Димитър Ганев – едно от най-сниманите деца в българското кино, дари парите от ролите си на софийското кино “Влайкова”.
Маляка, както го наричат и досега почитателите му по прякора на героя му от “Войната на таралежите”, с години е събирал авторските хонорари от участието си в едни от най-популярните детски филми – “Изпити по никое време”, “Рицарят на бялата дама”, “Деца играят вън” и др. И на този Игнажден, 20 декември, Ганев, който днес е адвокат, е дарил доста голяма сума пари “за каузата” на кино “Влайкова”.
Кварталното кино на ул. “Иван Асен II”, създадено през 1926 г. от Мария Влайкова – съпругата на известния писател и общественик Тодор Влайков, продължава и до днес да представя български филми и да организира тематични културни събития и киновечери.
Именно от екипа му съобщиха във фейсбук за дарението: “Детето актьор ДИМИТЪР ГАНЕВ, или Юли, Маляка, Тото… момче, което обичаме безкрайно, известен столичен адвокат и приятел, се появи най-неочаквано в кино-театър “Влайкова” и ни заяви, че иска да дари голяма сума за каузата… читалището и киното. Разказа ни, че с години не си е получавал актьорските пари от “Актераутор” за детските роли, изчаквал да се съберат, за да може да ги донесе накуп и пусне в нашата кутия за дарения.
МИТКО, благодарим ти от сърце, приятелю, бъди здрав и остани добър човек, както досега.”
Таланта на Митко открива Иванка Гръбчева за първия си детски филм “Деца играят вън”. Тогава той още не е навършил 5 години. На кастинга обаче заявява, че може да чете, и му тикват в ръцете някаква книжка. Той наистина движи пръст по текста и разказва съдържанието, но не забелязва, че всъщност държи книжката наопаки. “Просто вкъщи много ми четяха и знаех приказките наизуст”, обяснява преди време Димитър Ганев пред “24 часа”. Но “гафът” явно впечатлява екипа и хлапакът е одобрен.
След казармата Димитър Ганев работи десетина месеца като осветител в Киноцентъра. Няма обаче желание да учи актьорско майсторство. Иска да се занимава с режисура, но когато завършва гимназия, не приемат в тази специалност без 10-годишен стаж и само като второ висше.
След кратка надежда да учи история на изкуствата в Китай Ганев се вслушва в съвета на баща си: “Юристът е дялан камък”.
