“Изкуственият интелект може да се окаже най-опасното или най-полезното нещо, което някога се е случвало на човечеството“ – това са думи не на кой да е, а на видния британски учен и космолог Стивън Хокинг. Темата е интересна, тъй като в нея има много мнения и спорове за и против. Още повече за евентуалните бъдещи взаимоотношения между нас хората и роботите е казано и изписано много. Направени са много филмови продукции, в чиито сюжети стоят взаимоотношения между едните и другите. Някои от тях дори стигат до крайност – от приятелски и добри взаимоотношения, до кръвопролития и войни. Дали обаче в реалноста това може да се случи?
Думата „робот“ произлиза от чешката дума „robota“, означаваща работа, ангария, изморителен робски труд. Тя е използвана за първи път от чешкия писател Карел Чапек в пиесата му „R.U.R.“ (Росумски универсални роботи), публикувана през 1920 година.
В пиесата на Карел Чапек роботите са продукт на фабрика за изкуствени хора, близки до днешната концепция за андроиди – машини, които не се различават външно от хората. По време на пиесата тяхната безжизненост постепенно се променя и поведението им започва да се ръководи от емоции и чувства. Един от проблемите, който възниква в продукцията, е дали роботите са обект на експлоатация и какви са последствията от отношението на хората към тях.
Първоначално писателят е възнамерявал да нарече създанията „лабори“ (от латинското „labor“, „труд“), но думата не му харесва и той поискал съвет от брат си Йозеф Чапек, който предложил наименованието „роботи“.
По-голяма част от хората днес възприемат роботите като хуманоидни машини, които изглеждат като хора и могат да мислят като хора. Реалността обаче е малко по-различна. Повечето роботи, които се ползват днес, са индустриални или битови и не притежават тези хуманоидни качества, които им се приписват. Те са навлезли и ще продължават да навлизат в нашия живот все повече и повече, улеснявайки ежедневието ни. Истината е, че за това, за което преди са били нужни хора, сега масово се внедряват машини. Разбира се, че те ще стават все по-съвършени и интелигентни, ще изпълняват все по-сложни операции и действия, дори съвместно с други роботи. Благодарение на това голяма част от рутинните човешки дейности и днес се извършват от машини-роботи.
Разбира се, там, където се изисква повече интелект, където става дума за области с по-голяма отговорност, роботите вероятно не биха се справили. Дейностите, свързани с носене на отговорност, вероятно няма да бъдат прехвърлени на роботите. Те ще се извършват от хората.
Биологично заложено в нас е да сме резервирано настроени към новите неща. Първоначално се отнасяме към тях с недоверие, скептицизъм и отричане. Никой обаче не се съпротивлява на това – животът му да е по-лесен, по-пълен с удобства, възможности и блага, защото това е част от нашата еволюция. Във всички индустриални революции хората прегръщат и се радват на новото.
Какво обаче ни притеснява? От какво се страхуваме? Дали в близко бъдеще този изкуствен интелект няма да ни завладее и от наши помощници машините да се превърнат в наши господари? Какъв ще е смисълът тогава да изобретяваме още по-умни машини и те да ни заменят в работния процес? Какво ще стане с тези милиарди хора, които ще останат без работа, вследствие на роботизирането на работните места? Ето това са въпросите, които вълнуват повечето хора, замисляйки се за бъдещето!
Почти всяко действие на човека може да бъде заменено от робот, а какво ще правим ние като хора, с какво ще се занимаваме?
Кабала казва, че ние хората сме духовни същества, облечени в материя. Природата ни развива и ние преминаваме от стъпало в стъпало. Чрез еволюционното ни развитие ние улесняваме нашия живот, придвижвайки се на следващата степен на развитие. А какво означава това? Това е да почувстваме Природата и се уподобим по свойства с нея. Може би тук трябва да си зададем въпроса за смисъла на нашето съществуване, за какво сме тук, каква е нашата функция? В това отношение изкуственият интелект и роботите, които създаваме, могат само да ни помогнат. Те могат да изземат почти всички наши физически, а и не само физически дейности и с това да ни улеснят в нашата вътрешна духовна работа. Роботът няма свобода на волята и той се подчинява на програмата, създадена от човека.
