На 18 февруари 1910 г. завършва официалното държавно посещение посещение в Петербург, Русия на цар Фердинанд и царица Елеонора. Визитата започва на 11 февруари и има за цел да подобри отношенията между двете държави, както и България да изкаже благодарност за помощта по повод обявяването на Независимостта ѝ през 1908 г. години по-късно, подписване на тайна руско-българска военна спогодба.
В българската делегация, която пътува за Петербург с царското семейство са и министър-председателят Александър Малинов и министърът на външните работи Стефан Паприков. Пътуването се осъществява с влак, като на път за руската столица, Фердинанд и министрите пребивават няколко дни във Виена.
По време на посещението в Петербург е припомнена и ролята на царица Елеонора в медицинската помощ и подпомагането чрез „Червения кръст“ на руските войници в Манджурия през 1905 г. по време на руско-японската война (1904-1905).
Българската визита идва в навечерието на Балканската война, която е предхождана от дипломатически контакти между балканските държави, Русия, Австро-Унгария и Германия, което предизвиква интерес в западната и балканската преса да проследят подробно посещението.
Как протича седемдневната визита на цар Фердинанд и българската делегация в Петербург четем в бюлетина на БТА:
София, 9 февруари 1910 г. /БТА/ Българската Телеграфна Агенция е упълномощена да опровергае по най-категоричен начин мнимото интервю на виенския кореспондент на белградския вестник „Ново време“ с Негово Величество Царя при последното му пребиване във Виена.
Твърдението на този вестник, какво пътуването на царската двойка в Петербург имало за цел премахването на македонския въпрос от политическата сцена на Балканите, е абсолютно невярно, както е невярно и измислено цялото интервю.
***
Петербург 10 февруари 1910 г. /БТА/ Официозът „Россия“ е поместил в днешния си брой една статия, озаглавена „Царица Елеонора“, посветена на пребиваването на българската царска двойка в Петербург. В тази статия официозът възкръсва в русите спомена за идването на принцеса Елеонора Райс-Кьостриц през тежката година на военните действия в Манджурия. Това бе през зимата в 1905 година, казва „Россия“. В Русия кипеше трескава работа. Организираше се даването помощ на нашите болни и ранени войници. Пожелала да участва в тази работа, принцеса Елеонора пристигна тогава в Петербург като гостенка на августейшата си роднина, великата княгиня Мария Павловна.
След като прекара няколко време в Петербург, работейки в склада на великата княгиня, и след като се подготви за работата, която й предстоеше, чрез наглеждането на болните в петербургската секция на „Червения Кръст“, принцеса Елеонора се отправи за Манджурия в качеството си на милосърдна сестра заедно с устроената от великата княгиня втора военно-санитарна експедиция, като прие ръководенето на санитарния персонал на тази експедиция. Пълна с неуморна енергия и самоотверженост, принцеса Елеонора служеше за жив пример на своите сътрудници-сестри, носеше облеклото на милосърдните сестри от „Червения Кръст“, хранеше се заедно с тях, готвеше и работеше при най-проста обстановка, давайки помощи и утеха на безбройните болни и ранени войници.
Руският народ цени милосърдието и помни доброто. Ние не се съмняваме, че приветствайки пребиваването на българската царица Елеонора в Русия, той ще си спомни с чувство на сърдечна благодарност за проявената от Нейно Величество самоотверженост в продължение на дълги месеци, прекарани в манджурските полета.
***
Петербург, 11 февруари 1910 г. /БТА/ Цялата тукашна преса посвещава твърде сърдечни статии на посещението на българската царска двойка. Всички вестници отдават голямо значение на това посещение. „Речь“, в своята уводна статия, казва: Цар Фердинанд е от всички владетели на Балканите най-изкусния и най-увенчания с успехи; последната балканска криза ясно показа това. Постъпката, която той прави сега в Петербург не може да не се постави в свръзка с положението в Македония: ако македонския въпрос на беше тъй палещ в настоящия момент, българският цар би отложил, може би, посещението си за по-нататък. И вестникът прибавя: Ние трябва на всяка минута да очакваме нови сътресения на Балканите. В статията се казва още, че посещението на Негово Величество Царя Фердинанд ще упражни несъмнено влияние върху хода на австро-руските преговори. Един тъй изкусен дипломат може да бъде от голяма помощ за австро-унгарския посланик граф Бертхолд. „Речь“ отбелязва и възможността за сключването на една военна конвенция между Русия и България.
