували 38,09%, от тях “не одобрявам никого“- 103 895 души. На парламентарните избори през 2024 година – гласували 40,69%, от тях „не одобрявам никого“ – 85 909 души.
Мисля, че това не изненадва обикновения избирател. Той е много добре информиран за икономическата и социална политика в страните от ЕС, на останалите страни по света. В пресата и най-вече в пенсионерските вестници, в интернет на избирателите се предлага изобилна информация за приетите норми на управление на икономиката в посочените страни, които позволяват да се предлага неколкократно по-висок стандарт на живот.
Ние от 18 години сме член на ЕС. И опозиция и сглобка бягат „като дявол от тамян„ от приетите норми на икономическа и социална политика, прилагани успешно в страните от ЕС. Те не подкрепиха дори една малка троха, с която да се повиши данък дивиденти от 5 % на 10 %, които в ЕС е до 50 % . Българските избиратели са грамотни и много добре информирани. С дискусията проведена в обществото за тези нищожни 5% увеличение на данък дивиденти, избирателите вече са убедени, че управляващи и опозиция твърдо защитават интересите на 0,01 % „свръх богати“, а не интереса на народа, в който се кълнат като депутати и министри.
В телевизионни дискусии и в ежедневниците се прокрадва информация, а в пенсионерските вестници тя е в детайли отразена, какви промени трябва да се направят, очаквани от избирателите. Ще си позволя още веднъж да предложа на политическите партии информацията, която очакват да чуят от тях негласувалите и гласувалите „не одобрявам никого“ към 70 % от избиралите.
Политическите партии, и в сглобка и в опозиция, отстояват продължаване на прилагането у нас на най-ниските в ЕС преки данъци, които плаща бизнесът и най-високи косвени данъци, които плащат всички останали. Например преките данъци, подоходен данък в ЕС до 55%, а у нас – 10%, данък дивиденти в ЕС до 50 %, а у нас – 5%, корпоративен данък в ЕС до 40% , а у нас – 10 %.
Косвените данъци са най–високи у нас. Например в Малта няма ДДС за основните хранителни продукти, в Северна Македония той е 3%, за да стигне до 7% в Германия. А у нас, в най-бедната страна, която е с към 4 пъти по-ниски пенсии, където основните хранителни стоки във веригите са с към 28 % по-скъпи, от цените, които ги продават страните майки, ДДС е 20 %.
Сенчестата икономика, която у нас е 20 % , в ЕС е в санитарните 10 %. От тук към 18 милиарда лева от данъци и към 11 милиарда лева от осигуровки не влизат в бюджета, а отиват в сейфовете на свръх богатите.
Друг важен елемент за обогатяване на свръх богатите е критерият за добра работа на управляващите евро фондовете. Това е договорена и отчетена сума по усвоени проекти.Това стимулира повишаване на цените на евро проекти неколкократно. В България от години има стройна система на лицензирани оценители и ако тя се прилага милиарди лева ще се спестят от проекти по евро фондовете.
При добро управление, ето още милиарди:
Например, разследващ журналист от в-к „Марица“ и представители на „Зелени балкани“ са внесли предложение в прокуратурата за предоговаряне договорите с „Дънди Прешън“- Челопеч за 100 милиарда лева годишен доход за бюджета.
Неотдавна унгарският премиер развали договора със същата френска фирма, която управлява водите на София и обявява 25 % намаление на цената на водата в Будапеща. Още много източници на разхищение могат да се кажат, но да не се отегчават повече читателите.
Позволявам си да повторя, че управляващите, законотворците депутати, управляващи и в опозиция имат информация за казаното до тук, но тя не е в интерес на мултимилионерите, на които служат.
Ако някой от действащите партии, или се появи нов политически субект, който вземе за своя платформа, казаното по-горе, той ще привлече избирателите, които четири последователни избори не гласуват.
Уважаеми читатели, чакаме от вас идеи, предложения.
акад. д-р Ганчо Попов,
Ректор на „НБУ-трета възраст“
телефон за контакт: 0888 705 325
