Великият дизайнер представя първата си колекция през 1947 г.
Прочетете ли Dior, вероятно в съзнанието ви изплуват изискани дрехи, парфюми и аксесоари от висок клас, носени от знаменитости, принцеси и приятелки на руски олигарси… Но всъщност марката е много повече от монограма CD, висящ от скъпи чанти или украсяващ колани и очила. La Galerie Dior, музеят, посветен на легендарния модист, е доказателство за това. Сега в част от сградата на емблематичния адрес авеню “Монтен” 30 се помещава и специално обособеният музей, документиращ визионерската дързост на Кристиан Диор и неговите наследници.
Кристиан Диор – името, завинаги преобърнало историята на модата, остава символ на непреходната елегантност и женственост. Взел есенцията за естетика от съвършената градина на майка си, Кристиан Диор създава изцяло нова визия за следвоенната жена – сияйна, уверена и осъзнаваща силата си. Неслучайно Кармел Сноу, тогавашната главна редакторка на Harper’s Bazaar,
става кръстница
на дебютната му колекция, наричайки я “Новият облик”. Това емблематично име вдъхновява заглавието на новия сериал, посветен на великия дизайнер, с участието на Бен Менделсон, Джон Малкович и Жулиет Бинош.
С уникален сценографски разказ La Galerie Dior рисува историята на парижката висша мода, показвайки визии, оригинални скици и архивни документи, както и аксесоари и изключителни експонати, много от които се излагат за първи път. Музеят отразява уникалността на тази къща, която повече от всяка друга осъзнава богатството на своето минало. Всеки един от нейните творчески директори черпи вдъхновение от него, което им позволява да изразят духа на своето време и да разкрият своята съвременна визия за мечтата, наречена Dior.
А диорамата, стъклената витрина, простираща се покрай витото 3-етажно стълбище, е най-сниманата част от музейното пространство.
Първият етап от разказа на кураторите ни пренася в деня на дебютното ревю на модна къща Dior. Датата е 12 февруари 1947 г., а пред очите ни се разкрива свят, примирил се с последиците от Втората световна война. Животът е суров, а дамската мода е практична и мъжествена. Кристиан Диор е на път да покаже първата си колекция в модната си къща, където боята по стените току-що е изсъхнала, а помещенията са украсени със сини делфиниуми. Ето ги и дрехите – сякаш цветя, полюшвани от нежните пориви на вятъра. Полите се спускат с дължина около 36 см над пода и са подплатени с многобройни слоеве камбрик или тафта за повече плътност и обем. За да постигне техния впечатляващ разкош и плавност, дизайнерът използва до 46 метра плат, придавайки им усещане за изобилие и разкош. Публиката гледа критично, неизбежно се пита какво е това разхищение на материали по време на тежките следвоенни години (по-късно в Монмартър манекени, облечени в тоалети от новата колекция за фотосесия на Vogue,
са замеряни с плодове
от търговците на пазара в знак на възмущение). Но част от гостите тайничко въздишат с благодарност, защото дизайнерът прави нещо повече от мода.
“Модата в мизерните военни години се правеше с идеята, че трябва да се пътува с метро или велосипед и да се носят обувки с дървени подметки. Този стил, съчетан с мъжките костюми от онзи период, беше един от най-грозните за всички времена. Колко щастлив бях, че можех да му се противопоставя!”, казва Кристиан. Това виждане се материализира на датата, когато в Париж е представен легендарният костюм “Бар” – кулминацията на шоуто, емблема на “Новият облик” и най-важният тоалет, дълбоко закодиран в ДНК-то на модната къща. Той се състои от шапка с периферия, вталено бяло сако и пищна плисирана пола в черно. Със своята подчертана талия, закръглани рамене, подчертани бедра и плисирана пола той полага основите на стила Диор.
Всъщност Кристиан не измисля изцяло нова мода, той прави леки промени, допълва и адаптира силуетите за новото време. Но в сърцето си е традиционалист и иска да върне романтиката в облеклото, времето на бел епок от началото на миналия век. Тогава, когато модата, с помощта на корсетите, развива по-издължени силуети. Диор копнее по завръщането ѝ, защото му напомня за детството му и годините, в които семейството му се мести в голям апартамент на улица “Алберик-Маняр” в Париж. Там бъдещият дизайнер се наслаждава на “последната епоха на елегантността”, както самият той я нарича. “Трябва да бъде на авеню “Монтен” 30. Решен съм да се установя тук и никъде другаде!”.
