На младите българи трябва да се погледне като ресурс, който може да движи посоката, в която върви обществото, каза за БТА председателят на Националния младежки форум (НМД) Атанас Радев. Ключов е въпросът как да бъде създадена среда за тяхното развитие, смята той.
Според социологическото изследване „Младите могат – за да има смисъл, трябва да има диалог“ на агенция „Тренд“ 53% от младите хора в България смятат, че са част от поколението, което е способно да промени страната. Данните бяха представени на пресконференция в националния пресклуб на БТА преди дни.
Атанас Радев също смята, че трябва да се дава гласност на добрите примери за това какво правят младите, техните организации и центрове. По думите му трябва да избягаме от стереотипите, които съществуват за това поколение. Важно е младите да бъдат стимулирани да създават общности и да се ангажират в полезни дейности през свободното си време, за да се компенсират дефицитите, които идват от образователната система, семейството и самите тях, обясни Радев.
Младите, политиката и институциите
Изследването на „Тренд“ показва, че младите биха проявили интерес към това да се включват в обществения и политически живот, ако видят ясни резултати от това.
Младежките структури на партиите могат да стимулират младите да навлизат в политиката и да се интересуват повече от нея и от обществения живот, каза Радев. Има крила, които са доста активни и успяват да прокарват конкретни политики, добави той. Освен това, по разчупен и близък до младежите начин, те успяват да включат подрастващите в политическите процеси и да ги информират по въпроси, които вълнуват обществото, отбеляза той.
НМФ създаде политически съвет, в който младежките крила на политическите партии постигат съгласие по важни и конкретни за тях теми. Това е нашият опит да изграждаме по-широко съгласие между младите хора и политическите партии, защото с диалог могат да бъдат разрешени наболели проблеми, разказа Радев.
Младите хора не познават институциите и затова нямат доверие в тях, заяви също председателят на НМФ. Това може да бъде преодоляно с работа на терен, добави също той. Институциите трябва да припознаят младежките организации и центрове, защото те са ангажирани с тази дейност, допълни Радев.
Проблемите пред младежта
Един от основните проблеми, които виждаме, е начинът, по който се общува с младите хора, тяхната социализация и включването им в обществото и пазара на труда, каза Радев. Често чуваме, че те са приоритет, но трябва да се обърне внимание на това какво правят в свободното си време, защото именно тогава се създават проблемни ситуации като агресия от т. нар. локали, рисково каране на тротинетки, зависимости и употреба на вейпове, посочи той.
Едно от най-плашещите неща е, че младите хора не виждат смисъл и нямат мечти, каза експертът по младежки политики. Той посочи, че 19% от младежите попадат в групата „Нийдс“ и не са ангажирани в никаква заетост. За да даде резултат, младежката политика трябва да бъде базирана на данни и информация за това с какво се ангажират подрастващите, отбеляза той.
„Младежкото овластяване“
Изследването на „Тренд“ показва, че терминът „младежко овластяване“ е неразбран от 81 на сто от младите хора. Според 46% той означава достъп до качествено образование.
За да съществува „Младежкото овластяване“ диалогът е ключов, каза Радев. Овластяването означава младите сами да взимат решения за себе си и да се превърнат във възрастни, да правят разлика между представата и реалността, обясни експертът. Това цели да постигне младежката политика, каза той. Трябва да има кой да разговаря с младите, за които голям проблем е, че няма такива хора – някой да разговаря с тях по въпроси, свързани с обществото и тяхното пълноценно участие. Това разбрахме по време на дискусиите, организирани от НМФ в различни градове, обясни Радев.
Според председателя на НМФ активният диалог, приобщаването и даването на гласност на добрите примери е това, което може да помогне на младите да се превърнат в активна и пълноценна част от обществения живот.
