Макбет е просто човек с грешни избори, казва пред БТА режисьорката Вера Петрова по повод премиерата на едноименната творба на Верди на сцената на Софийската опера и балет.
По думите ѝ в нейния прочит има много Верди, но и във Верди – много Шекспир. „Търсихме извънвремие в историческия силует – за да се доближим до съвременните методи, с които работят телевизионните сериали и филмовите продукции. За да сме близко, тъй като нашето съревнование, вече макар и 400-годишно изкуство, е да бъдем във визия, която е по-близка до съвременния зрител“, допълва Петрова.
„По-различното е, че има един паралелен прочит на това какъв би бил Макбет, ако не му се бяха случили всички тези неща. Човек сънува добро, когато върши зло. Идеята е, че когато вършиш зло, сънуваш добро. Иска ти се всичко да бъде за хубаво, а то оказва нещо съвсем друго. Паралелният прочит е на това какво би било, ако беше друго. В тези „кадри“, така да ги наречем, виждаме Макбет със съпругата си, с детето си, което така и не се е родило. Това са неговите чисто човешки мечти. Мисля, че това доста засилва контраста“, казва пред БТА Венцеслав Анастасов, в ролята на Макбет.
По думите на Вера Петрова човечеството изобщо не е мръднало за около 400 години, което е много тъжно: „Защото и сега ще видите бежанци, и сега ще видите убиващи се хора, и сега ще видите неразкрити убийства, както е на Дънкан в първата картина. Те само се догаждат, че Макбет го е извършил, но никой не го доказва. Житейската картина, за съжаление, дори облечена в съвременния ни костюм, е общо взето същата. Това безумие на човечеството за преследване на някакви имагинерни химери показва Шекспир и съответно Верди го облича в музикален език“.
Както писа БТА, Софийската опера и балет открива сезона на премиерите с пет представления на „Макбет“, в пет поредни вечери (от 25 февруари до 1 март). Диригент е Алесандро Д’Агустини, режисьор – Вера Петрова, художник – Мария Колева, диригент на хора е Виолета Димитрова. Либретото е на Франческо Мария Пиаве, с допълнения от Андреа Мафеи. В ролята на Макбет се редуват Бисер Георгиев и Венцеслав Анастасов, Банко – Светозар Рангелов, Петър Бучков и Николай Войнов, лейди Макбет – Aлесандра Ди Джорджо, Габриела Георгиева, Радостина Николаева и Лилия Кехайова. В различните състави участват още Иванка Нинова, Даниела Панчевска, Даниел Дамянов, Емил Павлов, Георги Султанов, Росен Ненчев, Хрисимир Дамянов, Ангел Христов, Николай Петров, Николай Павлов, Антон Андреев, Стефан Владимиров, Александър Александров, Рамона-Никол Митева, Нева Гановска, Мирен Гуарино.
Режисьорката Вера Петрова и изпълнителят на главната роля – Венцеслав Анастасов, пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – опера за властта или за страха, колко Шекспир и колко Верди има в спектакъла, търсена ли е историческа атмосфера или по-скоро извънвремие, къде се срещат и къде се разминават музикалната и сценичната идея, защо „Макбет“ звучи толкова съвременно днес и защо разпознаваме днешни политически и/или социални алюзии.
Г-н не за първи път влизате в образа на Макбет, какво е новото този път?
Венцеслав Анастасов: През годините самият човек се променя, мислите му са променят, отношението към живота. Съответно, и интерпретацията на ролите винаги е жива и се променя. Не може да бъде константна величина в различните възрасти… По различен начин разсъждаваш от позицията на годините.
Всеки път имат нова, различна идея и режисьорска концепция. Актьорът, съответно, трябва да я припознае тази концепция, да я направи своя и да даде своята интерпретация.
„Макбет“ е опера за властта или за страха? Кое е централното във Вашия прочит?
Вера Петрова: Опера за човека е точният ми акцент.
