Меандрите на река Арда край град Маджарово са сред фотографските обекти в страната. Красивите извивки на пълноводната Родопска река лъкатушат по склоновете на планината и гонят своя път. Хванати след дъждове сред пролетна зеленина и виещите се в небето Лешояди накацали по отвесните скални игли, Меандрите са особено фотогенични.
Завоят се извива плавно и водата се скрива зад всеки следващ завой на река Арда, около скали и хълмове.
Гледка, която хипнотизира.
Река Арда е най-големият десен приток на р. Марица и най-голямата родопска река. Извира от Ардински връх в Родопите и се влива в река Марица, извън територията на страната. Дължината на реката в границите на България е 241,3км. Водосборът на реката е силно подложен на средиземноморското влияние. Единствен в страната, той е разположен изцяло успоредно на бреговата беломорска ивица, на разстояние 40-60км от нея. На това се дължи и разпределението на пълноводията по сезони (главно през зимните месеци), както и големите размери на високите вълни като резултат от снеготопене и зимни дъждове. Въпреки ясно изразения си планински характер, реката има малък среден наклон – 5.8%, но сравнително голям коефициент на извитост – „1.9“. Свидетелство за това са изключително красивите завои (меандри) криволичещи сред огромни скални масиви и куполи в средното течение на реката. Източните Родопи, през които преминава реката, представляват силно разчленена и разнообразна, сравнително ниска планинска земя. Това създава предпоставки за формиране на доста долинни разширения във форма на котловини. На територията на област Кърджали такива са Кърджалийската, Широкополската, както и някои по-малки.
В района между яз. „Кърджали“ и яз. „Студен кладенец“ е оформена широка речна тераса. Поречията на реките са били предпочитано място за създаване на селища още от дълбока древност. Река Арда, както и по-големите нейни притоци не правят изключение. В района на гр. Кърджали при строителни работи е открито селище от 6 хил. пр. Хр. Много предмети, намерени при археологическите разкопки, са във фонда на Регионалния исторически музей. Почти на всяко възвишение по завоите на реката има изградени крепости. Руини от тях са запазени и до днес. Такива са крепостите „Кривус“ при с. Башево, „Патмос“ край хижа „Боровица“, „Моняк“ край Кърджали и др.
За преминаване на древните пътища към Беломорието на реката са били изградени няколко каменни моста, внушителни по своите размери и впечатляващи и днес със своята оригинална архитектура. Такъв един изцяло съхранен от времето е Дяволският мост в района на ардинското село Дядовци. Отделни части от мостове има на няколко места в региона: край селата Сухово, Боровица, а други 3 са останали под водите на язовирите.
Реката с нейните язовири е приятно място за отдих и почивка. Във водите се среща много риба и така тя се превръща в любимо място за много запалени рибари.
Край село Маджарово река Арда прави 180-градусов завой, образувайки красив пролом. От едната страна на пътя е реката, а от другата – 300-метрови отвесни скали, над които кръжат белоглави лешояди.
Арда е може би най-впечатляващите реки в България. Тя извира от връх Ардин в Родопите и се влива в Марица на гръцка територия, като по пътя си образува уникални меандри (извивки на речното корито под формата на подкова). По пътя си реката изминава 250 километра, пълни с вода три от най-големите язовири и се влива в Марица, за да завърши своя път на територията на Гърция.
Едни от най-впечатляващите и лесно достъпни завои са тези на входа на язовир “Ивайловград”. Маджарово е изоставено миньорско градче, което е разположено в котловина. Смята се, че е кратер на отдавна угаснал вулкан, през който Арда си е проправила път, образувайки красиви меандри. Пътят Маджарово-Бориславци, който криволичи покрай реката, е може би най-живописният в България, а Източните Родопи са единственото място у нас, където все още гнездят белоглави лешояди.
Не по-малко прекрасни са и другите няколко меандъра. Повечето от тях се намират в района на яз. „Кърджали”. Най-популярният от тях е известен като „Завоя“. За него са изписани много статии. И има защо – мястото е наистина спиращо дъха. Намира се на южния склон на яз. „Кърджали” по пътя между селата Рибарци и Стар Читак. Там реките Боровица и Арда се събират в едно, образувайки живописна панорамна гледка. Имайте предвид, че в тази част на Родопите населението е бедно. Почти няма поминък. Хората се изхранват с отглеждане на картофи и тютюн. Срещат се и малки стада с овце. И може би това е причината тази красота да оцелее толкова десетилетия.
Ако сте стигнали до тази част на Родопите, не пропускайте да видите и другите два меандъра на Арда, които се намират съвсем близо. Първият от тях е в района на с. Русалско. Мястото е изумително красиво. Отправна точка за него е споменатото село Боровица. Пътят заобикаля язовира, като постепенно се спуска до устието на Арда, където има мост. Това е най-ниската точка – оттук започва изкачването по тесен и не особено добре поддържан асфалтов път към Русалско, но изкачването си струва. Маршрутът минава през обезлюдени села и махали, носещи култови имена. Едно от тях е с. Долна Сполука – изключително живописно място, кацнало върху стръмни хълмове, на които пасат овце. Идилия!
Съвсем наблизо се намира и с. Любино, където може да се види още един красив меандър. Там реката вие покрай хълма, на чиито връх се е намирала средновековната крепост Кривус. Части от крепостната стена, бойниците и входа на крепостта са запазени и до днес.
Най-лесен за откриване е меандърът при Маджарово. За другите, трябва да хванете пътя Кърджали-Ардино. Като стигнете с. Кобиляне, отбийте вдясно (след бензиностанцията) в посока Боровица. Там има още една отбивка вдясно към селата Стар читак, Рибарци и Сухово, където се намира прословутият „Завой” на яз. Кърджали. За другите два меандъра трябва да се върнете до Боровица и да поемете към Русалско (най-добре е да питате местните, тъй като табели няма). В Боровица има и нов хотел, който предлага чисти стаи на добра цена.
Други забележителности в района:
– пещера Утробата
– Дяволският мост край Ардино
– Тракийски скални ниши при с. Дъждовница
– Останките от крепостите Патмос и Кривус
– Мостът над яз. Кърджали при с. Сухово
По материали от Интернет
Снимка: http://mapio.net
