- Маестро Любен Владигеров свири с цигулката си в добруджански краварник и вика: „Стани! Станиии! Това е химнът на България!“ Вземат го първо за луд (по спомен на Данка Паунова). Буен Гошо накрая му пука инструмента – не бил гайда
- Средата на 50-те години на ХХ век, Добруджа
В средата на 50-те години на ХХ век културните дейци вярно следват повелята на Партията „Изкуството – по-близо и сред народа!“ Как няма да изпълняваш! Ще те нарочат за скрит реакционер и поддаващ се на западни нездрави уклони и после ще трябва май сам да си сложиш своя инструмент „отзад“, като в оня виц за бай Ганьо, Американеца, Руснака, Турчина и Гърка с кавал, цигулка, балалайка, зурла и китара – кой каквото държи в ръцете…
Цигуларят Любен Владигеров, свирил в селски краварник на кооператори в Добруджа
Маестро Любен Владигеров (брат-близнак на музиканта Панчо Владигеров) идва да свири в Добруджа, в село Дончево, в първите години на кооперирането в ТКЗС, трудовите кооперативни земеделски стопанства, текезесе-тата). Роден е в Цюрих през 1899 г., следвал в Берлинската консерватория. През 1925 г. е първият български цигулар, свирил в Моцартеума в Залцбург в съпровод с Виенската флхармония. Върнал се в България да просвещава. Това едва не му изяжда главата – покрай 9 септември 1944 г. намират у дома му плочи с речи на Хитлер, свирил е и на цар Борис Трети. Готов е за Народен съд или директна ликвидация, ала влиятелният му брат-близнак успява да го отърве от новата и тъй бдителна „народна“ власт. И виртуозът цигулар обикаля усърдно и спасително народната република близо до работниците и селяните – пролетариата, свири ли, свири с чудната си цигулка. Та така пристига и в Добруджа при трудовото селячество.
Колективът на краварника 10-ина години след концерта на цигуларя Л. Владигеров
В село Дончево (носило името Княз Симеон, царя на българите Симеон Втори, между 1943 г. и 1947 г., и подозирано като „царско“ село от новата власт) се подготвят щателно за този небивал концерт – на крака ще им дойде жив цигулар от висша класа, а не циганинът Гецата от съседното Опанча. Варосват краварника с прясно гасена бяла вар. Измиват оборите навсякъде, подсушават, поръсват пода с хлорна вар – зер как софийският музикант с лачени чепици сетне ще отмирише тънката воня на фураж, цвекло, кравешки изпражнения и уханна пикоч. Кравите също са добре измити, нахранени, напоени. Бикът и телетата – тоже. Софиянец ще ги види, доближи, помирише…
Не се чудете, драги читател(к)и! По онова време селото няма читалище или по-обширна сграда освен краварника. Тук прожектират филми. (След чудна прожекция телчарят Димо и полевъдката Мария забравили малкия си син Димчо и чак към къщи открили, че детето им го няма. Намерили го запало в една ясла, наглеждано от крава.) Та тук в обора става и концертът с цигулка. На топло и закрито. Хората идват семейно, пременени, засмени – ще чуят нещо ново, ще видят жив музикант от столицата и чужбина, а не селски гайдаржия.
Кооператор(к)ите и други хора са събрани от местната управа и първенци, нали изпълняват партийната повеля за изкуството сред простосмъртни овчари, полевъдки, кравари, каруцари, телчари, железари, хамутчии… Маестрото се появява сред развълнувана и възбудена публика. И почва да свири. Спира скоро. Селяните гледат учудено. Цигуларят почва да вика на ошашавените зрители – ще разберете сетне защо е тъй лют отначало софиянецът. Кравите също проявяват интерес към чудните звуци от инструмента и гостите.