***
Петербург, 11 февруари 1910 г. /БТА/ В 3 часа след обед пристигнаха от Царско Село в Петербург Техни Величества Цар Фердинанд и Царица Елеонора, придружени от свитите си. На перона Техни Величества бидоха посрещнати от великия княз Николай Николаевич, от министър-председателя, министрите на външните работи и на пътищата и съобщенията, българския пълномощен министър в Петербург, неговата съпруга и персонала на легацията, свитата на Негово Величество Императора, градоначалника, генерал губернатора, военкоменданта, членовете на Градския съвет и представителите на българската колония. На десния фланг на почетния караул стояха военно-началстващите лица. Между флигел-адютантите бе княз Иван Константинович. Царя на българите, след като размени поздравления с великия княз Николай Николаевич, с министър-председателя Столипин и другите министри и придружен от великия княз и от началстващите лица от флотата мина край почетния караул и го поздрави по руски. В това време музиката свиреше „Шуми Марица“, войниците викаха „Ура“.
Царят прие ординарците, а Царицата размени поздравления с лицата от свитата.
След това Техни Величества Царя и Царицата на българите отидоха в императорските апартаменти, където се продължаваха представянията. Съпругата на българския пълномощен министър поднесе на Нейно Величество Царицата букет от живи цветя.
Техни Величества, находящи в Царско Село, посетиха Аничковия дворец, където бяха приети от императрицата Мария Феодоровна. Царя и Царицата на българите пристигнаха в Царско Село в 4 часа и 30 минути.
***
Петербург, 12 февруари 1910 г. /БТА/ Днес Негово Величество Цар Фердинанд награди Негово Величество Император Николай II с Ордена „Св. св. Кирил и Методий“. Императорът е останал извънредно много доволен за дето получава пръв най-висшия орден на независима България. При отиването си в Петербург, Техни Величества Царя и Царицата, придружени от министрите Малинов и Паприков и от свитите си, посетиха след обяд Нейно Императорско Височество Великата княгиня Мария Павловна.
На вечерята, която руската императорска двойка даде в чест на Техни Величества Цар Фердинанд и Царица Елеонора, били сложени 250 куверта. Негово Величество руския Цар награди министър-председателя Малинов с големия кордон на ордена „Белий Орел“ и министъра на външните работи Паприков – с брилянтите на същия орден. (…)
***
Петербург, 12 февруари 1910 г. /БТА/ Днес в 7 часа вечерта, в големия Дворец в Царско Село се даде вечеря-гала в чест на Техни Величества Цар Фердинанд и Царица Елеонора. Във време на вечерята Негово Величество Императорът произнесе следните думи: „С особено радостно чувство приветствам пристигането на Ваши Царски Величества след завършването на толкова скъпото за Моето сърце и за цяла Русия дело на независимостта на България. Това знаменателно събитие се яви като венец на великите начинания на незабравимия Мой дядо, който призова към самостоятелен живот южната славянска държава. Аз съм уверен, че независима България, под мъдрото водителство на Ваше Величество, ще бъде нов и крепък залог за мира, съгласието и реда на Балканите и че двете наши правителства ще се стремят към още по-твърдо заякчаване историческите връзки на братство и единение, с които от дълги времена са свързани нашите два народа.
Аз вдигам Моята чаша за здравето на Ваше Царско Величество, на Нейно Величество Царицата и на Моя скъп кръщелник Княз Борис и на целия Бял Дом и пия за благоденствието и процъфтяването на България.
