На 14-ти февруари по стар стил честваме празника на свети Трифон Зарезан. Вижте любопитни факти около обичаите и поверията за Трифоновден.
Трифоновден се празнува в чест на свети Трифон – лечител, за който се твърди, че е роден в прародината на виното. По времето на гоненията срещу християните при римския император Декий Траян, управлявал от 249 до 252 г., Трифон бил арестуван, подложен на мъчения и осъден да бъде обезглавен.
Наричат Трифон „Зарезан“ заради друга легенда, която го обвързва със Света Богородица. Според историята Трифон се подигравал на сестра си заради непорочното зачатие. Богородица се обидила и като се прибрала в дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, където бил Трифон, защото си бил отрязал носа. Когато майка й отишла, видяла, че на Трифон му няма нищо. Разказала му за думите на сестра му, а Трифон се изсмял и отвърнал:” Аз не режа така, а така!” и като замахнал да покаже как точно реже, си отрязал носа.
На Трифоновден по стар обичаи се прави така нареченото „зарязване“. Мъжете отиват сутрин на лозето и отрязват 3 пръчки от лозите, а после ги поливат с вино. Лозите се пръскат със светена вода и с пепел от огнището от Бъдни вечер. Накрая зарязването завършва с празнична трапеза.
Според традицията на Трифоновден се избира и „Цар на лозята“ – това е най-работливият лозар или човекът, който е получил титлата предходната година и е донесъл късмет и берекет на всички в селото. Според поверията Царят на лозята не трябва да се напива по време на празненствата в чест на Свети Трифон, за да бъде плодородна годината.
На празничната трапеза на Трифоновден трябва да има обреден хляб, тутманик, пиле или кокошка и най-хубавото вино.
На 14-ти февруари празнуват всички лозари, градинари и кръчмари. Имен ден имат хората, които носят името Трифон, Трифона, Тричко, Рачо, Радка, Лозан и Гроздан.
