В дом с куче 48% по-рядко развиват астма, но не е открит защитен ефект от котки
Родителите често се сблъскват с противоречиви съвети за притежаването на домашен любимец и здравето на детето им. Какво казва науката днес? Бебета и малки деца, изложени на кучешки алергени у дома, имат по-нисък риск от развитие на астма до петгодишна възраст. Това е изводът от изследване, представено на конгреса на Европейското респираторно дружество в Амстердам, Нидерландия. Изследователите са тествали и излагането на котешки алергени, но не са открили същия ефект.
За съжаление, при вече развита астма косматите домашни любимци могат да изострят заболяването.
Астмата е най-честото хронично респираторно заболяване в детска възраст с върхови проценти през първите четири години от живота. Белодробното заболяване причинява подуване и стесняване на дихателните пътища, което прави дишането много трудно. Ако астмата не е добре контролирана, тя може да причини различни проблеми и усложнения. При пристъп дишането е съпроводено от свиркащи звуци, хрипове, кашлица и стягане в гърдите. Някои фактори могат да отключат или влошат тези симптоми, причинявайки астматичен пристъп. Той може да връхлети бързо или да се развива бавно, в критични състояния може да бъде животозастрашаващ.
Първата година от живота е от решаващо значение за развитието на имунната система.
Ако родителите или братята и сестрите имат астма или алергии, детето е по-вероятно да развие тези състояния. Генетиката играе важна роля, но факторите на околната среда също могат да повлияят на резултата.
Сложните взаимодействия между наследствеността и околната среда стоят в основата на астмата, включително инфекции, алергии и замърсяване на въздуха – най-често от прах, тютюнев дим, токсични газове.
Засяга около 14% от децата и младежите. По-често срещана е при момчетата, отколкото при момичетата преди пубертета, но тенденцията се обръща в зряла възраст.
Децата прекарват по-голямата част от времето си на закрито, където при още неукрепнала имунна система се срещат с различни алергени в дома. Екип на болницата SickKids в Торонто, Канада, ръководен от д-р Макико Наниши, се насочва към проучване на реакциите към алергените, които съпътстват домашните любимци. Изследователите са анализирали проби от прах от домовете на деца, взети, когато те са били на възраст между 3 и 4 месеца. За всяко дете изследователите измерили количествата на три потенциални алергена в праха: Can f1 (протеин, отделян от кожата и слюнката на кучетата), Fel d1 (протеин, отделян от кожата и слюнката на котките) и ендотоксин (молекула на повърхността на бактерии).
Оказало се, че бебетата, изложени на по-високи нива на Can f1, са имали 48% по-нисък риск от развитие на астма до 5-годишна възраст.
Тези деца също са имали и по-добра дихателна функция.
Специалистите по белодробни болести не могат да кажат защо кучешкото присъствие се оказва протективно, а домашната котка не влиза в тази роля. Но установяват друга безспорна зависимост: ако въпреки общото правило за защита от астма при повечето деца, някое покаже чувствителност към кучешки алергени, следва влошаване на симптомите на астма. Това предполага, че ранното излагане на кучешки алергени може да предотврати изострянето на чувствителността, може би чрез промяна на назалния микробиом – сместа от микроби, живеещи в носа – или чрез някакъв ефект върху имунната система.
Канадското проучване вероятно няма да сложи точка в дългогодишния дебат за ролята на най-честите домашни любимци в контекста на имунното здраве. Предишни публикации за влиянието на съжителството с котка и куче в ранна възраст върху по-късния риск от астма са дали противоречиви резултати.
При тях акцентът е върху “дозата”, продължителността на съжителството и броя на котките и кучетата. Балансирането на излагането на алергени с потенциалните защитни ефекти е ключово за насърчаване на дихателното здраве при децата. Някои от изследователите предлагат дори екзотични рецепти за избягване на алергията от животински косми и разпрашен прах от слюнка. Шведско проучване от 2018 г. например твърди, че деца в постоянен контакт с 5 или повече домашни любимци нямали алергии. Наблюдавана е дозозависима връзка, с по-малко алергични прояви (астма, алергичен риноконюнктивит или екзема) с увеличаване на броя на домашните котки и кучета през първата година от живота. Алергията е намаляла от 49% при групата без домашни любимци до нула при тези с 5 или повече животни. От друга страна, признават авторите, прекомерното излагане на алергени може да предизвика симптоми при чувствителни хора.
Какво казват педиатрите за излагането на домашни любимци и астмата?
Много лекари смятат, че ранният контакт с животни може да има защитен ефект в определени случаи, но също така наблягат на наблюдението за симптоми. Ако детето ви показва признаци на алергии или проблеми с дишането, незабавно потърсете медицинска помощ. И колкото и да е сладък косматият ви любимец, може да се наложи да отиде в нов дом.