В отговор на тоста на Негово Императорско Величество Цар Николай, Негово Величество Цар Фердинанд произнесе на български следните думи: „След като осъществихме провъзгласяването Независимостта на България, един от скъпите идеали, завещани на българския народа от обожаемият Цар-Освободител, августейшият дядо на Ваше Величество, Аз като независим владетел на независима България, сметнах за Мой най-приятен дълг, заедно с Нейно Величество Царицата, да посетя преди всичко резиденцията на Ваши Величества и именно тук да поднеса, от Мое и от името на българския народ, на Ваше Величество най-сърдечни благодарности за всичко онова, що братска Русия и нейният Господар сториха за признаването Независимостта на България. Аз всякога съм високо ценил културното преуспяване на Моя народ, за което би могли да съдействат мирът, съгласието и реда на Балканите. Носители на тези начала именно се явява българският народа, който тъй много скъпи своето всестранно развитие. Аз съм уверен, че и двете правителства ще сторят всичко възможно за още по-трайното укрепване на братските славянски връзки, с които са свързани вече тясно нашите народи. Като благодаря от всичката си душа за бляскавия прием, който Ни бъде оказан от Ваши Величества, Аз дигам чашата за здравето на Ваше Величество, на Техни Величества, Господарката-Императрица, Престолонаследника-Кесаревича Великия Княз Алексей-Николаевич, за благоденствието и славното бъдеще на великата братска Русия. След динето (вечеря – бел. ред) българските високи гости заминаха за Зимния дворец.
***
Париж, 13 февруари 1910 г. /БТА/ Коментирайки тостът, който руския цар е държал на вечерята дадена в чест на българската царска двойка в Петербург „Журнал де Деба“ казва, че Цар Николай никога не би употребил толкова сърдечни изрази спрямо българския владетел ако не бил получил уверение, че българското правителство няма да последва съветите на разгорещените глави, които искат война с Турция.
***
Петербург, 14 февруари 1910 г. /БТА/ По случай рождения ден на Негово Величество цар Фердинанд (26 февруари по нов стил – бел. ред) Техни Величества Царя и Царицата на българите приемаха днес поздравления в Зимния дворец.
В голямата съборна църква на Зимния дворец се отслужи литургия, на която присъстваха Техни Величества Царя и Царицата на българите, великите княгини Мария Павловна, Мария Александровна, великите князе Борис и Андрей Владимирович, Димитър Павлович, много високопоставени лица, дипломатическите представители, министър-председателят Столипин, министърът на външните работи Изволски, представители на българската колония, българските офицери, които следват във висшите учебни заведения в Петербург, лицата, що са участвали в руско-турската война и други.(…) След като приеха поздравленията на присъстващите и на българските офицери, Техни Величества Царя и Царицата на българите се отправиха към Зимния дворец, където се даде завтрак (закуска – бел. ред) на великите князе и княгини, които бяха на богослужението.
***
Петербург, 17 февруари 1910 г. /БТА/ Техни Величества Цар Фердинанд и царица Елеонора посетиха днес в 2 ч. на обяд гробницата на руския императорски дом в Петропавловския Събор, а така също и новата гробница при Събора, дето почиват останките на великия княз Владимир Александрович. На гроба на последния се отслужи панихида, на която, освен августейшите български гости присъстваха: великата княгиня Мария Павловна и свитите на Техни Величества Цар Фердинанд и Царица Елеонора. Техни Величества положиха на гроба на великия княз три разкошни букети от живи цветя, след което Н. В. Царица Елеонора посети гроба на император Александър II.
Н. В. Цар Фердинанд посети гроба на покойния велики княз Михаил Николаевич, дето биде отслужена лития. Негово Величество положи на гроба разкошен венец от живи цветя. След това, царя на българите отиде при гроба на император Александър II освободителя на българите и се моли пред него, а по-после разгледа много от гробовете, като изслуша обясненията на началстващите лица. Негово Величество Цар Фердинанд прекара в гробницата повече от един час, след което се отби в Събора, дето беше отишла и Нейно Величество царица Елеонора заедно с великата княгиня Мария Павловна.
***
Петербург, Царско село, 18 февруари 1910 г. /БТА/ Тренът с който пътуват Техни Величества Царя и Царицата на българите се спря пред царският павилион, където пристигнаха да се простят с августейшите гости Техни Величества Императора Николай II и императрица Александра Феoдоровна, Великите князе Димитрий Павлович, Константин Константинович, Великата княгиня Елисавета Маврикиевна, княгиня Татяна Константиновна и княз Константин Константинов. Между изпращачите бяха също графиня Наришкина, почетната дама Нейно Величество Бюцова, дворцовия комендант и други. Техни Императорски Величества блеснаха във вагон-салона, за да се простят с Техни Величества Царя и Царицата, след което слязоха на перона, като минаха край членовете на българската свита.
Техни Величества Царя и Царицата също слязоха на перона, минаха край присъстващите лица от руската императорска свита, после се качиха във вагона и тренът потегли.
***
Виена, 21 февруари 1910 г. /БТА/ Техни Величества Цар Фердинанд I и Царица Елеонора пристигнаха тук днес в 3 часа 40 минути след пладне, идващи от Петербург.
***
Париж, 21 февруари 1910 г. /БТА/ „Журнал де Деба“ се занимава в днешният си брой с въпросите на балканската политика. По повод скорошното пребиваване на българската царска двойка в Петербург и по повод предстоящото пътуване на сръбския крал Пeтъp и на румънския престолонаследник „Журнал де Деба“ пише: Свободното развитие на балканските държави е съществено условие за запазване статуквото в Ориента. Ако някога трябва да станат някои териториални промени в Ориента, то тези промени трябва да се извършат в съвършено приятелски дух и само с взаимното доброволно съгласие на заинтересуваните. Вестникът смята, че осъществяването на балканската конфедерация може да послужи като средство за разрешението на въпросите на Близкия изток за в бъдеще, но не и в сегашната минута. С принуждаването на някои от балканските държави да влязат в конфедерацията и с предизвикваното на един преждевременен съюз помежду им, ще се даде място за сблъскването на противоположни интереси и избухването на конфликти.
***
Париж, 2 март 1910 г. /БТА/ Коментирайки отново посещението на Царя на българите в Петербург, „Танъ“ казва, че наздравиците на Техни Величества Фердинанд и Николай са изтъкнали желанието на двамата владетели да запазят настоящето статукво, желание, което се намира в основата и на дипломатическите разговори между Австрия и Русия. В пътуването на българския цар нищо не оправдава тълкуванието, как това пътуване имало военни последствия. Комюникето, което руският министър на външните работи, Изволски, отправи до вестниците в Петербург отговори категорично на обвиненията, с които се обсипва този министър в Берлин и Виена. Изволски има право да желае, щото принципа за запазване статуквото на Изток да добие потвърждение с една по-голяма интимност в отношенията на балканските държави; в това няма нищо противно на изказаното във Виена желание за гарантирането на това статукво: напротив, първото е логично допълнение на второто.
Документът, който доказва сключването на тайната руско-българска конвенция не фигурира в класическите документални сборници на д-р Богдан Кесяков, на проф. Георги Петров Генов, на проф. Владимир Кутиков и на доц. Сл. Стефанова, посветени на българската дипломация, както и на историята на българската и световната дипломация от времето на Третата българска държава. Наличието на този документ, както и всички останали от тайната дипломация на Фердинанд преди Балканската война се доказват от променения чл. 17 от Търновската конституция приети в V Велико Народно Събрание, което заседава в Търново от 9 юни до 9 юли 1911 година с председател Стоян Данев.
В края на декември 1917 г., дни след Октомврийската революция, по нареждането на Ленин започва целенасочено публикуване на документи за тайната царска дипломация, а сред секретните документи от Архива на бившето Министерство на външните работи на Руската империя е именно руско-българската военна спогодба сключена през декември 1909 г. и официално подписана по време на визитата на Фердинанд в Петербург.