Димитър Димитров (Пижо), с акордеона, заобиква от малък музиката след концерта на Любен Влагигеров в добруджанския селски краварник
Родителите на 10-ина годишния Димитър Димитров са му купили нови платненки за концерта. Как да отиде с оръфаните си цървулки на такова събитие! Радост за Митко огромна, небивала – нови платненки, ще ги помни цял живот. (Това е все едно сега да носиш последния скъпарски модел на небесни маратонки „Найки“ за към 400-500 лева, евра, долари поне, и да сбираш завистливи погледи.) Води таткото своето дете на културно мероприятие в оживения с хора и животни обор, белосан с вар – и то да види жив музикант от София, и Митето голям музикант да стане…
По някое време обилно нахранена и напоена крава, издоена, подмита, подсушена, сресана и отдала се на нечувани звуци по повелята на Партията за изкуство сред народа, се изхожда доволно. Захласналият се по цигуларя малък Митко усеща пльокналите топли и миризливи изпражнения върху чистак новите си гуменки. Аууу! Но удържа до края на концерта, музиката го влече, а и няма къде да ходи без баща си сам в тъмното и с насрани платненки. Майката на Митко, бъдещия Пижо Музиканта, му вдига голяма дандания вкъщи – да оцапа с кравешки лайна новите гуменки, за които са дали толкова пари, и дето ги няма нийде другаде. Как да е, изкуството иска жертви, усетила жената и скоро простила на своя син, нали музиката го влече и изтраял чудния концерт…
Да, ама селският младеж Георги, роден в 1936 г. в Асърлък, Северна Добруджа, в Румънско, трудно удържал – и той като кравата – нечуваните музикални изпълнения на маестро Владигеров. Било буйно дончевчето и недотам добре здравословно. Не му допаднали на Гошо особено звуците от струните и лъка на цигулката. То в селото намирали лесното на такива музиканти, дето не свирят постоянно увлекателно за необятната добруджанска душа – вземат здрава топлийка или добре подострен пирон и бам – пукат гайдата на бай Продан! Как няма после да надуваш бузи и гърди и да се късаш да направиш кефа на всички подпийнали слушатели и по-млади немирници, бягащи по-бързо отколкото може да ги нариташ край себе си…
И в края на концерта в добруджанското село наш недоволен Георги бута нещо гостролиращия виртуоз, дето омайвал по света заклети и върли меломани, и пука цигулката на пода в кравешкия обор. Ужас! Селските първеници на властта вкупом скочили да гонят, хванат и бият палавия Гошо – изложил ги пред софийския гост. Какво после ще кажат в града и столицата за селяните: некултурни, диви, не стават на крака прави да слушат Химна. Ааа деее…
Паска Денева дои крава навън пред колежките си Мария Чернева и Лучиката, в обора вътре е свирил на цигулка маестро Любен Владигеров
Има и още по-лошо – не са изпълнили както повелява Партията за изкуството сред народа?! Ау, зле, много зле им се пише по партийна линия на селските другари. Дъ-то да им е яко, културно казано. Ето ви го Изкуството сред народа и серящи и уриниращи крави, телета, селски бикове – как да е, минава! Ама счупена цигулка на виртуоза от София?! Ходи се разправяй с другарите от няколко комитета, включително и този на Държавната сигурност (ДС, Де Се-то) – що не сте взели предпазни мерки за опазване на концерта от нездрави и провокативни елементи в това съмнително село? Обясни на ония със сивите шлифери, скрити пищови, тайни карти и значки зад ревера, че младежът не е добре душевно нещо, а те искали да възпитат накуп всички селяни – нали такава е повелята на Партията! След като са ги вкарали наедро, насила в текейсето, що да не ги и окултурят ангро, заедно, в кравешките обори? Ала в града все ще намерят за виновни у селото бай Караиван и бай Митьо, първите на Властта и текейсето в Дончево. А и някои „другари горе“ още разбират културата и музиката като бой по врага до дупка. И хич не си поплюват.