Венцеслав Анастасов: По-различното е, че има един паралелен прочит на това какъв би бил Макбет, ако не му се бяха случили всички тези неща. Човек сънува добро, когато върши зло, идеята е, че когато вършиш зло, сънуваш добро. Иска ти се всичко да бъде за хубаво, а то оказва нещо съвсем друго. Паралелният прочит е на това какво би било, ако беше друго. В тези „кадри“, така да ги наречем, виждаме Макбет със съпругата си, с детето си, което така и не се е родило. Това са неговите чисто човешки мечти. Мисля, че това доста засилва контраста.
Колко Шекспир и колко Верди има във Вашия спектакъл?
Вера Петрова: И много Верди, но и във Верди – много Шекспир.
Венцеслав Анастасов: Музиката на Верди е толкова силна, че винаги има много силен и ярък отпечатък. Тук наистина търсихме, всички заедно, повече Шекспир.
Търсихте ли историческа атмосфера или по-скоро извънвремие?
Вера Петрова: Извънвремие в историческия силует – за да се доближим до съвременните методи, с които работят телевизионните сериали и филмовите продукции. За да сме близко, тъй като нашето съревнование, вече макар и 400-годишно изкуство, е да бъдем във визия, която е по-близка до съвременния зрител.
Венцеслав Анастасов: Може да се каже, че стилистиката е класическа, но се търси извънвремие, търсят се паралелни реалности. Идеята е, че с всяка една крачка, с всяка една своя постъпка, човек избира по кой от пътищата на кръстопътя да тръгне. Има много кръстопътища по житейския път и всяка една стъпка определя нашата съдба…
Макбет чудовище ли е или слаб човек, попаднал в спирала на амбицията?
Вера Петрова: Просто човек с грешни избори.
Венцеслав Анастасов: Слаб човек – в никой случаи. Той е силен човек, но големият му конфликт идва, от една страна, от неговата сила и от неговите качества, и от друга страна – от неговите добродетели, които противоречат на това, което той се подхлъзва и извършва. И оттам нататък всичко е лавинообразно.
Още първата грешна постъпка, именно убийството на Дънкан, води последователно до нуждата да се извършат всички останали постъпки, което си е било характерно за епохата…
Относно работата с диригента Алесандро Д’Агустини – къде се срещат и къде се разминават музикалната и сценичната идея?
Вера Петрова: Не сме имали разминаване, защото двамата имаме едно и също драматургично виждане, и това беше нашият голям късмет и удоволствие за работа. Не е често срещана хомогенната работа между режисьор и диригент, но в случая целият голям екип на постановката мислехме по един и същи начин. Мисля, че това се усети от публиката.
Колко физически е този спектакъл, изискваше ли от артистите да прекрачат зоната си на комфорт?
Вера Петрова: Със сигурност са имали този проблем, но те си провеждаха задачите с пълна амбиция.
Венцеслав Анастасов: Сериозно физическо усилие е. След последната репетиция ме боляха краката. Все едно съм бил на фитнес. Тренировка за крака (Смее се – бел. а.).
Защо „Макбет“ звучи толкова съвременно днес?
Вера Петрова: Защото е свързано с нашите житейски избори. Дали са грешни, дали са правилни, не знаем. Но това е едно пътуване, което всеки един от нас трябва да извърши. И всъщност никога не знаем кое е реалност и кое е сън.
Венцеслав Анастасов: Точно в този момент на всичко, което се случи през последните месеци, и което се случва през последните години, започва да звучи все по-съвременно.
Може ли зрителят да разпознае днешни политически или социални алюзии?
Венцеслав Анастасов: И политически, и социални. И да не назовавам конкретни събития от последния месец. Те са ясни…
Вера Петрова: Честно казано, политически и социални – не. По-скоро това, че човечеството изобщо не е мръднало за около 400 години, е много тъжно. Защото и сега ще видите бежанци, и сега ще видите убиващи се хора, и сега ще видите неразкрити убийства, както е на Дънкан в първата картина. Те само се догаждат, че Макбет го е извършил, но никой не го доказва…
Тоест, житейската картина, за съжаление, дори облечена в съвременния ни костюм, е общо взето същата. И всъщност, това безумие на човечеството за преследване на някакви имагинерни химери показва Шекспир и съответно Верди го облича в музикален език.
Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева
