- Загадъчна гибел
- Хормонално заболяване повишило женските хормони в тялото му
- Няма неопровержими доказателства за причините за смъртта на императора
Животът на Наполеон Бонапарт е пълен с блестящи победи, завинаги включени в историята на Франция. Горчиви провали също не липсват, но и те са легендарни. Последните години от живота на френския император обаче са не особено ярки. Наполеон ги прекарва на малко парче земя в Атлантическия океан като затворник. Последната му тайна поражда въпроси свързани със смъртта му, която идва твърде рано – едва на 51 години.
18 юни 1815 г. Наполеон Бонапарт е победен в битката при Ватерло. Този път британците го изпращат възможно най-далеч от Европа и веднъж завинаги го изолират от верните му съратници. Седалището на императора е остров Света Елена в Атлантическия океан. „Това е по-лошо от желязната клетка на Тамерлан! Бих предпочел да бъда предаден на Бурбоните… Това е равносилно на подписване на смъртна присъда“, казва Наполеон, след като разбира къде ще бъде заточен.
Затворник при строг режим
На 9 август 1815 г. той и свитата му от 27 души напускат Европа завинаги. За живеене му е дадена бившата лятна резиденция на английския губернатор – Longwood House, разположена на планинско плато. Къщата и прилежащата й зона са оградени с шесткилометрова каменна стена. Около нея са поставени часови, а също и по върховете на околните хълмове.
Животът на бившия император е под най-строг контрол: той е длъжен да се явява пред комисарите два пъти на ден, за да се уверят, че е жив и е на острова. Кореспонденцията му е внимателно проверявана, всякакви, дори и най-незначителните искания са съгласувани с губернатора на острова. Първите години от живота си на острова, Наполеон е весел и енергичен, надявайки се, че балансът на силите в Европа ще се промени в негова полза.
Наследствена болест
Наполеон бил гениален пълководец и прогресивен реформатор.
Но очакванията не се оправдават, а самият бивш император има сериозни здравословни проблеми. Започва постепенно да наддава на тегло, изпитва слабост, тежест в стомаха, задух. Скоро започват главоболия, които не спират до смъртта му. В края на 1819 г. състоянието му вече е много тежко – тенът му посивява, очите му угасват, интересът му към живота изчезва. Често го измъчват диария, коремна болка, жажда, подути крака. След хранене има пристъпи на повръщане, а понякога дори губи съзнание.
Лекуващият лекар на Наполеон смята, че пациентът му страда от хепатит. Самият император вярва, че става дума за рак – бащата на Наполеон Карло Буонапарте, който преди да навърши 40 години, умира от тази болест. През март 1821 г. Наполеон практически спира да става от леглото. По негово нареждане пред него е поставен бюст на сина му, който той гледа с часове. Вярвайки, че дните му са преброени, започва да пише завещание, което предвид състоянието му се проточва няколко дни. На 1 май Наполеон чувства известно подобрение и дори се опитва да стане от леглото, но отново се разболява и на 5 май 1821 г. на 51-годишна възраст той умира.
Арсен в косата
Отначало лекарите, които търсят причините за смъртта на императора, спорят дали става дума за рак на стомаха, както вярва самият Наполеон и към което английските лекари са склонни, или е хепатит, както настоява личният му лекар.
Версията за отравянето е широко разпространена, но дълго време няма никаква фактическа основа. През 1955 г. шведският токсиколог Стен Форшвуд случайно прочита мемоарите на Луи Маршан, бодигард и слуга на френския император.
Токсикологът открива в мемоарите 22 симптома на отравяне на Наполеон с арсен. През 1960 г. британски учени анализират химичния състав на косата на Наполеон, използвайки метод за неутронно активиране от кичур, отрязан от главата на императора ден след смъртта му. Концентрацията на арсен в нея е много по-висока от нормалното.
Друга поредица от експерименти, проведени с косата на Наполеон, позволяват на учените да заключат, че през 4-те месеца на последната година преди смъртта си той е получил високи дози арсен и интервалът от време за максимално натрупване на арсен съвпада с един от периодите на рязко влошаване на здравето му. Критиците на теорията за отравянето възразяват, че количеството коса, използвано в анализите, не е достатъчно за окончателни заключения. Освен това през първата половина на 19 век арсенът е част от много медицински препарати и присъствието му в тялото на Наполеон не показва умишлено отравяне.
Но най-оригиналната теория е представена от американски ендокринолог, който твърди, че императорът е починал от хормонално заболяване, което постепенно го е превърнало в жена. Различни симптоми, които се появяват при Наполеон, 12 години преди смъртта му, показват, че той е бил податлив на така наречената „болест на Золингер-Елисън“, която причинява срив в хормоналната система. За да докаже тезата си, ендокринологът цитира редица ситуации, възникнали с Наполеон много преди последното му изгнание – подути крака преди битката при Бородино, силни стомашни болки в Дрезден, умора и невралгия в Лайпциг и т.н. Нито една от съвременните теории за причините за смъртта на Наполеон няма неопровержими доказателства.
