Усещам една повсеместна апатия и обезвереност в редиците най-вече на българските съдии, на които сякаш им дотегна да бъдат „опитните зайчета“ на българската политическа власт. Това каза доц. д-р Александър Корнезов, съдия в Общия съд на Европейския съюз, отбелязвайки, че говори в лично качество, по време на дискусията на тема: „Оттук накъде със съдебната власт?“, организирана от Български институт за правни инициативи.
По думите му е очевидно чувството за липса на справедливост и равенство пред закона сред българските граждани.
Александър Корнезов отбеляза още, че въпросът за независимостта на българския съд е въпрос и на правото на ЕС. Той коментира, че Съдът на ЕС е компетентен да следи за спазването на принципа на правовата държава във всяка държава членка и, оттук, за независимостта на съдебната система. Корнезов посочи, че Съдът на ЕС е гарант за независимостта на българския съд.
Той припомни, че наскоро в ЕС е прието, че по предложение на Европейската комисия, Съветът на ЕС може да спре европейското финансиране при установено подкопаване на върховенството на правото в дадена държава членка.
В дискусията участва и проф. д-р Екатерина Михайлова. Тя разгледа въпроса за мнозинствата, с които се вземат решения в Народното събрание при избора на кадровите органи в съдебната власт, съпоставяйки обикновеното и квалифицираното мнозинство. „Добро ли беше обикновеното мнозинство? Ами не беше добро, защото правеше партиен избор. От друга страна добре ли е това, което направи парламентът – да има квалифицирано мнозинство? Отговорът не е еднозначен“, коментира Михайлова. Тя припомни, че за първи път квалифицирано мнозинство е използвано с избора през 2007 г. на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
„С вечните лица, заемащи определени длъжности, се подкопава принципът на мандатността, защото няма други кандидати“, коментира проф. Михайлова. Тя отбеляза, че хората са установили, че е вредно и опасно един човек да стои на един пост дълго време, защото властта започва да му влияе.
