На сцената, била тя циркова или театрална, с нечисти обувки не се излиза. Думите са цирковия артист Димитър Пиронков (1925-1996). Днес отбелязваме сто години от неговото рождение.
Той е роден на 1 май 1925 г. в Сучава, Румъния. Произхожда от фамилия, дала пет поколения циркови артисти. Син е на цирковия артист Тодор Иванов Пиронков, ученик на основателя на „Първа българска, гимнастическа, акробатична и комична трупа „Българско знаме“ (1897) – Петър Панайотов, който създава и първата българска циркова школа през 1900 г. в Плевен. През 1920 г. Тодор Пиронков основава цирк „Пиронков“. В трупата участва цялото семейство. Като член на трупата на родителите си играе в номерата „Икарийски игри“ (разновидност на акробатиката), „Баланс на стълба върху крака“, „Партерна акробатика“, „Акробатичен ексцентрик“, както и в четири танца – руски, унгарски, апашки и китайски.
ПОЛОВИН ВЕК С МИРИСА НА ТАЛАШ И ИМПРЕГНИРАН БРЕЗЕНТ
„Често пъти се питам, би ли могла да бъде друга моята съдба, след като съм син на циркови артисти, след като съм се родил в цирка – под местата за публика, след като първата глътка въздух , която моите бебешки гърдички са вдишали, е била пропита с мирис на талаш и импрегниран брезент. Това обяснява защо едва петгодишен съм се появил на манежа като акробат в семейната трупа и защо цели петдесет години манежът бе за мен онова свещено място, от което съм доказвал на публиката правото си да бъда артист“, казва Димитър Пиронков.
„А как се създаваха тогава номерата? Репетиционните салони бяха недостъпни за нас. Пробите, както наричахме тогава репетициите, ставаха в дворовете на къщите ни. Ето, един пример. По онова време ние живеехме на бул. „Димитър Петков“. В малката къща, която бе с две стаи и две килерчета, които ползвахме като кухни, живеехме баща ми, майка ми, аз и брат ми, вуйчо ми Ангел Димитров с жена си и шестте си дъщери, зет му Нини Самбиози и Величко Димчев, с когото подготвяха номер „Бари“– игра на лостове. Всички репетирахме на двора, а репетициите ни събираха съкварталците, които получаваха възможност безплатно да гледат цялото представление“, разказва Пиронков.
През 1952 г. на манежа се появяват неговите синове Петър и Тодор като акробати, с които изпълнява номера „Ексцентрик“.
ПЪРВИЯТ ТЕМАТИЧЕН НОМЕР В ЦИРКА
Димитър Пиронков създава първия тематичен номер в съвременния български цирк – „Български орли“, който съдържа елементи на акробатика и каскадьорство.
След 1958 г. трупата се разраства. Към репертоара ѝ се прибавят номерата „Ритмичен каучук“ и „Руска люлка“. Най-големи са успехите на Пиронков в „Икарийските игри“. Измененията в реквизита (въвеждането на висок кушинет и трамплин) усложняват номера в триксово отношение. Негови постижения са триксите салто пирует върху глава, колона от четирима, колона от петима, двойно и тройно салто от трамплин.
През 1965 г. са първите гастроли на български цирк в Гърция. В програмата на цирк „България“, с художествен ръководител Димитър Пиронков участват артистите Романови с вихрена казашка „Джигитовка“, с жонгльорство върху галопиращ кон, с дресура на гълъби и с дресура на коне, Димитър Пиронков със своя „Икариен“ – един от трудните акробатични номера, трупата „Добрич“ с номера „Лостове“ и „Акробатика с трамплини“, Макси Нидермайер с оригинална дресура на мечки, Ели Райнова с пластичен етюд, артистките Райнови с номерата „Петорен трапец“ и „Въздушно бамбу“, Петър и Тодор Пиронкови с „Ексцентрикът“, жонгльора Васил Михайлов, дресура на лъвове на Александър Спасов, номерът „Перш“ на Марта и Здравко Добрич.
Димитър Пиронков е член на изпълнителното бюро на управителния съвет на Съюза на артистите в България от 25 декември 1973 до 22 ноември 1977 г.
Трупата му получава сребърна награда на Международния цирков фестивал в Монте Карло, Монако. През 1981 г. Пиронков е удостоен със званието „Народен артист“. Носител е на орден „Народна република България“ (първа степен, 1985). Умира на 3 май 1996 г.
/ДД
МВ/ДС/отдел „Справочна“
Използвани източници: в. „Народна култура“, бр. 44, 30.10.1965 г.; сп. „Театър“, бр. 2, 1972 г., Енциклопедия България, т. 5, София, 1984, с. 237; в. „Труд“, бр. 120, 22.5.1985 г.; сп. „Отечество“, бр. 24, 27.12.1988 г. БТА, ВИНФ, 3.5.1996 г.; Голяма енциклопедия България, т. 9. София, 2012, с. 3425
