Научна конференция на тема „Културното наследство в дигиталната ера“ се проведе днес в зала „Акад. Иван Гешов“ в Българската академия на науките (БАН). Събитието, организирано от Института за балканистика с Център по тракология към БАН (ИБЦТ-БАН), събра на едно място Хари Фервайен, генерален директор на Фондация Europeana, генералния директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, учени от ИБЦТ-БАН, Института по физикохимия, Националния археологически институт с музей на БАН, Софийския университет.
Модератори на дискусиите бяха проф. Румяна Прешленова, директор на ИБЦТ-БАН, и Весела Цакова от Института по физикохимия на БАН.
Кирил Вълчев представи дигитализацията на архивите на БТА в презентацията „Новините от вчера – урок днес – памет утре“. Той посочи, че БТА работи по шест направления за съхраняването на архивите си – съхраняване на хартиените бюлетини и снимки до около 2000 г., дигитализация, осигуряване на достъп до архивите, спазването на авторското право, популяризиране на архивите на БТА и сътрудничеството с други новинарски агенции.
През вековете културното наследство се е развивало и обогатявало, а днес предизвикателството е неговата дигитализация. Това каза проф. Румяна Прешленова, директор на Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ (ИБЦТ-БАН) на откриването на конференцията. По-късно тя представи и онлайн енциклопедията „Древна Тракия и траките“ .
По целия свят хора работят заедно, за да разширят и улеснят достъпа до културното наследство, каза проф. Весела Цакова от Института по физикохимия към БАН.
Културното наследство не е само повод за гордост или за обсъждане на богати традиции. Преди всичко става дума за нашата отговорност за бъдещето — какво правим, за да опазим наследството си, посочи директорът на Националния археологически институт с музей – БАН доц. Христо Попов.
Културното наследство трябва да бъде неразделна част от бъдещето на Европа. България има богата и ценна история, а усилията за дигитализация и споделяне на това наследство все още продължават. Има още работа, но и огромен потенциал, отбеляза Хари Фервайен, генерален директор на Фондация Europeana.
Националната пътна карта за научна инфраструктура ИНФРАМАТ демонстрира брилянтна взаимна работа между учени, каза Нели Косева, която е главен научен секретар на Българската академия на науките (БАН).
Диляна Ботева, която е професор по стара история и тракология, представи общата си работа с Юлия Цветкова и Лили Грозданова от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – „Дигитализиране на културното наследство: Българският принос към дигиталната нумизматика“.
Запазването на културното наследство не е само носталгия, а характеристика на обществото, каза Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология към БАН (ИБЦТ-БАН).
Печатните енциклопедии имат своите предимства в сравнение с дигиталните и те ще продължават да играят важна роля в света на академичните изследвания и образованието, каза акад. Илза Пъжева от Института по биофизика и биомедицинско инженерство Българска академия на науките (БАН) и главен редактор на енциклопедията „Светът. Кратка енциклопедия“, издадена от Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ – БАН.
Създаваме технологичната онлайн енциклопедия – нещо, което за първи път се прави в България, каза Виктория Лазова, директор на Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ към Българската академия на науките. Тя и д-р Иван Лирков представиха проекта „Българска онлайн енциклопедия“.
Тракологията трябва да заеме своето място в дигиталната среда и да се адаптира към съвременните технологии, ако иска да остане релевантна и разпознаваема в контекста на съвременната културна наука, отбеляза д-р Иво Топалилов от Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките.
Д-р Арина Корзун от Институт за балканистика с Център за тракология – БАН представи доклад на тема „Към дигитален библиографски корпус: Методологичен подход и перспективи (пример за класически изследвания)“.
Конференцията беше организирана в изпълнение на Национална пътна карта за научна инфраструктура ИНФРАМАТ, с финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката, съобщиха от ИБЦТ-БАН.
/ВСР, ИПД, ТДЦ