С тези думи Кристиан избира мястото, което ще се превърне в дом на неговата модна революция. Елегантният хотел, построен през 1865 г. от граф Валевски, незаконен син на Наполеон I, пленява дизайнера със своите скромни пропорции и неокласическа фасада. На 15 декември 1946 г., малко преди представянето на първата си колекция, Диор открива модната си къща, а авеню “Монтен” 30 се превръща в символ на парижката елегантност и начална точка на революцията New Look.
Сградата оживява с динамиката на модния свят – от бутика на приземния етаж, през салоните на следващия, където до 250 гости могат да гледат ревютата, до ателиетата на последния етаж. Успехът води до бърза експанзия и до 1954 г. къщата вече заема пет съседни сгради с екип от над 1000 души и 28 ателиета.
Днес авеню “Монтен” 30 е легенда – дори има модел чанта, кръстена на него. Над 70 години нови колекции се раждат все там, като се започне с емблематичния “Нов облик” и се стигне до най-новите страници в историята на марката, писани от настоящия творчески директор и първата жена начело на марката – италианката Мария Грация Киури.
Всеки ден оттам минават десетки тълпи с екскурзоводи, разказващи за наследството, оставено от един най-прочутите дизайнери в света. А зад стените на внушителната парижка сграда не спират да се пишат нови истории с етикет Dior.
Dior след Диор
След смъртта на създателя ѝ новият творчески директор Ив Сен Лоран предизвиква сензация в края на 50-те с роклите тип трапец, макар публиката все още да не е напълно готова за неговите смели идеи. Творчеството на Джанфранко Фере за Dior (1989–1996) внася италианска прецизност и архитектурна елегантност в марката, с фокус върху скулптурни силуети и пищни детайли. Преди него Марк Боан (1957–1989) утвърждава дълголетен стил на класическа изтънченост и адаптивност, като въвежда по-меките линии на Slim Look, символ на женственост и модерност.
По-късно Джон Галиано – enfant terrible на модата, извежда висшата мода отвъд най-смелите ѝ мечти, ръководейки къщата от 1996 до 2011 г., докато не е уволнен след скандал, свързан с антисемитски изказвания от негова страна. През 2015 г. Dior отново пише история, като избира Риана за първия тъмнокож посланик на бранда, а през 2017 г. поставя начело първата жена – италианската дизайнерка Мария Грация Киури.
И все пак, най-емблематичният момент в историята на Dior остава онзи ден през 1947 г., когато 42-годишният Кристиан Диор събира смелост да покаже пред света своята първа колекция, поставяйки основите на модна революция. “Жените веднага разбраха, че мечтая да ги направя не само по-красиви, но и по-щастливи. Ето защо ме възнаграждават с доверието си”, казва Диор в последната година от живота си.
Но дори самият той изпитва затруднения да надмине себе си. Не всички харесват това, което Кристиан прави след това. През 1954 г. прави опит да усъвършенства модата с линията си H. Закръгленият висок бюст изчезва. На негово място се появява “плоският вид”, наричан така заради сплескания бюст. Това е драстична промяна след времето на малките талии и подчертания бюст. Мерилин Монро обаче остава скептична към този силует: “Не съм създадена за момчешка мода, защо да я нося?”. Тоалетът е плосък досущ като костюма на балерина, изрисуван от четката на художника импресионист Едгар Дега. Но в същината на тази идея се крие опцията жените с малък бюст да осъвременят стила си и да изглеждат по-младолики.
Линията Spindle от 1957 г. се оказала последната му. С широки и свободни кройки, които
не изисквали корсети
или подплънки, моделите от тази линия били създадени да придават повече лекота.
