Разбира се, това не трябва да звучи като сензация или като някаква нова теория, а като реалност, която трябва да осъзнаем, разберем, почувстваме и променим. Въпросът е, наистина ли съществуваме в илюзорна реалност, още повече егоистична или в някаква друга реалност, която не усещаме?
Ето какво е написано в Уикипедия за илюзията: на латински illusio, означава заблуждение, измама на сетивата, изопачено възприемане на действителността. В Българския тълковен речник илюзорен означава: въображаем, недействителен, несъществуващ…! Мислите ли, че светът е такъв? Много хора ще реагират с насмешка и дори с пренебрежение на тези „фантасмагории”, но истината е, че науката все повече се доближава до доказване на това.
Великият кабалист от 16 век. Ари е написал:“Светът извън нас е илюзия и не притежава никаква форма, тъй като, извън нас не съществува реалност. Човекът сам определя собствената си картина на реалността. „ Парадоксално нали?
Истината е, че това трудно може да се разбере и осъзнае. Много хора ще вдигнат рамене и ще попитат: Що за реалност е това? Аз виждам определена картина пред мен и тя за мен е реалност. Виждам, чувам, усещам, помирисвам и чувствам вкуса от този „реален свят” и той за мен е действителен и съществуващ. Друг свят не усещам! Как така илюзия? Що за свят е това и ако е така, то къде съм аз в тази илюзорна реалност? Виждал съм илюзионисти, които с фокусите си успяват да объркат 5-те ни сетива и да ни изненадат по най-атрактивен начин. Когато ги наблюдаваме, се впускаме в приключението на тази „измама” на нашето възприятие, без да се замисляме и задълбочаваме в това, което виждаме или в това, което не успяват да видят очите ни. Тук обаче не става дума за фокуси, а за реалността, в която се казва, че живеем. Знаем и сме учили, как класическата физика определя реалността. Според нея, светът около нас е такъв, какъвто съществува, независимо от мен, моето раждане, живот и смърт. Той съществува сам по себе си. Аз се раждам, живея и умирам, а всичко извън мен си остава. Какво по-реално от това?!
С развитието на науката обаче, квантовите физици доказаха, че светът не е точно такъв, какъвто го познаваме, а се променя в зависимост от наблюдателя, сиреч от мен. Дори стигат още по-далеч, доказвайки, че светът зависи от качеството на наблюдателя.
А какво казват кабалистичните източници векове назад?
Кабала винаги е оценявала нашия свят от гледна точка на висшата реалност. Тоест, кабалистът е човек, който се издига на друго ниво, в друго измерение и вече оттам оценява нашия свят и онзи, висш свят, който му се е разкрил, като едно единно цяло. От тази гледна точка той вижда цялата реалност и нашите общи илюзии в тази реалност.
Нашият свят действително е свят на илюзиите. Дори оценявайки го, по отношение на всяко от живущите творения, той изглежда различно.
Какво означава това, да се намираме в нашия свят? Според кабала означава, че се намираме вътре в себе си, като в някакво затворено пространство. Имам слух, зрение, обоняние, допир и вкус – общо пет сетивни органа. Това, което усещам в себе си с помощта на тези пет сетивни органа, сумирайки ги с помощта на програмата, заложена в мен като егоисточно създание, ми определя картината на света. Тази картина аз наричам „мой свят”.
Ако си зададем въпроса: „ Ще се промени ли възприемания от нас свят, променяйки сетивните си органи?” Вероятно ще има различни отговори – от да до: ”Това е абсурдно! Как може изобщо да си го помислим?”
Истината е, че около мен съществуват огромно количество вълни, а аз възприемам само няколко хиляди херца, които възпроизвеждат в мен някакъв вкус, някакво усещане за допир, обоняние или зрение, но в много ограничен диапазон. Аз не чувствам огромните диапазони на тези вълни. Дори само да се разшири, през погледа на класическата физика, диапазона на видимия спектър, светът около мен ще изглежда коренно различен. Същото е и със слуха.
Нека помислим и си преставим: вътре в мен има тъпанче, отвън се чувства някакво налягане, а аз отвътре реагирам на това налягане по определен начин и измервам усилията си, изразходени за уравновесяването на тъпанчето. Под натиска на вълните тъпанчето се огъва, а отвътре аз трябва да положа усилия, за да го върна в първоначалното му състояние. По този начин, измервам своето усилие и по неговия характер съдя за това, което в действителност ми въздейства. Но то може да се окаже съвършено не това, което си представям, защото моите вътрешни усилия имат една природа, а това, което ми въздейства отвън, има съвършено различна природа. Моята природа е човешка, физиологична, а външната може да бъде съвършено друга. Аз дори не знам каква е тя, тъй като никога не мога да изляза извън границите на своите сетивни органи. Затова никога не усещам този свят, който съществува около мен, а възприемам само моите реакции на нещо, което въздейства на сетивните ми органи.
Интересно нали! Е и какво от това, ще възразят песимистите. Ако аз не възприемам света около мен по този начин, а по друг, какво променя това в моя живот? Нищо, от гледна точка на знанието! Но ако човек иска да види и промени свята реалност, той си задава въпроса, как да видя тази, така наречена друга реалност?
И точно тук на помощ идва науката кабала, която казва, че за да почувстваме истинската реалност, трябва да придобием още един допълнителен орган, който се нарича „душа″. Това не е просто допълнителен сетивен орган – това е орган, действащ на принципно друга основа, не на поглъщане, а на отдаването. И тогава ще усетим истинското – не изопаченото, не раздразненото от собственото тяло, от собствените параметри – изображение на външния свят. Ще усетим съвсем друга реалност. С това се отличава кабалистичното от егоистичното възприемане на реалността.
Алтруистичното възприемане на реалността не изопачава картината на света, то дава усещане, осъзнаване, разбиране на света такъв, какъвто той е, независимо от наблюдателя и това е най-главното преимущество на кабала.
Но какво значение има дали егоистично и алтруистично възприемам света? Звучи ми като някакво раздвоение. От една страна, гледайки рационално на живота в рамките на разума, непрекъснато виждам страдания. Но от друга, над разума си чувствам, че трябва да виждам и усещам друга, различна от тази картина. Не знам каква е тя, но вътрешно в себе си чувствам, че има и нещо друго, извън обичайното. И тогава осъзнавам, че проблемът е именно в мен, в моето егоистично или алтруистично възприемане на света.
Работата е в това, че моите желания не са поправени, те са егоистични и затова не виждам света съвършен и не различавам истинския характер на Природата. Ние сме подтиквани да навлезем в тази нова реалност и сме длъжни да влезем в нея. Длъжни сме, да усетим себе си в нея. Природата ни задължава да съществуваме в нея, защото съществуването в тази висша реалност е истинска, вечна и съвършена. Към това ни подтиква и днешната реалност, независимо дали нашият егоизъм го желае или не.
Искаме или не, в нас е заложено да преминем и осъзнаем истинската реалност. Постепенно да достигнем до усещането й, да навлезем в нея и да съществуваме в нея. Цялата тази картина ще се издигне и преобразува в образи и сили на истинската, висша интегрална реалност.
А как да стане това? Науката кабала ни разкрива всички етапи и пътя, по който стъпка по стъпка трябва да вървим. Основното и единствено е, да променим отношението си към самата реалност. Или казано накратко, да променим себе си по отношение на другите. Днешната ситуация само ни загатва, че това трябва да се случи, съобразно висшите природни закони. В противен случай, нашето егоистично упорство ще ни доведе до неприятни усещания и болка.
Георги ГРАДИНАРОВ – Офис Добрич, тел. 0898731112
