Който залага на трапезата му да има вкусни зеленчуци, знае, че трябва да ги купува от градинарите в село Одринци. Селото е емблема за градинарство от десетилетия в сегашната Добричка област, някога Толбухински окръг, а преди това – било в българско, било в румънско, най-точно казано – в Добруджа.
Такъв е животът!
Сега в селото хляба си изкарват с градинарство някъде около 60 души. Те са по тези места, където има вода. По високите е почти невъзможно. Тези в по-ниското, които имат кладенец, по цял ден въртят помпите и сколасват да надмогнат сушата, която през тази година е жестока. Някога, през 60-те години на миналия век в селото имали долап, доверявали са се на законите на Архимед и се изхранвали с денонощен труд и надежда. После се надявали проблем да нямат, когато завърши изграждането на големия язовир над селото. Но дошла демокрацията и съоръженията били изоставени, изкрадени и така останал само водоемът. Ако собственикът му благоволи да пусне водица – рекичката се съживява, ако не – изпада в кома и дори жабите измират.
Такъв е животът!
Най-възрастният градинар Цветан Иванов връща лентата назад. Били времена, когато тукашните градинари с каруци возели стоката си до Тервел, до Каварна, та чак до Шабла. Цялото село се изхранвало с градинараство. Памагали си един на друг. Дори и семената си произвеждали сами. Разчитали на местните сортове, за които твърдят и сега, че са най-вусните домати, краставици, зеле, патладжан, пипер… Няма сред нас милионери, казва бай Цвятко, но вързваме двата кра, не сме останали жадни и гладни, нито голи, нито боси…
Всички си имат уважението. Не крият един от друг тайните на градинарството и днес. Но главното е труд, много труд и отговорност пред природата. Зеленчукопроизводството е като животновъдството – не можеш да го оставиш за други дни. Умира си и толкоз.
В днешни дни на пазара в Добрич знаят, че произведеното в Одринци е най-вкусно. Хубавата ракия се пие с доматки, краставички, с пипер от Одринци.
Тази година градинарите от селото по традиция избраха да празнуват заедно. Разликата от последните години бе, че не заложиха на оркестри, на певчески групи, нето на телевизии, радиа и други медии да им докарват гости… Тихо, скромно, по мъжки празнуваха в началото на август. С много спомени, шеги, на биричка и ракийка с превъзходна салата и българска скара за душичките. Събраха се все майсторите-градинари, но имаше сред тях и начинаещи, които се ослушваха да научат някои тайни. И отново, за кой ли път, споменаха мъката си, че така не се и намериха сили да имат в селото си през лятото едно градинарско пазарче, от което да пазарят стотиците преминаващи с камиони, коли, автобуси, мотори… От пролетта до късна есен все някой спира и търси разсад, домати, краставици, пипер, пладове, зеле, прас, картофи… И пита в кой двор да влезе и да си купи желаната стока.
Такъв е животът!
И пак живеят с надежда, че един ден в Одринци ще има малко пазарче, ще има църквичка, отново ще дойдат млади семейства и детска глъч ще огласи детска градина, та дори ще се възроди и животновъдството, което тук е замряло… И като е почти умряло, набоклука се изхвърля купища храна за кокошки, прасета, овце и всякакви други гадинки, които е отглеждало селото. И е хранело и изучавало децата си. Които днес са по цял свят пръснати и от време на време идват да видят бащи, майки и баби, а често предпочитат самите те да им ходят на гости в Англия, Германия, Норвегия, в Дания… И къде ли не!
Такъв е животът!
Най-вкусните зеленчуци и плодове се отглеждат в градините на Одринци.
И най-вкусната ракия се вари пак там – в Одрици.
А за нея най-вкусната салата се прави със зеленчуци от тези градини – в Одринци.
Градинарство. Мъка моя. Живот мой. Моя надежда за утрешния ден. Това най-добре чувстват градинарите в селцето на десетина километра от Добрич.
Такъв е животът!
НДТ