И до днес духът на нейния създател – гения на Кристиан Диор, остава в основата на всичко. Неслучайно Раф Симънс (творчески директор от 2012 г. до 2016 г.) декорира с делфиниуми сцената на своето ревю за пролет/лято 2016 г., украсява колиетата с цифрата 47 и преработва сакото Bar като плетиво. През 2017 г. Мария Грация Киури пък създава вечерни рокли, бродирани с илюстрации от картите таро, в които ревностно отдаденият на окултното Кристиан Диор вярва толкова много. Същата година италианката създава цяла колекция в морскосиньо в знак на почит към Кристиан и неговата любов към този нюанс. Тъкмо както Кристиан се е връщал назад в търсене на вдъхновение, творческият екип на Christian Dior продължава да съживява миналото и да гарантира, че луксът продължава да живее.
Независимо кой е начело на марката, Dior остава символ на изящество, иновация и неподражаем стил. Това усещане се предава неизменно – било то при посещение на La Galerie Dior, в бутиците им по света или дори в един прост жест като нанасянето на червило на Dior. Магията е заключена във всеки детайл, внимателно обмислен и изработен, и именно тази отдаденост на съвършенството е тайната на вечния успех на марката.
5 малко познати факта за дизайнера
1. Кристиан мечтае да стане архитект много преди да се занимава с мода. През 1931 г. той посещава СССР с група архитекти. Руско-византийските църкви го очароват. Но „бягството на Изток“, както той нарича ексцентричната идея да замине на учебно пътуване, се превръща в едно от най-мрачните и потискащи преживявания в живота му. Ужасяваща бедност, оскъдна и лоша храна, рушащи се сгради и нашествие от дървеници – всичко това се сблъсква с вижданията на хората там, очертаващи светлото бъдеще. Когато се връща във Франция, третокласната каюта на товарния кораб му изглежда като луксозна зала в сравнение с видяното в СССР.
2. През 1934 г. Кристиан се разболява от туберкулоза. Близките му приятели плащат за възстановяването му в санаториум в Ибиса, където той открива тъкането на гоблени и открива удоволствието от това да „прави“ нещо с ръцете си.
3. През 1946 г. му предлагат поста артистичен директор на модна къща Philippe et Gaston. След като се натъква на звезда на тротоара, Кристиан вярва, че това е знак да откаже работата, да действа самостоятелно и да създаде Maison Dior.
4. Памукът се смятал за неподходящ за висшата мода, докато Диор не решава да използва тази „евтина“ материя в своите колекции от 1950 г. насам. Въпреки това, когато създал очарователни ежедневни рокли от памук с щампи, тенденцията бързо събрала последователи.
5. Пет месеца преди смъртта си през 1957 г. Кристиан става първият френски дизайнер, който се появява на корицата на списание Time.
Семейството
Бащата на Кристиан, Морис, е френски индустриалец, собственик на успешна фирма за химически торове. „Татко притежаваше фабрики, основани през 1832 г. от неговия прадядо. Сигурен съм, че оттогава датира ужасът ми от машините и решението ми никога да не работя във фабрика“, казва веднъж Кристиан.
През 1898 г., на 26, Диор-баща се жени за шест години по-младата от него Мадлен Мартен. Двойката се премества в Гранвил, където Морис е израснал, и има пет деца. Жена му е строга и стилна. Кристиан е нейният любимец, а тя – негова муза. Винаги се е надявала синът да се ожени за дъщерята на полковник от английската армия, който живее в Гранвил. Но никога не подозирала, че синът е хомосексуален. Кристиан никога не се жени и няма деца. В крайна сметка модната му къща се превръща в негово семейство и той често наричал моделите си mes enfants.
Кристиан има двама братя и две сестри. Най-големият, Раймон, често го дразнел като дете, заключвайки го или пускайки буболечки под вратата на стаята му. Това води до крайното решение на Кристиан да го изключи от завещанието си. По-малкият им брат, Бернард, е диагностициран с психично заболяване през 1930 г. и прекарва остатъка от живота си в психиатрично заведение. За по-голямата сестра, Жаклин, се знае много малко. Най-близката до Кристиан е Катрин, която се включва активно във френската Съпротива и нейният стоически характер става вдъхновение за парфюма Miss Dior, посветен на нея. До днес са запазени техни снимки в градината на семейната къща, която разкрива спираща дъха гледка към морския бряг – пейзаж, вдъхновил пищните модели на дизайнера години по-късно.
