На 24 юни честваме един необикновен празник – Еньовден. Няколко години преди новата ера е роден Св. Йоан Предтеча – човекът, предсказал идването на месията. Именно на него е посветен и празникът, който по българските земи е познат като Еньовден.
Според някои изследователи, честванията на Еньовден датират още от времето на мистичните траки. Самият ден съвпада с лятното слънцестоене, затова в много от поверията заляга култът към слънцето. На изток славянските народи често кладат огън, който после прескачат. Друга легенда разказва, че в навечерието и на самия Еньовден билките добиват по-голяма, едва ли не чародейна сила.
Старите българи помнят приказките на своите предци. Те им разказвали, че който види как слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цялата година. Силата на небесното светило правила водата лековита, а в сутрешната роса се криела магия. Който измие очите си, или пък се претърколи през росата, също го чакало здраве. Хората вярват и в друго – че на Еньовден не трябва да се жъне. Св. Еньо ще се ядоса и гръм ще удари онзи, който вместо да го уважи, отиде да работи. По този начин в България християнската традиция се смесва с окултното, с предания и легенди от отдавна отминали времена, които са пренесени от езически времена и са променени в чест на новата християнска религия.
Магичната сила на билките продължава да не се пренебрегва и днес. Известен е ритуалът Еньова буля, когато жените в селото преобличат с хубави одежди някое малко момиче и му слагат червено було. Понасят го сред нивите и по улиците, като съпровождат минаването си с песни. Говори се, че така молят Св. Еньо за здраве. После момичето се връща вкъщи при майка си.
На празника старите знахари отиват през нощта и наливат вода от някой планински извор. Това трябва да стане при пълна тишина, а водата наричат „мълчана“. Тя придобива свърхестествена сила, която обаче ще изчезне, ако някъде се чуе човешки глас. Традициите са запазили и друго поверие. Там, където някой е заровил и скрил своето имане, на Еньовден ще пламне син пламък и всеки може да го намери. Всичко това, разбира се, е част от народния фолклор. Денят 24 юни продължава да се чества с подобни мистични и интересни обичаи, които често озадачават незапознатите или чужденците. Красотата на Еньовден се крие в българския дух, който се е запазил през дългите векове на развитие и повратности в историята. Необезпокоявани нито от времето, нито от действителността, традициите запазват своята мистична красота и навярно завинаги ще живеят по прекрасните земи на майка България. Още веднъж, честит празник, българи!
- Днес е Еньовден булките ходят голи по чужди ниви, но не за билки
- Магия за любов!? Ето как да си върнете любимия, прогонвайки любовницата!?
- Любовно биле за Еньовден
- 24 ЮНИ – ЕНЬОВДЕН: 77 БИЛКИ И ПОЛОВИНА ТРЯБВА ДА НАБЕРАТ ЖЕНИТЕ
- Истински празник на слънцето на Еньовден
- Билково утро в Албена
- Китайски чай, по-скъп от злато
- НА ЕНЬОВДЕН В БОТАНИЧЕСКА ГРАДИНА ПОСРЕЩАХА С АРОМАТЕН ЧАЙ
- Полезните свойства на зеления чай
- КРАЛИЦА НА БИЛКИТЕ ИЗБРАХА В ЦДГ „СЛАВЕЙЧЕ”
- Билкар възроди тракийски лек от рози на Еньовден
- БЪЛГАРСКИТЕ БИЛКИ СА НАЙ-ПОЛЕЗНИ ЗА НАС
- 24 ЮНИ – ЕНЬОВДЕН, ЛЕТНИ ИВАНОВДЕН
- ДА ОТКРИЕМ ВЪЛШЕБНАТА БИЛКА НА ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА
- ЕНЬОВДЕН – НАДЕЖДА ЗА ЩАСТЛИВИ ДНИ И ЩЕДРОСТ НА ЗЕМЯТА
