Наричаме Йордан Йовков “майстор на късия разказ”, но ще открием, че той е бил също поет, драматург, романист – писател, който не се страхува да експериментира, за да открие своя път в изкуството. След толкова изречено и написано знаем ли какво е Йовков: човек ли е, текст ли е, мит ли е? Може би по малко от всичко, а вероятно нещо съвсем различно. Някои се вглеждат в живота му, за да открият онзи особен знак, който го прави богоизбран. Други като златотърсачи дирят в неговите текстове послания за любовта между хората, красотата и спасението. Трети се опитват да разберат защо митът „Йовков” е толкова траен и непоклатим, неразривно свързан с мита „Златна Добруджа”. Действително писателят превърна едно реално пространство в мистичен художествен образ. Колчем се приюти между страниците на неговите книги, читателят пътува из тази необятна земя заедно с Йовков. Равнина, из която пътищата се вият като змии, сплитат се и пак се разплитат. А на някой кръстопът, не щеш ли, изплуват светлините на Антимовския хан, които ни мамят да се отбием. Огледаме ли се, очите ни търсят бялата лястовица, белите рози, бялата вълчица или красивото видение на белия ескадрон. А може би се надяваме Люцкан да ни срещне със стрък цвете и да ни ориса: „– Роза! Бяла! Любов, която въздиша”.
Преди 83 години, през един тих октомврийски ден, интелектуална България губи Жетваря Йовков, Майстора на пеещото слово. Човекът си отива от света, но неговото слово – неуморен труженик, гради хановете и чифлиците на споделянето, легендите за едно гранично време и пространство. Неслучайно един от носителите на литературната награда „Йордан Йовков – Илия Волен, твърди: „Истинският писател приживе работи, а живее след смъртта си“.
Йовковото творчество е безкрайност, в която се вглеждаме, но достигаме до собствения си хоризонт, тъй като общуването с писателя е винаги много индивидуално. Читателят вярва, че Йовков разговаря лично с него, както Вълкадин си говори с Бога. Защото най-много имат да ни кажат мъдрите мълчаливци. Вече 140 години Йовков е сред нас и ни говори. Да замълчим, за да го чуем!
Кремена Митева
главен уредник на Дом-паметник с къща музей „Йордан Йовков“