Свободата на волята е дадена само на нас – хората, като възможност за включването ни към следващото чувствено ниво на развитие. Тя може да бъде само в човека и само в определена среда, която го възпитава и подготвя към прехода на новото стъпало, наречено човек .
Няма защо да се вълнуваме, че роботите ще ни заменят. Напротив, трябва се стремим към това, да роботизираме нашето ежедневие и улесним живота си, а ние да се занимаваме с нещо, което никакви роботи или машини не могат да извършат – духовната работа, обединението между нас – хората, любовта и отдаването. Това ще ни даде възможност да излезем на следваща степен на съществуване във висшата реалност.
Дори все още да не го осъзнаваме, бъдещето ни е насочено към това и за нас – хората, няма да остане никаква друга работа, освен вътрешната, духовна дейност. Ще се занимаваме само с това, с което роботите не могат да се занимават – с правилното обединение между нас и постигане замисъла на съществуването ни. Всичко останало ще поемат роботите. Колкото и утопично да звучи, нашият свят постепенно се приближава към това. В материята ще останат само роботите, а след това и те ще изчезнат…! Звучи, като в научната фантастика, нали?
Според науката Кабала нашият свят все повече и повече ще се проявява като свят на сили, енергия, дух, мрежа от взаимовръзки, а не материя. Всъщност, материя няма! За това говорят не само кабалистите, но и други учени, излезли извън догматичната материалистична наука и философия. До голяма степен все още сме на ниво невярващи и неразбиращи смисъла на съществуването ни. Това е и причината да сме резервирани към такива твърдения. Това, че ще създадем по-съвършени роботи или компютри, ще ни помогне да се насочим към въпроси: за смисъла на нашето съществуване, каква е целта на еволюцията на човека, към какво ни води тя, защо сме преминали през такива формации и какво трябва да постигнем в бъдеще.
За това е необходимо да разберем и осъзнаем процесите, които протичат на много по-дълбоко ниво вътре в нас и в Природата. Да погледнем на еволюционното ни развитие като път, водещ до създаване на правилно общество, а не чрез метода на проба-грешка, както е било досега – чрез революции, войни и страдания.
Можем да моделираме всичко много просто и можем да направим правилни изводи за случващото се. Бихме могли да достигнем състояние, при което до такава степен ще сме подсигурени с робототехника, че човечеството практически няма да работи физически и само малък процент от населението на Земята ще участва в производствените процеси и в развитието на технологиите.
Дейността на хората ще бъде заменена от машини, роботи, може и с 3D-принтери и с какво ли още не, а човек ще бъде абсолютно свободен от физическа грижа за себе си. Тогава той наистина ще е в състояние да организира живота си по правилен начин, защото ще разполага с време в неограничено количество. Продължителността на живота на човек ще се увеличи двойно – така, както се случва в днешно време, но не, за да се самоунищожаваме и да водим войни, а за да реализираме замисъла на Природата. Цялото наше историческо развитие ни води към това. Всичко, което сме постигнали като технологично усъвършенстване и прогрес, е част от пътя ни. Роботите и изкуственият интелект, които създаваме, са само част от нашето развитие. Всъщност, около нас е пълно с роботизирана техника. Като започнем от домашните уреди, автомобилите, които управляваме, машините, които използваме във всички сфери на живота и какво ли още не. Роботизацията ни е завладяла и ние не можем да си представим живота без тези машини и уреди. Дали ще ни победят роботите, е въпрос на гледна точка, но със сигурност еволюционното ни развитие ще ни отведе до въпроса за смисъла на съществуването ни, за това откъде идваме и към какво ни води Природата.
Георги ГРАДИНАРОВ – Офис Добрич, тел. 0898731112
