Имало едно време едно царство с красив и добър цар, където поданиците му живеели в разбирателство, щастливо и…!
Така обикновено започват приказките, с които сме израснали. Били те на Андерсен, Братя Грим или други световни разказвачи. И там, в тези приказни истории винаги е имало някакъв проблем, който трябвало, било с магьосничество, било с добри феи или добри лечители, да бъде разрешен. Завършекът обикновено е с „хепиенд” и героите „… живели дълго и щастливо до дълбоки старини”! Така най-често завършват приказките, но дали в реалния живот е така? Част от хората ще кажат, че това може да се случва само в приказките! Други, че животът си е такъв, какъв си е, а трети няма и да са се замисляли по този въпрос. Каква е истината?
Истината е, че животът като такъв надвишава нашето обикновено линейно мислене. Да, той се различава от приказните и романтичните истории, които като деца сме се увличали да четем. В мечтите си сме търсили съкровища, откривали сме нови континенти, дори до други планети сме летели. Сега обаче животът ни изглежда по друг начин. Оказва се, че е нещо много по-сложно от това, да извикаме „феята на щастието” и да си внушим, че всичко е наред. Вече „морето не е до колене”, както обичаха да ни съветват по-големите, а е нещо много по-сложно и непредсказуемо. Не винаги завършва с „хепиенд”, а вече като пораснали хора не знаем и не разбираме защо се случват определени добри или лоши събития около нас. За разлика от приказките и плановете, които си правим за бъдещето, не знаем какво ще ни се случи утре, след седмица, още повече след години. Освен това, тези въпроси висят във въздуха и никой не желае да ги докосне, за да потърси отговора. Приемаме ги априори и дори ги заобикаляме без отговор.
Все по-често обаче в нас започват да звучат въпросите: Защо сме се появили на този свят? Защо е създаден светът такъв, какъвто е? Какво има отвъд живота и смъртта?… И т.н., и т.н. Всеки, който желае да разкрие отговорите на тези въпроси, някак си изглежда странен, неспокоен и забързан… А за всичко, което се случва, си задава въпроса защо?
Тоест, от всяко състояние и случващо се събитие се търси логически и разумен отговор. Например, защо едни хора ни изглеждат щастливи, а други не? Защо едни са богати, а други бедни? Защо едни са болни, а други здрави? Защо природата ни наказва и заслужили ли сме такова страдание? Защо се появи вирусът, а ние не знаем как да реагираме и как ни засяга това лично, а и като общество? Защо? Защо? Защо?… Въпросите ни са много повече от отговорите! Раждаме се, живеем и умираме и с това приключва всичко… и детските ни мечти, и кариерата ни, и дори щастливото минало.
И ако приемем, че животът ни е приключение, то може ли да е само с отрицателно усещане? Не би трябвало, нали?! Но все пак – защо живеем и защо животът ни е ограничен в нашето биологично тяло? Убедени сме, че светът извън нас обективно съществува и след нашата смърт, така поне твърди класическата физика. Така разсъждаваме и според нашето логично и аналитично мислене. А дали е така? Никой не се е върнал от „оня свят”, за да ни обясни истината.
Дали не вярваме в смъртта, само защото така са ни учили или възпитавали? Възприемаме света с нашите 5 сетивни органа и с нашия разум и мисли, искаме да си обясним случващото се около нас.
Ако излезем, обаче, извън рамките на емоциите, ще осъзнаем, че всичко съществуващо около нас е в нашите глави. Всичко, което виждаме и усещаме, даже нашето тяло, това е потокът от информация, преминаващ през нашия ум. Пространството и времето се явяват просто инструменти за възприемане на всичко. Това, което виждаме, не може да присъства без нашето съзнание.
Разумът е завладял до такава степен хората, че стените на пространството и времето ни се струват твърди, реални и непреодолими, а да се говори за тях, като за относително съществуващо, изглежда все още за признак на безумие.
Кабалистите казват, че светът извън нас е илюзия. Ако е така, как да превърнем тази илюзия в истинска реалност?
На първо място трябва да изучим какви сили ни управляват и какви мисли, желания и отношения се пробуждат в нас. Според Кабала, те са егоистични и ние осъзнаваме, че вече този егоизъм ни носи зло и е необходимо да излезем от своята егоистична природа.
Силата на егоизма ме заставя през цялото време да гледам критично на всички. Осъждам всичко, освен това, което принадлежи на мен, на моето семейство и деца, а в най-добрия случай и на няколко близки приятели, и това ми е достатъчно!
Кабалистичните источници обаче казват, че в мен е скрита положителна сила на Природата/Твореца, която кабалистите наричат „точка в сърцето”. Не, разбира се, в биологичното сърце, а като проявление на алтруистичната природа в мен. А тя ме човърка и не ми дава покой, излизайки над егоистичната ми природа. Аз искам да изляза от това затворено пространство, ограничено от егоистичното възприятие на света, но не знам по какъв начин.
Ето какво казва книгата „Зоар“ за скритата сила във всеки един от нас: „…Но, за да имаме възможност да се развиваме и издигаме от дълбочините на нашето състояние, Природата е поставила в егоистичното ни желание микродоза от своята светлина. Благодарение на нея живеем, т.е. привличаме се към предметите, в които тя се намира, опитвайки се да я погълнем.
Всички наши страдания и радости, мъка и любов, всичко, което ни подхранва духовно и физически, е само тази искрица светлина. Без нея нито духовното, нито физическото тяло може да съществува. Ако тя изчезне, всичко ще изчезне с нея. И точно тази безкрайно малка порция светлина се нарича живот в нашия свят!”
Как да открия и засиля в себе си тази искра, с която да пробия егоистичната си природа? Това усещане на безизходица поражда в мен, а и не само в мен, вътрешна криза. Виждаме обаче, че и целият свят е в криза. И това е така, защото нашият егоизъм вече не ни тласка към постижения в материалната сфера. Като че ли е изчерпал възможностите си. Тогава какъв е изходът?
Науката Кабала ни разкрива необходимостта човечеството да осъзнае факта, че сме пред прага на следващата степен в нашето развитие, а именно съществуването в друга, по-висша реалност. Това може да изглежда нереално и фантастично, но е неизбежно. Природата със своите закони постепенно започва да ни разкрива истинската си същност и целта на съществуването ни. От нас се изисква да излезем от своето егоистично възприемане на света и да видим случващото се, не чрез ограничените си сетивни органи, а над тях. Тогава ще почувстваме, че висшата реалност съществува.
Нашият егоизъм, недоволството от живота и неспособността да го напълним, ни тласка към тази по-висша степен. Човечеството стои пред този пробив, който може да се осъществи, ако се обединим над своя егоизъм по подобие по свойства с Природата. Следвайки методиката на науката Кабала, чрез такова обединение, можем да се изкачим на следващото ниво на съществуване.
Може би точно за това приказките на великите разказвачи са ни толкова близки и привлекателни, защото тази порция от висшата Природа, която съществува в нас, ни подсказва, че мечтите може да не са само мечти, а истинска реалност.
Георги ГРАДИНАРОВ – Офис Добрич, тел. 0898731112
.
