Трайно отслабен във вътрешнополитически план след погрешното му разпускане на парламента на 9 юни 2024 г. и поражението на партията му на предсрочните избори по-късно, Емаюел Макрон отново възражда възможността за референдуми. В интервю преди дни, продължило 3 часа, президентът изрази подкрепата си за провеждането на няколко референдума едновременно през следващите месеци. Те ще са за големи икономически, социални или институционални реформи.
Макрон намекна, че допитванията до гражданите биха могли да бъдат използвани за заобикаляне на разединения парламент в случаите, когато неговата партия “Ренесанс” няма достатъчно подкрепа, за да приеме законопроект.
“Винаги когато сме твърде бавни или блокирани (от депутатите), можем да отидем на референдум и аз ще поема отговорностите си (да помогна за приемането на законодателство)”, каза френският лидер.
Макрон обаче
не уточни кои
теми биха могли
да бъдат
подложени
на публично
гласуване,
въпреки че изключи въпроса за имиграцията. Експерти смятат, че президентът намеква за референдум за бюджета за 2026 г. Тази идея беше повдигната и от премиера Франсоа Байру. Всъщност откакто той бе назначен на поста през декември миналата година, министър-председателят “размаха” 3 пъти референдума като начин да се одобрят решения, които дълбоко разделят парламента. Първоначално той предложи евентуално допитване за пенсионната реформа, която се очаква да предизвика значителни сътресения сред депутатите. Част от левицата и синдикатите продължиха да настояват пенсионната възраст да бъде върната на 62 години, докато Байру изключи тази опция поради мащаба на бюджетния дефицит на Франция: 6,6 милиарда евро през 2025 г. и се очаква да нарасне до близо 15 милиарда евро десетилетие по-късно.
След това Байру отново предложи евентуален референдум в опит да промени избирателната система, използвана за парламентарни избори, кауза, която той защитава от десетилетия. Той иска замяна на двукръговата мнозинствена избирателна система с пропорционална, която би могла по-добре да представи политическото многообразие на страната и да насърчи компромиса.
Наскоро Байру за трети път повдигна въпроса за изкушението да проведе референдум по едно сериозно предизвикателство, което го очаква през есента: опит за приемане на бюджет за 2026 г., който включва
съкращения
от 40 милиарда
евро,
за да се опита да намали публичния дефицит на страната от 5,4% на 3% от брутния ѝ вътрешен продукт.
Опозиционните партии вече заплашиха да проведат вот на недоверие срещу правителството на Байру относно потенциалните бюджетни планове за следващата година. Политици от целия политически спектър изразиха презрението си към хипотетичния референдум на премиера.
Лоран Вокиез от десните “Републиканци” обвини премиера в “отлагане”, докато Ерик Кокерел, депутат от лявата “Непокорна Франция”, нарече плана “технически абсурдна и политически съмнителна идея”.
“Изпълнителната власт вече не може да заобикаля парламента”, добави той.
Преди време лидерката на френската крайна десница Марин Льо Пен заяви: “От известно време не очаквам нищо от държавния глава. Изглежда, че той иска да обяви референдум, въпросът е по каква тема. Във Франция референдумите се провеждат по изключително важни въпроси, които засягат бъдещето на нацията”.
Макрон представя референдумите като механизъм за директна демокрация, но критиците му виждат в тях политически инструмент за подсилване на властта му, отбелязват западни издания. В момент, когато доверието към правителството намалява, допитванията до французите биха могли да засилят легитимността на реформите, но също така и да послужат за обикновено потвърждение на вече взети решения.
Франция има дълга традиция на референдуми, които са играли ключова роля в политическата ѝ история. Един от най-значимите се провежда през 1958 г., когато Шарл дьо Гол предлага нова конституция, която води до създаването на Петата република.