Данка Паунова, зрителка на незабравимия концерт на цигуларя в кравешкия обор
А ето го и споменът на Данка Паунова за онзи паметен концерт:
Цигуларят Любен Владигеров дойде да ни свири на село. Било е преди 1960 година. По него време със съпруга ми Янко още нямахме деца Тогава читалището нямаше сграда и музикантът ни свири в краварника. Не беше зимно време. Нямаше сняг, дъждове. Пак беше като се е прибрала реколтата, да може да отиде народът. Нямахме стотина души да слушаме в обора. Около петдесет и нагоре. Имаше много двойки, млади, деца, беше пълно. ТеКеЗеСе-то плаща концерта и казва: безплатно. Като кажат на един, вече всички знаят. ТКЗС-то плащаше и в града ходихме в кино „Родина“ да гледаме филми. В ония години, пак преди да имаме читалище, идваха тук на село срещу гарата, кино ни прожектираха – български филми, съветски, индийски, други. Всеки си взел столчето и сяда, и си гледа.
Тъй бе и с цигуларя в краварника. Носим си за сядане, да има за всички. Поне час отива за гледане, слушане. Този краварник беше отделен. Нямаше животни вътре на концерта, чистичък, но си е обор. Как изглеждаше цигуларят ли? Музикантът беше облечен с костюм. Ами хубав човек – Любен Владигеров, интелигентен човек. Подготвя си отначало цигулката, настройва я. Интересно ни е. За пръв път ни гостува такъв музикант, такъв умен, учен, че чак у село да дойде. От София. Почна да свири в кравешкия обор, ние седим и слушаме. По едно време по средата той спря и вика: „Стани! Станиии!“ Ние се постъписахме – не ни свири „Стани, стани, юнак балкански!“, чудим се, не ставаме. Викат хората в обора, питат се: тоз луд ли е, откачил?!
„Това е химнът на България! – обяви цигуларят. – Станете! Всички станете прави!“ Вдигна ни, стояхме пет минути прави и той тогава свири. Ние не знаехме. Тъй ли нямаше някой учител или друг да ни каже за химна и да ставаме.
Цигуларят почна да свири друго после и като изсвири това произведение казва, че следва еди-какво си, но кой разбира от тези работи. Беше ни интересно движението с цигулката и се смеехме какви маниери прави с инструмента. Свири човекът, умора няма, „цигу-мигу“, негови работи. Нямаше народно свирене от него тогава. Ние знаем народна музика.
Иван Цвятков с алуминиев гюм за мляко пред краварника, и той е гледал концерта
Свърши му концертът на цигуларя в краварника и след него, казват, ще изкараме една жена. Имаше една Катеринка, на Гъдинковчинти дъщеря. Тя излезе и изпя една народна песен. Само толкоз. Ние сме си отишли рано след края и не знам някой младеж да е бутал цигулката на маестрото, и ядосани от по-първите в селото да гонят, за да бият злосторника… Други концерти в краварника нямаше. Само на Любен Владигеров беше.
(Бел. авт. – Покрай добруджанци във Варна след 2000 година се запознах с Владимир – сина на Любен Владигеров. Идваше в морската столица да свири и подиша български въздух. Виждахме се на питие и лека хапка по центъра покрай изявите му в родината. Беше много интелигентен. Знаеше неща, за които никъде не се пишеше. И никога не парадираше с именития си род, баща, чичо. И той много хубаво свиреше. Живееше в Австрия, Виена. Отиде си рано, млад, около 50-годишен. Де да знае човек колко е малък светът, та да му кажа: „Владо, баща ти е идвал да свири при нас в Добруджа, на село, в Дончево. И леля Данка, и Пижо музикантът с новите платненки, и палавият Георги, телчари, коняри, кравари, овчари, полевъдки, звеноводи, кмет и селски елит, крави, телета и бикове също наблизо – са слушали маестро Владигеров, в прясно измазания краварник на текезесето. Чуден концерт спретнал татко ти Любен. Още го помнят съселяните ни с вълнение. Вероятно и баща ти е запомнил завинаги това турне на село в Добруджа. Както и местните първенци и любители на културата не го забравят. Друг такъв цигулков концерт в животинския обор май нямало, да знаеш, Владо!“)
Румен Тодоров (из подготвяната за издаване книга „Добруджански записки“)
