Мистерии: Как петхилядна армия се изпарява без вест и кост!

0
513
  • Защо ескимосите от Ангикуни зарязаха кучетата си, а прибраха останките на предците си?

Случвало ли ви се е да искате да се скриете от всичко и всички? Да се изпарите. Ако може да наблюдавате суматохата отстрани, а ако не може – просто да си отпочинете някъде, където никой няма да ви търси и намери. И да се появите тогава, когато всички вече са изпаднали в шок от изчезването ви и копнеят да се върнете?

Изглежда приятно, точно като концерт по желание. Но това може изобщо да не зависи от вас и да сте издухани като прашинки по нечия чужда воля, от която зависи и дали изобщо ще се върнете обратно, пише „Телеграф“.

 

Сред най-загадъчните страници на планетата особено място заемат историите за внезапно изчезване или поява на хора. Пътуването във времето и пространството е неразгадана мистерия. Броят на подобни явления е достатъчно голям, за да се смята, че тези истории не са продукт на развинтено въображение, а съдържат и истина.

Древност

Представителите на древни цивилизации също обръщали внимание на внезапното изчезване на хора от племето, а в описанията на сражения в древна Гърция се споменава за разтворил се във въздуха воин, по когото малко преди това било стреляно.

На мястото на изчезналия воин останали само оръжието и щита. По-голям позор от това един воин да изгуби щита си нямало, така че предположението за мълниеносно бягство изобщо не се и разглеждало. Известни са обаче не само случаи на внезапно изчезване на хора, то и случаи на поява на странни персони.

Свещенослужителите в средновековието отнасяли „изпаряването” на хора към дейностите на дявола, а ако изчезналият все пак се върне, го очаквал горещ прием… на кладата.

Подобно нещо се случило през 1593 г. в Мексико, където от небето се появил човек в странна военна униформа, който твърдял, че е от Филипините и че там току-що са убили губернатора. По това време нравите били жестоки и инквизицията не се чудила дълго как да постъпи с пришълеца. Няколко месеца по-късно матроси от пристигнал там кораб потвърдили истинността в думите на нещастния филипинец, който вече бил превърнат на въглен.

През 1867 г. във Франция Люсиен Бусие усетил пристъп на слабост и се обърнал за съвет към своя съсед – доктор Бонвилен. Откъсвайки се за мъничко от пациента, докторът с почуда установил, че Бусие е изчезнал, но дрехата му е върху стола, на който преди това е стоял. Издирването на избягалия пациент не довело до нищо.

Изчезването в нищото е явление, което често се наблюдава при хора, чиято дейност е свързана със стихии – летци и моряци. Разказите за срещи с „летящи холандци” – кораби без екипаж, са предостатъчно. Не им отстъпват и историите за безследно изчезнали екипажи на самолети и дори самолети.

През 1924 г. двама английски пилоти извършили принудително кацане сред пясъците на Ирак. Съдейки по оставените от тях следи, летците се отдалечили малко от самолета, но следите свършвали донякъде и не продължавали повече.

През 1937 г. по време на войната между Япония и Китай китайски отряд от 3000 воини бил изпратен с мисия, но на сутринта долетяла новината, че всички до един са се изпарили.

Архивите на Япония не съдържат сведения за взимане в плен на такъв голям брой хора. Тази тайна остава неразкрита и до днес. Има версии, че армията е била избита до крак, а също и че войниците са отвлечени от извънземни. Никой обаче не може да каже със сигурност какво се е случило.

По подобен начин звучи и друга история, случила се по времето на Адриан. През 120 година от новата ера Девети легион на римската армия предприема военен поход в незавоюваната територия на Северна Британия. Всичките 5000 мъже изчезват заедно със своя символ – орела. Умират в земите на Каледония, където воювали с каледонското племе, наречено пикти. Някои предположения сочат за транфсормирането и прехвърлянето на оцелелите воини в Африка. Има обаче и версия, че тези воини също са се изпарили в нищото.

Предци

През 1930 г. изчезват всичките жители на Ангикуни, Северна Канада. Любопитно е, че се изпарили както живите, така и мъртвите – местното гробище било разкопано и костите ги нямало.

В същото време, ако се приеме, че ескимосите са потеглили нанякъде вкупом, няма обяснение защо са изоставили кучетата си на сигурна смърт, без най-малкото да ги отвържат и да им дадат някакъв шанс да оцелеят. Да нарушат покоя на предците си също било немислимо.

Нерядко хора, пропаднали внезапно в нищото, не помнят нищо за временното си пребиваване и не усещат продължителността на своето отсъствие, а опитите да се установи истината посредством хипноза предизвикват у „пътешествениците във времето” само смътни образи на странни хора и непознати места.

Често хората се връщат обратно с напълно изтрита памет, така че е трудно и невъзможно да се установи както откъде идват, така и кои са, тъй като не знаят нито рождената си дата, нито могат да посочат някого, когото познават. Веднъж един такъв странник в Италия се изпарил за цели 22 години. Когато се завърнал, бил убеден, че е отсъствал най-много няколко часа.

През 1975 г. американецът Джексън Райт пътувал заедно със съпругата си Марта от Ню Джърси към Ню Йорк. Преминавайки тунела „Линкълн”, Райт отбил встрани, за да изтрие запотените стъкла на колата. Марта излязла с кърпата, за да мине задното стъкло. Когато Райт я потърсил с поглед, нея вече я нямало. Всичко станало за секунди. Жената сякаш се била изпарила. Къде ли не я търсил, но никога повече не се появила.

Тройка

Подобна е и историята на Спрингфилдската тройка. Шерил Левит (на 47), нейната дъщеря Сюзи Стритър (на 19) и приятелката й Стейси Маккол (на 18) изчезнали от дома на Левит в Спрингфилд, щата Мисури.

Сюзи и Стейси празнували завършването на средното си училище. Пристигнали у дома на Шерил някъде в два през нощта. Нито една от трите не се появила повече. След продължително разследване полицията вдигнала ръце.

Някои хора, завърнали се след пребиваването си в нищото, твърдят, че са били в други светове и са били похитени от извънземни цивилизации. Подробности обаче не могат да кажат.

Към тази категория от мистериозни изчезвания се води и случаят с 20-годишния австралийски пилот Фредерик Валентич през 1978 г. Последното, което го засичат да казва звучи по следния начин:

„Те идват към мен от изток. Изглеждат така, все едно си играят. Не мога да преценя с каква скорост се движат.”

Точно преди това Валентич е обяснил, че вижда четири ярки зелени светлини на около триста метра над самолета си. Много уфолози са убедени, че пилотът е бил похитен от извънземни.

https://blitz.bg/