Културно-историческото наследство е пример за хармонично единство и интеграция с природната среда. То е част от световното културно наследство. То създава нашата идентичност, има неразривна връзка с националната сигурност и привлича туристи. Това каза арх. Габриела Семова-Колева, председател на Българския национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места – ИКОМОС (БНК на ИКОМОС). Поводът бе днешната дискусия на тема „Позицията на експертите за поредните промени в Закона за културното наследство и системните проблеми в опазването“, която се проведе в столичната зала „Васил Левски“ на хотел Hyatt Regency – София.
По време на дискусията бяха представени становищата на БНК на ИКОМОС, Центъра за реставрация на художествени ценности и други експертни организации, както и на проф. Диана Гергова във връзка със Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за културното наследство (ЗКН) № 51-554-01-119, внесен от председателя на парламентарната комисия по култура и медии Тошко Йорданов (ИТН) и група народни представители на 19 юни тази година.
„Поводът за днешната дискусия е последното изменение на Закона за културното наследство (ЗКН), което е вкарано в Народното събрание. За съжаление, този прибързан акт, осъществен без обсъждане с професионалисти, ни накара да организираме тази конференция. Говорим за културното наследство и неговото значение. То бива движимо и недвижимо, материално и нематериално, архитектурно, археологическо. Всички тези негови аспекти, са неизменна част за нас, от гледна точка на историята, естетиката, етнологията, изкуството и науката“, каза още арх. Габриела Семова-Колева.
Тя уточни, че „България е страна по Международната конвенция за опазване на културното наследство от 1974 г., когато е ратифицирана. Това я задължава в много аспекти. Ако проследим основните направления, по които всяка държава работи, веднага можем да отчетем, че успехите у нас винаги се отчитат и се приписват на движимото културно наследство. Това са артефактите и съкровищата, открити при археологическите разкопки, които се съхраняват в музеите и другите публични колекции.“
„Каква е ситуацията с недвижимото културно наследство? Картината е много тревожна. Това се вижда навсякъде, ако се разходите в централните части на градовете или в бившите културни резервати. Статистиката показва, че финансовият бюджет, отделен от държавата за недвижимото културно наследство, е около 20 пъти по-малък от бюджета на движимото наследство“, допълни арх. Габриела Семова-Колева.
Тя е на мнение, че „това е причината държавата да продължава едностранно и избирателно да подпомага движимото културно наследство, и непрекъснато да отнема същностни функции на Националния институт за недвижимо културно наследство. В момента държавното управление разчита на инвеститорските инициативи и се старае да ги улесни, като занижава професионализма от дейността на консервацията и реставрацията.“
Участие в дискусията взеха още археологът проф. Диана Гергова, арх. Георги Цапков, основателят на Центъра за Реставрация на Художествени Ценности – София – худ. рест. Аглика Икономова, проф.Тодор Кръстев, арх. Петър Петров и антропологът и медиевист – проф. Мария Шнитер, която беше модератор на събитието.
В своето становище, касаещо проблемите при опазване на археологическото, архитектурното и художественото наследство проф. Диана Гергова заяви, че „действия и бездействия на общински администрации са довели до унищожаването и обезличаването на близо 40 процента от завареното към 1990 г. материално културно наследство.“
Тя допълни, че 35 процента от сградите, които са културно наследство, са в лошо състояние. „Останали са само 10 процента от автентичните сгради, които сме имали някога. Има динамично увеличение, което е вследствие от системни изследвания, спасителни изследвания при инфраструктурни проекти и строителни дейности, иманярски намеси, атмосферни и антропогенни влияния и др.“, каза още проф. Гергова.
„Археологическото наследство се характеризира с изключителното си разнообразие, изискващо прилагането на специфични за различните категории паметници, но винаги интердисциплинарни подходи и съответната екипност. Проблемите включват: двуетапното съгласуване – превес на административните становища над професионалните, обърканите критерии за компетентност, възможността за подмяна на екипи по корупционни мотиви, липсата на постоянни структури и постоянни екипи и липсата на професионални структури по места. Сред решенията на тези проблеми са: създаването на подобни на италианските и гръцките регионални структури, и възстановяването на регионалните дирекции на КИН, създаването на самостоятелно управление на големите резервати, възстановяването на правата на професионалните институции и ограничаване на правомощията на Министерството на културата.“, допълни проф. Гергова.
В отговор на изложеното становище на проф. Гергова, худ. рест. Аглика Икономова поясни, че „Законът за културното наследство от 2009 г. е общ за опазването на движимото и недвижимото културно наследство“.
Смесването на двата вида различни дейности доведе до липса на ефективност и в двете сфери. Различната специфика не е отразена адекватно в Закона и това доведе до неглижирането на недвижимото културно наследство. Дейностите по опазването на недвижимото и движимото наследство, чрез музеите, са дейности, отличаващи се със своята коренно различна специфика. Неслучайно към ЮНЕСКО съществуват две международни организации – ИКОМОС и ИКОМ (Международен съвет за музеите). Извършените промени в ЗКН от 2009 г. не подобриха системата за опазване на недвижимото наследство. Същото се отнася и до последния внесен ЗИД на ЗКН, който още повече влоши състоянието“, допълни тя.
В обобщение на дискусията арх. Габриела Семова-Колева призова да „помогнем за опазването на недвижимото културно наследство, за да заеме своето подобаващо място в съвременния ни живот, за да могат нашите поколения да се гордеят.“
