Според древните гърци, хаосът стои в основата на всичко. От една страна, според тях, хаосът е първичното празно пространство, което след това започва да се изпълва с материя, а от друга е нещо – само по себе си живо, пораждащо живота в света, мястото, където са събрани източниците на живот, но не и самият живот. Според тях, в хаоса всички неща потъват или се разрушават. Може би и за това никой не обича хаоса. Страхуваме се от него! Никой не обича безпорядъка, освен ако чрез него не се извлича някаква изгода.
Иначе всичко във вселената е подредено до съвършенство. От най-малките градивни части на субатомно ниво до мегавселената. Всичко е премерено и дозирано – от теглото на протона до слънчевата система, от едноклетъчните организми до животните и човека. И дори при минимално неравновесие на всяка от градивните частици, светът около нас не би изглеждал така. А може би и самата вселена нямаше да съществува в този си вид. И тук въпросът е къде сме ние, чувствайки и мислейки, че в света около нас има повече хаос, отколкото ред и съвършенство. Повече безпорядък и несъвършенство, повече отрицателни емоции, отколкото положителни.
„Целта на хаоса е да ни накара да осъзнаем глупостта си. Която е в това, че упорито отказваме да видим вече очевидния за мнозина факт – всички ние, цялото човечество и цялата вселена сме свързани в единен организъм. И независимо дали ни харесва, или не, ние сме отговорни за всичко, което се случва в света. Всички заедно и всеки поотделно. И ако не осъзнаем тази взаимосвързаност и взаимозависимост и не започнем да се държим по правилния начин, ще разрушим всичко.” – Проф. Михаел Лайтман – основател и ръководител на Международната академия по Кабала
Кабалистите са стигнали до извода, че живеем в затворена равновесна система, в която плюсът и минусът балансират съществуването ни. И ако неживото, растителното и животинско ниво съществуват на основата на притежаващите свойства и природния инстинкт, то в човека е въплътен разум и елемент, наречен егоизъм. Тук не става въпрос за нашия характер, нито за нашата интелигентност или пък за нивото на знание, а осъзнато достигане до въпроса за целта на нашето съществуване.
Защо? Защото, ако се развивахме според теорията на Дарвин за еволюцията, нямаше да правим грешките, които правим. Нямаше нашият егоизъм да ни тласка – от една страна към противоречия, конфликт и войни, а от друга да се чувстваме нещастни от това, което сме предизвикали. Иначе бихме били като животните, които знаят кога и какво трябва да правят, инстинктивно.
За разлика от животните обаче, освен биологичното съществуване, човечеството има и друга цел и това е да опознаем цялата вселена и нас в нея. Да разберем защо съществуваме, как се е зародило всичко, защо и каква е целта на живота ни!
Виждаме как еволюцията напредва от простото към сложното, от едноклетъчните същества към организми с трилиони клетки, работещи в синхрон.
Кабалистичните източници казват, че нашето съзнание също трябва постепенно да еволюира от грижа само за себе си до грижа за цялото човечество, за цялата планета и накрая за всичко съществуващо. За съжаление, на този етап все още не осъзнаваме целта на случващото се около нас и се държим като животни, загубили инстинкта си и чувството за самосъхранение. За разлика от нас обаче, животните не вредят на общата система на природата, а ние следваме капризите си и правим всичко, което ни хрумне и което егоизмът ни диктува. Разумът ни отказва да признае взаимосвързаността и взаимозависимостта на всички части на заобикалящата ни действителност и за това изпитваме усещането за безпорядък и хаос.
Днес ние не намираме нужната точка на съединение, независимо от горчивия опит от миналото, от войните през миналия век и днешната реалност. Реалност, в която утрешният ден се оказва непредсказуем и неясен, дори за политиците, стоящи на върха на управлението. Пандемия, война, икономическа, политическа криза, какво по-ясно от това да усещаме хаос и липса на перспектива. Никаква надежда и от избраните ни „разумни политици”, които вместо да дават пример, във всеки един момент ни разочароват. Дори още по-лошо, те са причината за разединението, конфликтите и неразбирателството.
Истината е, че всеки един от нас трябва да осъзнае, че егоизмът е основният ни враг. Заради него не можем да достигнем до съглашателство, не можем да се избавим от кризите. „Егоизмът е нашата природа и той ни погребва” – казват кабалистите.
Сега виждаме и чувстваме света и хората около нас чрез радиото, телевизията или чрез социалните мрежи. Слушаме новини и част от това, което виждаме и слушаме, ни харесва. Някои неща са ми противни, отвращават ме, някои тайно или откровено мразя. Дори мога да кажа, че не ги понасям. Като цяло, тези милиони и милиарди хора, за които се говори, че са пострадали или са щастливи не значат нищо за мен, не предизвикват в мен нищо, освен изчисления, търсейки ползата или вредата за самия себе си. Но те така или иначе съществуват, дори без моето съгласие. За какво ми са? Каква полза имам от тях?
Ако направим паралел от чисто физическа гледна точка, от физиката знаем, че атомите се привличат и отблъскват. Електрическите заряди също. Хората също. Целият свят е борба на две противоположни сили – разделяне и единство. Но единство не на думи, а интегрално, водещо към развитие и просперитет, към издигане над противоположностите и тяхното хармонично съчетаване в единно цяло.
В крайна сметка всичко зависи от нашия стремеж към добри и правилни връзки, но с вътрешна убеденост и осъзнатост. И когато с нашия егоизъм се опитаме да променим тази реалност, цялата система ще се промени заедно с нас, а и светът ще бъде друг.
Това съвсем не означава, че сега трябва да се сприятелявам с всички, да тичам на помощ, да дарявам, да утешавам. Не! Но всяка моя мисъл и отношението ми към другите влияе на системата. А физическото действие е следствие, резултат от вътрешната ми работа.
Днешното ни състояние е като преди 13,7 милиарда години, когато от малка точка е възникнала вселената и в началото всичко се е разпръснало и се е получила картина много близка до хаос. Постепенно обаче всичко е започнало да се събира в различни форми. От тогава всичко се е балансирало между разпадането и съединението, между ентропията и взаимната гравитация, само че на различни нива, с различно качество. И сега, ако погледнем от тази гледна точка, ще видим, че в природата всичко е в динамично равновесие, човекът – като биологично същество, също. Психологически, обаче, сме неуравновесени и усещанията ни понякога са хаотични и неясни. Иначе вътрешно, духовно, сме архетип, искра на този ред, съществуващ в природата. А хаосът, който усещаме, е единствено в отношенията ни един към друг на различни нива. От взаимоотношението в семейството, между близки и не до там близки хора, през обкръжението, държавата и отношението между държавите и т.н., и т.н.
Нищо ново нали! Проблемът, според целта на съществуването ни, е какво следва – по-голямо разединение и хаос, или единство?
Науката Кабала е наука за обединението и тя ни разкрива методиката и пътя, чрез който можем да излезем от тази задънена улица. Как, без да „накърняваме егото си”, да се издигнем над него и да работим заедно в посока на обединение и любов.
За никого не е тайна, че днес международните отношения никак не са розови и оцеляването ни зависи от нас. В кабалистичните източници от хилядолетия е написано, че решението е единство, като в единен организъм, „като един човек с едно сърце”. Важното е да осъзнаем, че хаосът е естествено състояние на объркване и безизходица, който ни води или към по-високо ниво на съзнание, или към самоунищожение. Всичко зависи от нас, от правилното обединение и отношението ни един към друг.
Георги ГРАДИНАРОВ – преподавател към Международната академия по Кабала
